Наследството на Франко още разделя испанското общество

Франс прес

Франциско Франко. Снимка: архив

Кой вижда в площад „Салвадор Дали“ израз на преклонение пред франкизма? Въпросът стана повод за дискусия в Мадрид, в която се чуха имената и на други видни личности, а междувременно „възмутената“ градска управа се залови да трие следите от диктатурата на Франсиско Франко.

Мнозинството в испанската столична община, управлявана от бившата съдийка Мануела Кармена, прие през декември мярка, предвиждаща „изличаване на следите“ и „промени в имената на 30 улици“, напомнящи за диктатурата на Франко (1939-1975 г.).

Целта бе да се приложи Законът за историческата памет,
гласуван през 2007 г. от социалистическото мнозинство, който
разпорежда по-специално „да се премахне франкистката символика“.
Задачата не е толкова лесна.

В началото на февруари кметството бе яростно разкритикувано
от десницата, след като събори редица паметници на франкисти,
убити в гражданската война между републиканците и националистите
през периода 1936-1939 г.

Премахването на възпоменателна плоча за осмина монаси, убити
от републиканците, накара например Есперанса Агире –
предводителка на дясната опозиция в общинския съвет, да сравни
екипа на кметството с „онези, според които историята на Испания
от 1923 до 1975 г. е история, в която има добри и лоши“.
За десницата жертвите си остават жертви, независимо на чия
страна са се сражавали.

Протестираха и социалистите в кметството – съюзници на
градоначалничката. Заместничката й по културата Селия Майер, в
чийто ресор е проблемът, „не е схванала духа на закона за
историческата памет“, заяви за АФП Мар Еспинар, говорител на
общинарите социалисти.
„Не ставаше дума да изличим всичко, съпътствало франкизма“,
поясни той.

Законът е двусмислен – той предвижда премахването на символи
с „личен и групов характер“, прославящи преврата, гражданската
война, репресиите, но уточнява, че не се отнася за „частни
възпоменателни знаци“, нито за достойни да бъдат запазени
художествени творби или архитектурни забележителности.
Предвидено е и създаване на регистър, но оттогава не са
правени никакви списъци, тъй че въпросът е „на усмотрението на
поредния общински съвет“, тъжно констатира политологът Хесус де
Андрес.

„Унижение“

В Мадрид кметството възложи тази мисия на група
изследователи от университета „Комплутенсе“.
В. „Паис“ обаче разпространи списък с 256 имена, които
предстоеше да изчезнат от табелките на градските улици, включващ
между другото художника Салвадор Дали (1904-1989 г.), и така
разбуни духовете.

Дали е имал тесни връзки с каудильо Франко. Заради неговия
патриотизъм „вождът“ го е удостоил с едно от най-почетните
испански отличия.
Той „се присъедини с много ентусиазъм към режима на Франко“,
гордо заявява сайтът generalisimofranco.com, който възхвалява
диктатора, а покрай това критикува и „талибаните“ от кметството.

Списъкът в „Паис“ възмути и учените от „Комплутенсе“, които
заявиха, че нямат нищо общо с него, и увериха, че той включва
личности „с репутация от вселенски мащаб“, незаслужаващи подобно
отношение. Те скъсаха връзките си с кметството.
Управляващата от 2011 г. дясна Народна партия е против
Закона за историческата памет – обвини го, че отваря стари рани,
и отказа да го прилага.

Остават местните инициативи и проявите на частни лица.
Сред тях е личната битка на адвоката Едуардо Ранс, повел във
връзка с нарушения на този закон „над 200 производства в цяла
Испания“, включително Мадрид.
За ощетените „е унизително да виждат улици, наречени в чест
на онези, които са заповядали да убият близките им“, настоява
той.

В Португалия също не са заличени следите от диктатурата на
Антониу ди Оливейра Салазар (1933-1970 г.), уверява Ирене
Пиментел, историчка от Новия университет в Лисабон.
Най-емблематичните монументи като огромния мост „Салазар“ в
Лисабон наистина са прекръстени, но все още има улици с имената
на хора, свързани с режима – като Дуарте Пачеко, министър през
30-те години на миналия век, посочва тя.

Темата предизвиква повече дебати в Испания, преживяла
„гражданска война, далеч по-съкрушителна, и репресии с много
повече жертви“, отбелязва специалистката.

За политолога Хесус де Андрес случаят с Испания наподобява
повече събитията в постсъветските страни: „Много паметници бяха
свалени в началото на независимостта (…) После нещата бяха
позабравени, а ето че се връщаме към тях“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.