Руската икономика потъва, а защо Путин се усмихва?

Евгения Писменная
Анна Андрианова

Путин на бизнес конференция в Санкт Петербург. Снимка: официален сайт

Русия е изпаднала в най-продължителната си рецесия за последните две десетилетия и от нея напоследък не идват никакви добри икономически новини. Има обаче един показател, който нараства, и той е от най-голямо значение за Владимир Путин – неговите валутни резерви.

Към 19 февруари централната банка е имала 379 милиарда долара чуждестранната валута и злато. Това е с 29 милиарда долара повече в сравнение с априлския минимум от миналата година и така Русия е единственият нововъзникващ пазар, отчитащ повишение на златно-валутните си резерви.

И докато Китай и Саудитска Арабия харчат десетки милиарди
долари за укрепване на валутите си, централната банка в Москва
се отказа от интервенции. Откакто в края на 2014 година похарчи
безрезултатно над 67 милиарда долара в опит да стабилизира
валутата си, Русия не е дала нито цент в подкрепа на рублата.
Миналата пролет дори започна да купува валута.

„Никаква похарчена сума от валутните резерви няма да
стабилизира рублата“, каза през февруари първият
заместник-ръководител на Руската централна банка (РЦ) Дмитрий
Тулин, когато рублата удари ново дъно. „Много е лесно да си
изстреляш всичките патрони бързо, но това във всички случаи ще
бъде временна, пирова победа“.

Такава гледна точка отразява резкия обрат, който Путин
направи преди година, когато реши на всяка цена да пести
кремълската валута на фона на спадащите цени на петрола и
санкциите на САЩ и ЕС, значително ограничили достъпа на Русия до
западните финансови пазари. Когато петролът силно поевтиня,
наложи се курсът на рублата да бъде пожертван, макар че преди
време той бе първостепенният икономически приоритет. Сега от
руския фонд за благосъстояние, чиято основна част се държи от
РЦБ под формата на авоари, може да се харчи, стига общата сума
на резервите да не намалява. „Повече няма да горим резервите“,
заявил Путин, когато централната банка освободи курса на
рублата.

Икономическият експеримент отразява неговата убеденост, че
златото и валутата в банката са най-добрата гаранция за
финансовата независимост на Русия, според високопоставени
руснаци, обсъждали с него темата. Откакто дойде на власт през
2000 година, Путин започна да увеличава резервите от тогавашното
им равнище от едва 13 милиарда долара, и плати дълговете на
Русия, които днес са едни от най-ниските сред големите
икономики.

„Владимир Путин призна силата на резервите през 2008-2009-а,
когато именно благодарение на тях оцеля през кризата и не
понесе значителни загуби“, каза Алексей Кудрин, който по това
време е бил финансов министър, а и досега редовно се среща
Путин, за да обсъждат икономическата политика. „Да останеш с
малки резерви сега би било трудно дори чисто психологически“.

Във вторник (1 март) Путин отхвърли призивите средства на
централната банка да бъдат използвани за съживяване на
икономиката, заявявайки пред група бизнесмени, че
„златно-валутните резерви са създадени от централната банка за
други цели, не за финансиране на текущи икономически проблеми“.

Да се възстановят резервите

Миналата пролет, когато рублата за кратко укрепна, банката
се задейства, за да купи 10,5 милиарда долара за попълване на
резервите си, но спешно спря тези действия, когато спадът на
рублата се възобнови. Повечето останали постъпления в резервите
идват от банките, които връщат валутни кредити на централната
банка, а също и от колебанията на валутния курс, посочи банката.
Само че загубите на рублата са много тежки. Миналата година
стойността й се е стопила с една четвърт спрямо долара, а в
началото на тази година, когато петролните котировки отчитаха
няколкогодишни минимума, тя регистрира отклонения от около 5 %
дневно.

„Централната банка е готова да понесе всякакви колебания в
курсовете, стига това да не е за сметка не резервите“, каза
икономистът от Renaissance Capital Олег Кузмин.

Ръководството на централната банка много внимателно следи
дали руснаците не губят вяра в рублата, която понася силни
удари, получавайки всеки ден доклади от банките за търсенето на
чуждестранна валута, съобщават високопоставени руски
представители. Засега Кремъл избегна паниката, която обикновено
се поражда при девалвация.

Страданията на рублата

Спадът на курса на рублата обаче предизвика скок на
инфлацията, заличавайки години на напредък на централната банка
в усилията й да задържи повишението на цените. Потребителските
цени скочиха с 12,9% миналата година, което е най-голямото им
нарастване с годишно натрупване от 2008 година. Сривът на
рублата е основната причина за ускоряването на инфлацията,
имайки предвид зависимостта на Русия от вноса на всичко – от
храни до промишлено оборудване, според централната банка.

Понижението на курса на рублата даде на някои местни
компании възможността успешно да се конкурират у дома и в
чужбина заради ниските цени, но резките колебания на курсовете
усложняват живота на бизнеса.

„Тази неустойчива рубла е нещо лошо за нас“, каза Владислав
Корочкин, президент на подмосковската компания Русский огород,
която продава семена и растения, като близо половината от
суровината си внася от чужбина. „Вече никой не вярва, че курсът
на рублата може да се прогнозира шест месеца напред“, казва
Корочкин.

Нестабилността безпокои и Путин, според високопоставени
чиновници, обсъждали с него този въпрос, но засега той е готов
да плаща такава цена за запазването на финансовата сигурност на
страната. Той редовно изисква от сътрудниците си доклади за
наличния обем на резервите, съобщиха двама високопоставени руски
ръководители, пожелали анонимност.

Русия освен това държи повечето пари от двата си фонда за
благосъстояние в централната банка. И дори Кремъл да използва
тези средства, чиновниците са намерили начин да поддържат общия
обем на резервите и дори да го увеличават.

Прехвърляне на фондове

Когато министерството на финансите взема от резервния фонд
средства за покриване на нарастващия бюджетен дефицит,
централната банка просто превежда валутните активи на своя
сметка, давайки на министерството рубли. За да задържи темпа на
инфлацията, централната банка взема съответната сума в рубли от
системата, намалявайки кредитирането на банките.

„Въпреки широко разпространеното мнение разходите на пари от
резервния фонд не намаляват валутните запаси“, казва бившата
сътрудничка на централната банка Екатерина Власова, която сега е
икономист в Citigroup Inc.

Путин лично взема решения за харченето на пари от другия
фонд, който е предназначен за инфраструктурни и други
дългосрочни проекти, според високопоставени служители. Досега от
този фонд на стойност 71 милиарда долара за изпълнение на
проекти е заделена само една трета от общата сума, а остатъкът
се съхранява в резервите на централната банка.

От общо 379-те милиарда долара резерви на централната банка
около 99 милиарда са от двата фонда за благосъстояние. Тези пари
са инвестирани най-вече в държавни доларови и еврооблигации, а
също в нарастващите златни запаси на Русия.

Според официални представители тези два фонда могат да бъдат
изчерпани към 2018 година, ако цените на петрола не се
възстановят, а правителството не намери други начини за
покриване на дефицита, като продажби на държавни активи или
увеличение на дълга. Когато фондовете бъдат изпразнени, Кремъл
ще бъде принудени да предприеме болезнено съкращаване на
разходите или пък да вдигне данъците, за да държи под контрол
бюджетния дефицит.

Междувременно централната банка търси пътища за увеличаване
на резервите. Когато Путин реши да икономисва валутата, банката
обяви планове да увеличи резервите до 500 милиарда долара.
Този показател е два пъти над равнището, което
икономическата теория би изисквала при нормални обстоятелства.
При все това шефката на централната банка Елвира Набиулина каза
при обявяването на целта миналата година следното: „Това е
равнището, с което ние сме свикнали“.

Ако то бъде постигнато, това ще означава възстановяване на
стойността на показателя от началото на 2014 година и малко под
рекорда, отчетен през юли 2008 година. Тогава общата сума на
резервите бе 598 милиарда долара, достатъчна, за да отреди на
Русия трето място в света по валутни запаси след Китай и Япония.
Преследването на тази цифри означава, че колебанията на
курса на рублата вероятно ще продължат. „Централната банка
планира да остане на страничната черта на валутния пазар“, каза
Власова от Citigroup. „Финансовите власти твърдо са настроени да
поддържат валутните резерви в най-близка перспектива и да ги
увеличат в в средносрочна перспектива“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.