Частни училища никнат тихомълком в Куба

Асошиейтед прес

Градинка със статуя на Джон Ленън в Хавана. Снимка: Любомир Любенов

С икономическите реформи в Куба се разраства без много шум мрежата от частни училища. Тя отразява нарастващото благосъстояние на частните предприемачи, но поставя под въпрос
равния старт в живота в едно общество на предполагаемо социално равенство.

„Това е разговор между две деца“, казва Грасиела Лахе Делгадо на съсредоточени третокласници, произнасящи стриктно думите от учебник по английски, озаглавен „Добре дошли в Америка“. „Това телевизор ли е?“, пита Лахе с момичешки глас, посочвайки
илюстрация на обикновен кухненски робот. „Не, не е!“, отговарят вкупом децата на английски. „Това е робот!“

Децата от класа на Лахе носят суичъри и джинси, а не
спретнатите кестеняви униформи, с които са облечени техните
връстници от държавните училища в Куба. Класната им стая има
климатик и компютър с колонки за гледане на видеоклипове – нещо
немислимо за държавно училище. И за разлика от повечето
кубинчета на тяхната възраст, децата могат да проведат прост
разговор на английски език, благодарение на бързо напредващата,
дълбока промяна в един от важните стълбове на шестдесетилетната
социалистическа система в страната.

Куба се хвали със своите безплатни, държавни учебни заведения,
през които децата минават от най-ранна възраст до завършване,
като едно от бижутата на революцията си, като сила за постигане
на социално равенство, която на практика е премахнала
неграмотността на острова и е осигурила дори на най-бедните деца
по-добро образование от това в по-богатите страни. Въпреки че
режимът позволи експлозивно разрастване на частния бизнес в
сфери от ресторантите до автомивките, училищната система,
подобно на здравеопазването, остана под държавен контрол.

Частните училища са все така незаконни. Изключение правят
предназначените за децата на дипломати и чуждестранни
бизнесмени. Дори Католическата църква няма право да отвори
енорийски училища.

Въпреки изключително неблагоприятните условия, процъфтяващата
предприемаческа класа в Куба тихомълком създава нещо, което
силно наподобява на частен образователен сектор, като хиляди
студенти в цялата страна са записани в десетки учебни заведения
за следучилищно образование и училища за изучаване на чужди
езици и по изкуства. Тези учебни заведения са напълно законни,
тъй като функционират като кооперативи на лицензирани частни
учители по езици – една от стотиците нови категории самонаети,
разрешени в съответствие с икономическите реформи в Куба.

За родителите от висшата и средната класа тези училища запълват
празнините по предмети като английски език, танци, рисуване,
музика и театър – безценни в една страна, където хората на
изкуството и работещите в туристическия сектор могат да
изхранват семействата си много по-лесно от средностатистическия
държавен служител. Английският освен това е жизненоважен за
кубинците, имигриращи в Съединените щати – техният брой почти се
удвои след подобряването на отношенията между двете страни в
края на 2014 година.

Икономическите реформи от последните пет години създадоха
голяма класа от частни предприемачи с начин на живот, за който
повечето кубинци могат само да мечтаят. Тази прослойка бе залята
с пари в резултат на увеличаването на чуждестранните посещения
със 17% и на вълната от частни инвестиции от кубински емигранти
след отслабването на напрежението със САЩ.

Специалните училища означават, че децата на привилегированите
получават все по-голямо предимство пред своите връстници – нещо,
което заплашва да вкорени неравенството по-дълбоко и по-широко
в общество, в което изобщо не би трябвало да съществува.
„Това е просто разцепване на колективната идентичност,
фрагментиране на обществото на повече слоеве и прокарване на
дълбока бездна между имащите и нямащите“, казва антроположката,
специализирана по въпросите на образованието, Дениз Блум, автор
на изследване на кубинското образование от 2011 година,
озаглавено „Кубинските младежки и революционни ценности:
образованието на новия социалистически гражданин“.
„Аз мисля, че това променя понятието социализъм за Куба“,
допълва тя.

Президентът на САЩ Барак Обама ще посети Куба този месец, за да
настоява за подобни реформи – отслабването на държавния
контрол, което да позволи на средната класа да се развива
независимо от еднопартийната система и централно планираната
икономика.

„Диверсификацията на икономиката в крайна сметка е източник на
промяна за кубинския народ, тъй като хората получават по-голям
контрол над своя живот“, заяви пред Асошиейтед прес
заместник-съветникът на президента на САЩ по въпросите на
националната сигурност Бен Роудс, един от архитектите на новата
политика на Обама.

Родителите с възможности харчат по около 250 кубински песо (10
долара) месечно – приблизително половината от заплатата на
средностатистическия държавен служител, за да дадат на своите
деца ранно предимство по английски и в областта на изкуствата.
Математика и различни науки също се преподават частно, в
по-малко официално обстановка, която прилича повече на група за
частни уроци.

„Това е саможертва за всеки кубинец, но ние се опитваме да го
правим за (нашите деца), за тяхното бъдеще, за да могат те да
преуспеят в живота“, казва Доралкис Виняс, домакиня, чийто
съпруг работи в частен магазин за автомобилни части.
Техният син Хулито учи английски в Кубинското училище за чужди
езици, което отвори преди пет години и сега има четири филиала в
столицата Хавана. Още два ще заработят скоро в западната
провинция Пинар дел Рио.

Мрежата, известна със съкращението си на испански ECLEX, наема
хора, за които това е втора работа, или пенсионирани учители от
държавни училища като Лахе, която се е пенсионирала, след като е
преподавала 37 години в Университета на Хавана.

Проектът има около 800 ученици в цяла Куба, каза Юрейбис Перес
Бланко, генералният директор на училището, което го прави
най-големият сред около 30-те частни институции за преподаване
на английски в Хавана. Освен основни познания по този език, той
започва да предлага специализирани курсове по право,
счетоводство, мениджмънт, медицински английски и туризъм,
допълни тя.

Бланко отбеляза, че е налице необходимост от по-добро
преподаване на английски език на децата в държавните училища,
където преподавателите често не са достатъчно квалифицирани. За
да помогне ECLEX, всеки от неговите филиали е „осиновил“ близко
училище в нужда изпраща там свой служител, който да вземе
седмичния урок по английски на класа, където положението е
най-лошо.

„Ние тук нямаме разделение на социални прослойки, но знаем, че
хората имат различна покупателна способност“, обясни тя. „Имаме
ученици, чиито родители имат роднини в чужбина, които много им
помагат финансово. Имаме ученици, чиито родители получават
по-високи държавни заплати и спестяват по 250 песо за уроци по
английски, за да бъдат техните деца по-добре подготвени.“

Частното образование преобрази и обучението в сферата на
изкуствата. Елитните художествени училища в Куба имат приемни
изпити на три нива: за основно и средно образование и престижния
Висш институт по изкуства. Страната се гордее със своите
постижения в областта на изкуството и нейните музиканти,
танцьори, актьори и майстори по изящни изкуства отдавна имат
разрешение да продават изнасят представления и да продават
творби в чужбина. Мнозина от тях станаха богати по кубинските
стандарти, в резултат на което кариерата на човек на изкуството
се превърна в път към престиж и печалба на острова.

„В нашите уъркшопове осъзнаваме, че 95% от семействата идват
тук с идеята, че хората на изкуството са известни, че те пътуват
извън страната“, каза Анхел Ескобедо, директор на частния
уъркшоп по изкуства в Хавана Entreartes. Той заяви, че има около
40 ученици на възраст между 3 и 21 години, които взимат уроци
по танци, театър, музика и изящни изкуства като скулптура.
„Те искат да се подготвят за училищата по изкуства с цел да
станат известни, да пътуват“, каза Ескобедо. „Ние сме
специализирани в подготовката им за приемните изпити.“

Сравнително заможните кубинци твърдят, че подготвянето на
децата им за кариерен успех е само една от причините, поради
които те се жертват, за да плащат за частно образование. Мнозина
заявяват, че просто е важно да отгледат добре възпитани деца в
общество, което отдавна цени изкуствата и езиковите познания
като критерии за това кой е образован човек.

„Учителят по пеене казва, че (дъщеря ми) е най-добрият й
ученик“, горд е Ирейналдо Ернандес. Мъжът, който работи в
кетъринга на летище, изпраща 9-годишната Ерика в Entreartes.
„Учителят по танци казва, че (дъщеря ми) е най-гъвкава. Учителят
по скулптура казва, че тя се справя добре. Засега не можем да
определим пътя, по който да поеме, затова тя е (записана) на
всичко. Освен че ще ни помогне да решим, това е подготовка за
нейния живот, за нейното бъдеще“, обяснява Ернандес.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.