Вътрешни доказателства за външния натиск обясняват метлата на Борисов

Иво Инджев

„В този тежък и отговорен за Турция и за цяла Югоизточна Европа момент, България застава зад правителството и народа на съседната и приятелска държава и най-остро осъжда ужасяващите актове на насилие и тероризъм” . Това заявява премиерът Бойко Борисов съболезнователна телеграма във връзка с поредния атентат в Анкара.

На пръв поглед – нищо необичайно. Съболезнованията са стандартна практика в подобни ситуации. Но ситуацията в отношенията с южната ни съседка стана „безподобна” от 23 декември 2015 г. насам, когато русофилският изблик на Доган, заложен като руска мина (по Местан) седмица по-рано в Бояна, стана причина за имплозията в ДПС, от която вентилаторът на медийното разгласяване разнесе доста кафенеещи истини за клоаката на тази мафиотска организация.

След дълго коледно – новогодишно мълчание, включено в предварителната сметка от „библиотекарските” кукловоди на скандала, Борисов даде знаци, че застава по-скоро на страната на осветения руски агент за влияние в България от сараите в Бояна.

Доган безсрамно беше обявен от сценаристите и техните актьори за „велик визионер”, „дълбок анализатор” , „най-големият българин” и дори за …новия Левски (гавра, запазена марка през последните години за хулиганстващия Сидеров).

На фона на леденото (за да не кажа презрителното) мълчание на Анкара, Борисов разказа солово как Ердоган и Давутоглу му се били обаждали посред нощ на Бъдни вечер, за да лобират за Местан. Похвали се, че заявил на един от тях (на Ахмет, наричайки фамилиарно така премиера Давутоглу), че дори не искал да го слуша.

Не щеш ли (както се казва в приказките при рязък обрат на повествованието), Борисов получи лондонско прозрение. Жегнат бил от едно момче, което го попита там дали вижда Пеевски в огледалото.

Едно друго момче, чиято нестандартна корпулентност трудно се побира в стандартно огледало, изведнъж се оказа за първи път в низходяща корпоративна позиция след дългата си възходяща доминация при разпродажбата на апетитните български активи. Дори започна да изглежда като жертва на внезапния порив на жегнатия Борисов, решил да започне масова чистка в задния си корупционен двор.

”Искам да поясня нещо – с цялото ми уважение Турция никога не е молила някой български политик да вземе страна по отношение на друга политическа или обществена фигура в България”, отсече паралелно днес посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче в интервю за БТВ. Колкото и дипломатично да е заявено , това е категорично отрицание на твърденията на Борисов за турска официална намеса в скандала с ДПС (тук не става дума на кого да вярваме, а за обстоятелството, че Анкара бламира Борисов и той явно няма какво да каже срещу това).

Източници, свързани с Борисов, споделиха с автора на тези редове, че темата за доста едрата гнила ябълка в ДПС е била засегната по време на разговора на турския премиер Давутоглу с премиера Борисов и Лютви Местан на 15 декември (т.е. само два дни преди изригването на Доган) в същата тази Бояна.

Борисов не е посмял да реагира в очакваната от „приятелската държава Турция” посока. Наложило се е други приятелски държави да му помогнат да стигнат до решението с демонстративното рязане на тлъстата опашка на корупцията, на което станахме свидетели миналата седмица (доколко ампутацията е предизвикала страдание в пещерата на динозавъра, това е друга тема, свързана с въпроса за разследването на неговите поразии).

Атакуван да каже какво си е говорил с министър-председателя на Турция, афектираният Местан даде да се разбере в началото на януари на първата си пресконференция след имплозията в ДПС, че би било много интересно да се огласи съдържанието на разговора. След което млъкна дори и Божидар Димитров, който в интервю за „агенция” ПИК (на правата на шута на краля, комуто е позволено да разгласява и държавни тайни), заяви, че въпросният разговор е бил записан от българските тайни служби (тайни, но не и за него).

Какво се промени междувременно така драстично и защо Борисов толкова гневно предупреди „долните гадове и мръсници” да не смеят да правят връзка между внезапното му желание да се брули голямата гнила ябълка и външните ветрове?

Кога му падна тази ябълка на главата, че изведнъж се превърна в балкански Нютон, в откривател на корупцията, надушена от него само по „внушения” и лондонски „жегвания”?

Отговорът е в посещението на Меркел в Анкара на 8 февруари – шеста поред с Ердоган. След нея започва „катарзиса” в Борисов, а не след „жегването” му три дни по-рано в Лондон. Трябваха му още 6 дни (през които Анкара изигра хода с медийното оповестяване на забраната Доган и Делян да посещават Турция), за да осъзнае мащаба на проблема (си).

На 14 февруари, в навечерието на (съу)частието си в срещата на Вишеградската четворка, противопоставяща се срещу позицията на Германия за линията на отбраната срещу бежанската криза в Турция, Борисов е имал поредния труден разговор със самата Меркел по въпроса.

След този разговор нашият премиер загуби ентусиазма си на охранител на европейската граница по вишеградски сценарий и се завърна от сепаративната сбирка като критик на основната й идея. Нещо повече, още преди да тръгне за извънредното събрание в унгарското градче, на което отиде по покана на другаруващия с Путин унгарски премиер Виктор Орбан, нашият премиер набързо прие германската позиция срещу „запечатването на гръцката граница”.

Хайде сега познайте в тази поредица от събития какво точно е жегнало Борисов, че се присети така сензационно за лондонското огледало с турска рамка и германска дръжка, за да стигне до идеята да се снима с метла от софийското летище, като символ на борбата с корупцията в България, която всъщност иска румънска съдебна гилотина, подсказана от брюкселския (му) разпоредител на еврофондовете Юнкер.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.