www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 22 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Чърчил изпил 42 000 бутилки шампанско, освен уиски и бренди

27 Февруари 2016

 

Британският премиер бил един от най-великите пиячи. Твърди се, че не е изтрезнял през време на цялата Втора световна война

Чърчил с любимото си шампанско “Пол Роже” на френската Ривиера 1958 г. Снимка: уинстънчърчил.орг

За Уинстън Чърчил* навремето се носели сериозни слухове, че останал непрекъснато пиян по време на цялата Втора световна война 1939-1945 година.
Слуховете не са далеч от истината, но има и много митове. Много от тях са създадени от самия Чърчил, чрез неговите откровени велики мисли за алкохола. Не се е смущавал да признава публично навиците си за пиене. Известна е например неговата мисъл: „Когато бях по-млад си създадох правило никога да не пия твърд алкохол преди обяд. Сега съм променил правилото – никога да не го правя преди закуска”.

Политически противници на Чърчил, също и журналисти, са казвали, че понякога той се е появявал на работа и в парламента почти пиян-залян. Хитлер е казвал за Чърчил, че е „умопобъркан пияница”. Но според някои историци тези твърдения са преувеличени.

Куриер доставя шампанско “Пол Роже” в резиденцията на премиера “Даунинг стрийт” 10. Снимка: Снимка: Изба Пол Роже

Изследователи са изучавали архивите и според фактурите от търговци на алкохол за дома на Чърчил и поръчките за резиденцията на премиера на „Даунинг стрийт” 10 са установили приблизителните количества алкохол, които е пиел, особено шампанско. Така негови изследователи са изчислили, че през целия си живот е изпил около 42 000 бутилки шампанско „Пол Роже” (Pol Roger). Пиел обикновено две бутилки на ден, за обяд и вечеря, сам или с компания. Този вид шампанско се произвежда и днес от изба, която продължава да е собственост на фамилията Роже. След смъртта му избата сменя етикета на бутилките с любимото му шампанско, изнасяно за Великобритания, като му добавя черна траурна рамка, което продължава цяла година.

Капацитетът на избата „Пол Роже” в момента е 110 хиляди бутилки годишно, най-евтиното от тях е към 50 евро. След смъртта на Чърчил избата пуска като нова марка в негова памет един от по-скъпите си видове шампанско с името „Пол Роже – Сър Уинстън Чърчил”. Цената му в последните години се движи около 190 евро бутилката, но се намира и за по 130 евро, което пак е по-скъпо от „Дом Периньон”.

Шампанско “Пол Роже - Сър Уинстън Чърчил”, което избата с любимата му марка пуска след смъртта му. Цената му варира между 130 и 200 евро бутилката. Снимка: Изба Пол Роже

Избата и досега използва като рекламен слоган думите на Чърчил: „Моят вкус е прост – лесно се задоволявам с най-доброто”.
По време на войната Чърчил си спечелил респект пред Сталин именно със способността си да носи много на пиене.

Винаги започвал деня с питие, което дъщеря му наричала

„Коктейлът на татко”,

който всъщност се нарича „Хайбол” (Highball – висока топка) и представлява малко усики с много вода, във висока чаша, с няколко бучки лед. Конкретно в рецептурниците „Хайбол” го дават като 1 част уиски към една до две части вода, във висока стъклена чаша, с поне 300 милилитра обем.
Чърчил е сипвал малко уиски на дъното на чашата и я е допълвал с вода до горе. Пиел е 6-7 такива през деня, освен шампанското. За вида уиски, който предпочитал, се говори много. Има свидетелства, че, странно, но рядко пиел малцово уиски. Всекидневното му уиски било масовото експортно „Джони Уокър” червен етикет, а понякога черен етикет, също и „Ханки Бенистър” (Hankey Bannister).

Сър Уинстън Чърчил на официална вечеря. Снимка: уинстънчърчил.орг

Сутрин е започвал с такова разредено уиски още преди закуска и го е наричал „измиване на устата”. Навикът за това си създал като служил като млад в армията в Индия, където водата не ставала за пиене и винаги добавяли алкохол в нея. По въпроса за този си навик Чърчил казва: „Водата не става за пиене. За да стане вкусна, трябва да й добавим уиски”.

По време на войната в Южна Африка през 1899 г. 25-годишният Чърчил бил кореспондент за „Морнинг пост” и обиколил фронтовата линия, мъкнейки със себе си и изпивайки 36 бутилки вино, 18 бутилки скоч уиски и 6 бутилки френско бренди. Оттогава се прочул като як пияч.
Известна е неговата мисъл – „Аз съм взел от алкохола повече, отколкото той е взел от мен”.

Чърчил пие хайбол с командващия на съюзническите англоамерикански войски през Втората световна война генерал Айзенхауер, при посещение в САЩ след войната. Снимка: Имперски музей за военна история

В по-късна възраст Чърчил пиел главно по време на ядене, а той ядял на често. Веднъж на прием при саудитския крал Ибн Сауд, където не бил сервиран алкохол поради религиозните обичаи, Чърчил обяснил на краля, че няма да яде от неговата кралска гощавка, защото има правило да пие преди, по време и след всяко хранене.

Някои историци твърдят, че чърчиловото пиене било повече шоу и приказки, а количествата алкохол, които изпивал не били толкова големи.

Но има и свидетелства на политици, военни, които доказват пиянството на Чърчил. „Премиер министърът изглежда добре, въпреки изпитите кофи с шампанско, които могат да разклатят здравето на всеки нормален човек”, пише за Чърчил по време на конференцията в Ялта 1945 г., Алигзандър Кадоган, зам.-външен министър на Великобритания по това време.

Чърчил празнува 69-ия си рожден с Рузвелт и Сталин на Техеранската конференция през 1943 година. Снимка: Имперски музей за военна история

Известна е обидната реплика на Чърчил към Беси Брадок, активистка, защитничка на правата на работниците и лейбъристка депутатка, която казала на премиера:

„Сър, вие сте пиян”,

а Чърчил отговорил: „А вие, мадам, сте грозна. На сутринта обаче аз ще бъда трезвен” (според някои източници тези думи на Чърчил се отнасят и за Нанси Астор от неговата партия, първата жена депутатка в английския парламент, с която често имал пререкания).

Чърчил с чашка на борда на правителствения самолет. Снимка: уинстънчърчил.орг

През януари миналата година английският журналист Хари Уолъп се опита да изкара едно денонощие с алкохолната рецепта на Уинстън Чърчил, тоест да пие каквото той обичайно е пил през деня, и да работи като него през това време. Уолъп описа впечатленията си в статия във в. „Телеграф”.
Задачата е била трудна, защото, както е установил от исторически свидетелства журналистът, след като Чърчил е загубил изборите през 1945 година, отишъл на почивка на езерото Комо в Италия, с дъщеря си Сара, лорд Моран и своя личен лекар. Те общо изпили за две седмици 96 бутилки шампанско „Пол Роже”, като се предполага кой е пил най-много. Чърчил освен това пиел обичайните 6-7 ускита със сода на ден, също и по три брендита (или коняк).

Според изследователи на Чърчил, той е имал период, когато не пиел много, по времето, когато не е министър. През 1935 година лорд Родърмеър предложил бас на Чърчил – ще му плати 2000 паунда, ако не пие през цялата 1936 година. Чърчил отказал баса (тази сума е равна на 120 000 паунда днешни пари), но предложил да плати 600 паунда в бутилки алкохол, ако загуби. И спечелил. Макар че различни хора свидетелствали, че го виждали няколко пъти с чаша уиски през годината.

Уинстън Чърчил на обяд със Саудитския крал, когато отказва да яде, защото не е сервиран алкохол. Снимка: уинстънчърчил.орг

Журналистът Хари Уолъп стриктно започнал с уиски, пил шампанското на Чърчил, понапил се, спал също като него час и половина следобед, опитал се да работи, но неуспешно. И му прилошало от толкова пиене. Вечерта обаче завършил с характерното за Чърчил бренди. И описал преживяванията си, като се чуди как е могъл Чърчил да пише след толкова изпит алкохол.

Нобелист и българофоб

* Сър Уинстън Чърчил (1874-1965) е един от великите политици на Великобритания в цялата й история. Два пъти е бил министър-председател (1940-1945 и 1951-1955). Член е на парламента в продължение на 64 години, участвал е в 13 правителства. Бил е член на либералната партия (1904-1924 и на консервативната (1900-1904;1924-1965).

Сър Уинстън Чърчил. Снимка: Имперски музей за военна история

Чърчил е също журналист, писател и художник. Автор е на един роман, няколко исторически книги и 6 тома мемоари, на много статии във вестниците, благодарение на които си е изкарвал прехраната, когато не е бил министър на заплата. Получава Нобелова награда за литература през 1953 година.
В биографията му обаче има и провали, и негативни оценки. По време на Първата световна война има вина за тежко поражение на британците от турците в битката при Галиполи, във Втората световна на неговата съвест лежат варварските бомбардировки над Дрезден, с които градът е заличен, без да е военен обект (за това няма нищо в мемоарите му). През втория му мандат като премиер се проваля в опитите си да запази с груба сила Британската империя, изпращайки войски в колониите. Някои го смятат за военнопрестъпник, конкретно и българофоб, заради някои негови изказвания за българите.




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com