Смиреното мълчание пред Домусчиев

Босът на „Лудогорец” финансиран от държавата и общината, а изкарва на протест срещу тях лъжливи фенове

Кирил Домусчиев. Снимка: от екрана

Ситуацията изглежда сравнително проста и безобидна – от общината в Разград поискаха „Лудогорец” да плаща 0,5% от всичките си приходи (без тези от продажба на футболисти и ТВ права), а Домусчиев обяви това за „пладнешки обир” и заплаши да премести отбора в друг град. Според кмета общината участва с 6 милиона лева в стадиона на „Лудогорец“, което е 25% от цялата му стойност, а Ангел Петричев (изпълнителният директор на „Лудогорец”) обяви, че 0,5-те процента са най-малкият проблем.

Все още не се забелязва медия с неудобни въпроси за случващото се в Разград и отношението на боса на ФК „Лудогорец” Кирил Домусчиев към градската управа. Далеч съм от мисълта да защитавам управата на Разград и кмета на ГЕРБ Валентин Василев, но в случая наглостта на Кирил Домусчиев е голям дразнител. А единственото по-дразнещо от неговата наглост е медийното мълчание и/или възхваляване на гелосания футболен бос.

Срещу това решение на общината се сформира вял протест, а сензационните псевдомедии започнаха да излизат със заглавия от типа на „Става страшно! Футболни фенове обсаждат общината в Разград!”. Снимките към статиите обаче показват кадри от националния стадион, където хиляди фенове подкрепяха „Лудогорец” в мачовете от Шампионската лига през изминалите години, а истинските снимки от протеста бяха уверено избягвани. Телевизионните камери обаче показаха кои фенове точно са обсадили общината – няколко дузини лелки, чичковци, баби и дядовци с палтенца и неловко наметнати чисто нови зелени шалчета. По футболните форуми веднага започнаха да се подиграват, споделяйки снимки от протеста с думите „Ето ги ултрасите на Лудогорец! Треперете!”.

Т. нар. фенове на „Лудогорец“ на протест пред общината в Разград. Снимка: от тв екрана

И докато на всички ни беше смешно, в картинката се видя нещо тъжно. Очевидно е, че събраните рано сутринта възрастни хора с зелени шалчета не са ултраси и е много спорно дали изобщо са футболни фенове. Какви са тогава? Дали случайно не са работници от завода на Домусчиев? Дали не се повтаря историята от мини „Бобов дол”, където работниците бяха събирани под строй да гласуват за определени партии, а за наказание за разгласяването на истината, магазините на местния олигарх бяха изпразнени, за да не могат да бъдат употребени купоните за храна? Лесно е да си купиш няколко дузини протестиращи, но не е ли още по-лесни да хванеш няколко свои служители и под страх от орязване на и без това жалката заплата да им кажеш „Днеска идвате на уреченото място”? И най-важното питане – злоупотребява ли с властта и влиянието си босът на „Лудогорец”?

Могат да бъдат повдигнати още редица въпроси, като например колко струва на общината (респективно – на държавата) ФК „Лудогорец” и дали това не е новият „държавен отбор”? Това изглежда така, защото само за „Лудогорец” се отпускат държавни пари за стадион (само преди 8 месеца беше открита трибуна за 5 милиона лева), правят се частни премиерски полети с хеликоптери, организират се автобуси с хиляди хора, правещи кочина в центъра на София, и се раздават кренвирши. Последните две случки всъщност вече сме ги виждали от разни партии, но не и от футболни клубове.

Футболният фен в България вече отдавна е претръпнал и не вярва на никого. Потъналото в непрофесионализъм, интриги и измекярщина БФС е неспособно да върне интереса на хората, на които им писна 5 години подред да гледат първенство с предизвестен край, поредици от нулеви равенства, в които най-честото подвикване от страна на публиката е „Аре играйте бе!”, както и гнусни циркове, в които единствената въпросителна е кой олигарх кой клуб ще вземе и какви схеми ще направи, за да му излязат мръсните сметки.

Може би всички колеги мълчат и не смеят да задават неудобни въпроси към Домусчиев, защото вече са видели, че Киро нарича питащите журналисти „олигофрени”. Може пък и да ги е страх, че ще им нахлуе на работните места и ще ги нахока за не достатъчно патриотичен коментар. В очите на делиорманския бизнесмен журналистите очевидно са слуги и всички до един трябва да са ентусиазирани като Алекси Сокачев всеки път, щом „Лудогорец” стъпи на терена. Все пак отборът е „национална кауза”, а дори завъртането на думата „олигархия” около него изглежда строго забранено. Защо ли така?

БългарияМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.