Поуките 25 години след войната в Персийския залив

В момент, когато западните политици се мъчат да измислят съгласувана стратегия за разгромяване на фанатиците от „Ислямска държава“ (ИД), 25-ата годишнина от първата война в Залива, която аз отразявах като кореспондент на „Дейли телеграф“, е навременно напомняне за това какво може да се постигне, когато Западът създаде ефективно партньорство с арабските си съюзници.

Решението на Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт през август 1990 г. беше заплаха за глобалната сигурност по съвсем същия начин, по който днес са заплаха фанатиците убийци от ИД.

След като елитната Републиканска гвардия на Ирак превзе Кувейт, който Саддам смяташе за 19-а провинция на Ирак, имаше основателни опасения, че иракчаните може да продължат
мълниеносната си операция към други страни от Залива и така да поставят жизненоважните за Запада доставки на петрол под безпрекословния контрол на иракския тиранин.

Започвайки иракското нашествие в Кувейт, Саддам обаче беше
подценил силно непоколебимостта на Запада да се опълчи на
неговата агресия. Година след края на Студената война иракският
лидер смяташе, че Западът е прекалено зает с установяването на
т. нар. нов световен ред, за да се занимава със съдбата на
някакво си миниатюрно емирство като Кувейт. Той сгреши.

Подкрепен от неуморимата Маргарет Тачър, президентът Джордж
Буш създаде истинска световна коалиция срещу агресията на
Саддам. Западните лидери откриха съюзници в Саудитска Арабия и
другите страни от Залива, които след известно колебание се
съгласиха да предложат въоръжените си сили в подкрепа на
водената от САЩ коалиция. Дори Сирия при президента Хафез Асад,
бащата на сегашния сирийски диктатор, предостави войници за
кампанията.

Великобритания допринесе с около 50 хиляди военнослужещи към
наброяващата 500 хиляди войници сила, която през февруари 1991
г. най-накрая успя да разгроми войските на Саддам и да освободи
Кувейт.

Двадесет и пет години по-късно, когато фанатиците от ИД
отправят нова голяма заплаха за стабилността в Близкия изток,
какви поуки можем да извлечем от успеха на операцията „Пустинна
буря“ (или операция „Гранби“, както я наричаха британците по
името на британски маркиз, участвал в Седемгодишната война през
18-и век).

Първата поука е значението на силното и ефективно
ръководство от страна на западните лидери – качество, което
липсва болезнено във Вашингтон под управлението на Барак Обама.
Първият президент Буш все още е смятан в някои републикански
среди за страхливец не на последно място заради отказа му да
продължи военната кампания в Ирак и да свали Саддам Хюсеин,
което щеше да спести на Запада отстраняването му при по-спорни
обстоятелства.

Но от началото на кувейтската криза г-н Буш, възползвайки се
от щедрата подкрепа на г-жа Тачър, успя, демонстрирайки
ефективно лидерство, да спечели глобална подкрепа за военната си
кампания за освобождаване на Кувейт.

Другото внушително постижение на съюзниците беше
изграждането на широка коалиция, която обедини западните и
регионалните сили – друг фактор, който в момента липсва в
сегашните усилия за разгромяване на ИД.

Две години след като ИД създаде т. нар. халифат в Северен
Ирак и Сирия, Западът все още се мъчи да намери ефективни
коалиционни партньори на място (за разлика от операцията
„Пустинна буря“ сега западните лидери изтръпват само като се
спомене за изпращане на сухопътни сили.)

Методичното бомбардиране на позициите на ИД, както правят
американските и британските самолети, е много добре, но
фанатиците никога няма да бъдат разгромени както трябва без
успешен сухопътен компонент.

През 1991 г. подкрепата, предложена от саудитците и техните
арабски съюзници, се оказа решаваща за крайния успех на военната
операция и сега, 25 години по-късно, също има възможност за
създаване на подобна коалиция срещу ИД.

Този месец войски от 20 предимно мюсюлмански страни
започнаха военни учения, наречени от саудитците „Северна буря“,
чиято цел е водената от Саудитска Арабия коалиция да подобри
способността си за отговор на заплахата, която представляват ИД
и други ислямистки терористични групировки. Войски от Пакистан,
Малайзия, Турция, Египет, Мароко, Йордания и Судан участват в
най-големите учения, организирани на саудитска земя, които
включват сухопътни, военновъздушни и военноморски сили.

Ако Западът е сериозен в усилията си да намери ефективни
регионални партньори да му помогнат за разгрома на ИД, защо не
формира нова коалиция със саудитците и техните съюзници? След
като тя проработи така добре през 1991 г., защо да не се получи
и сега?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.