Таен архив на покоен генерал възобнови подозренията срещу Лех Валенса

ДПА

Ще трябва ли да бъде пренаписана историята на демократичното движение в Полша? Лех Валенса, харизматичният лидер на профсъюза „Солидарност“, отново е под подозрение, че е бил информатор на комунистите. Новите предполагаеми доказателства почти буквално „излязоха от гроба“

Лех Валенса. Снимка: архив

Лъжи, тайнственост, догадки. Комунистическото минало на Полша все още хвърля дълги сенки. Дали нобеловият лауреат за мир, лидер на стачките в корабостроителницата в Гданск и основател на движението „Солидарност“ е бил информатор на бившия комунистически режим? Частният архив на покойния бивш вътрешен министър генерал Чеслав Кишчак изглежда ще докаже, че Валенса е служел на режима като „агента Болек“.

Кишчак бе съден години наред за ролята си в кръвопролитното потушаване на стачката на работниците в корабостроителницата през декември 1970 г., както и за жестоките методи, използвани срещу стачкуващи миньори в годините на военното положение. По-късно, през 1989 г., той ще е един от участниците в преговорите с Валенса и други представители на опозицията за очертаване на пътя за оттегляне на комунистите от властта.

Кишчак почина през ноември и сега стана ясно, че той може би
е пазел ценни тайни документи, за да се подсигури на старини. В
кабинета си е съхранявал подробни досиета, съдържащи бележки,
страници с машинопис и фотографии.

Неговата съпруга Мария каза, че преди смъртта си я
инструктирал, ако има финансови проблеми, да предаде архива в
Института за национална памет (ИНП) – институцията, който
разследва престъпленията от времето на комунизма, а има и
пълномощията да предявява обвинения. „Съпругът ми каза, че
документите трябва да бъдат защитени за доброто на Лех Валенса,
който все още е национален герой““, каза в четвъртък Мария
Кишчак.

Онова, което следователите от ИНП откриват в кабинета, е
същинска бомба. „В една от папките имаше запечатан плик от април
1996 г., надписан на ръка и адресиран до директора на Новия
архив“, каза вчера директорът на ИНП Лукаш Камински. Писмото,
което не е било изпратено по пощата, съдържа декларация на
Валенса, че е таен сътрудник на службите с псевдоним „Болек“.

Това обвинение не е ново, но въпросът от вчера е защо
досиетата, които тепърва ще бъдат проучвани и оценявани,
изникват тъкмо сега. Години наред срещу Валенса (сега на 72
години) имаше обвинения, че е дал неверни показания за миналото
си . Обвиненията идваха главно от средите, които бяха останали в
сянката на Валенса и бяха недоволни, че не получиха възможност
да разчистят сметките си с комунистите.

Последните разкрития са много благоприятни за
консервативните националисти, които са на власт в Полша от близо
сто дни. От години партията на Ярослав Качински, едновремешен
съветник на Валенса, настоява за твърда разплата с
комунистическото минало. „Това не подлежеше на съмнение от
самото начало“, каза вътрешният министър Антони Мачеревич
относно твърденията за „Болек“.

Валенса, който беше президент от 1990 до 1995 г., завежда
дело в съда, за да защити името си от обвиненията. През 2000 г.
един съд се произнесе в негова полза. Но самият той разпали
спекулациите, когато призна, че през 70-те години, още като
никому неизвестен работник в корабостроителницата и участник в
стачката през 1970 г., е „подписал нещо“.

Старите сподвижници на Валенса се изказват в негова
подкрепа. Те твърдят, че докато е оглавявал службата за
сигурност, Кишчак е събирал документи – наполовина лъжливи,
клюкарски, фалшиви – за да дискредитира опозицията. „Атака срещу
Валенса е атака срещу нашето голямо национално постижение“,
каза вчера някогашният функционер от „Солидарност“ Владислав
Фрасинюк.

Качински от години е в конфликт с Валенса. Последният епизод
преди вчерашните разкрития бе през миналия месец. Тогава
Валенса каза, че би се присъединил към политическите протести
срещу настоящото правителство във Варшава заради
законодателство, което промени съдебната система и предизвика
тревога в Европейския съюз.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.