Професия антикомунист

Първото интервю с Бойко Борисов като бодигард на Живков, взето от Валерия Велева, която по-късно му омеси баница за победата на изборите. В това интервю обяснява, че напук е напуснал МВР, отказал да се деполитизира и останал член на БСП.

Не беше прав Великият комбинатор, когато след сблъсъка си с „децата на лейтенант Шмид“ разправяше, че да се обича съветската власт е хубаво, но трябва и нещо да се работи. Навремето мнозина изкараха до пенсия, без да правят нищо друго, а един придворен поет се обърна към бившия Първи с подмазваческата реплика: „Другарю Живков, дори Вие не можете да ми забраните да Ви обичам!“

Понастоящем професията никак не е залиняла, даже напротив, като единствената разлика е в упражняването й с обратен знак. Да мразиш „съветската власт“ вече се превърна в основен поминък на отделни лица и цели трудови колективи, които са твърдо решени да лежат на тази кълка до Второ пришествие.

Разбира се, антикомунизмът е една достойна кауза, но когато се пробутва четвърт век след падането на комунизма, има опасност да изглежда нелепо. Във всеки случай предложението на трима депутати за криминализиране на комунистическата пропаганда буди недоумение най-малкото по две причини – освен закъсняло, то няма нищо общо с текущия дневен ред на държавата.

Тримата вносители на поправки в законите, които наказват показването на символи от комунизма и пропагандират носталгия по соца – Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов (отляво надясно). Снимка: сайт на Реформаторски блок

Дори да приемем, че носталгията по онзи строй е проблем, евентуална поправка в Наказателния кодекс за глоба от 3 до 5 хил. лв. и до 3 г. затвор за проповядването на комунизъм няма да го реши по никакъв начин. Глобата от 500 до 2000 лв. за хора, които носят, рисуват или разпространяват отличителните знаци или символи на комунизма, пък направо граничи с идиотизъм, доколкото петолъчката, да речем, се използва от немалко световни брандове.

Но има и друго: на 26 април 2000 г. 38-ото Народно събрание вече прие Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Този закон все още е в сила и е съвсем кратък – съдържа едва четири члена. …В закона пише: „Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа…“

Преди 16 години народните представители от тогавашното синьо мнозинство са гласували единодушно, че комунизмът преднамерено е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация и е нанесъл на обществото ни непоправими морални вреди, поради което всеки опит за неговата реабилитация също представлява престъпление.
Това не попречи обаче през 2001 г. тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов да сведе глава при откриването на паметника на Тодор Живков в Правец. По-късно, вече като премиер, Борисов не спести и похвалите си към бившия Първи, като през ноември 2010 г. дори обяви: „Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен ръст за всяко правителство.“

На откриването на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г. Отляво надясно: Георги Първанов, тогава още лидер на БСП и кандидат-президент, Бойко Борисов, току-що назначен за главен секретар на МВР, Евгения Живкова, внучка и осиновена дъщеря на Живков, Младен Червеняков, депутат от БСП и бивш министър на правосъдието. Снимка е от личен архив, разпространява се в Интернет, след като е показана на изложба от музея на Живков в Правец.

Тъй като паметта ни е твърде къса, ще се наложи да припомня и скандала, който се разрази след интервю на президента Плевнелиев пред австрийския вестник „Дер Щандард“ в края на септември 2012 г. „Активи за 30 милиарда ние продадохме само за 3 милиарда“, каза убедено Плевнелиев, разяснявайки как в България се е провела възможно най-лошата приватизация в Европа. Това му изявление вбеси тогавашния лидер на ДСБ, по чието време беше извършена голяма част от приватизацията, та Иван Костов гневно отвърна, че предишният режим ни е завещал „не предприятия за 30 милиарда евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа.“ Близък съратник на бившия премиер – Димитър Бъчваров, упрекна Плевнелиев, че се мъчи да бъде втори глас на премиера Борисов в комуникирането с левите избиратели, като „реабилитира икономически най-катастрофалния режим в страната.“

Е, тогава президентът може и да се бе пообъркал, но ако поправката в НК мине, за подобни изказвания ще трябва да му бъде тръсната една хубава глоба. По същата логика премиерът Борисов даже може да отиде в затвора, тъй като открито пропагандира „успехите“ на бившия диктатор. Нещо повече: ако съдим по негово интервю пред сп. „Мах“ от август 2008 г., той изобщо не крие възхищението си от този тип управленска порода, след като на въпрос кой е най-впечатляващият световен лидер в историята, отговори: „Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички. Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин са номер едно. Или Мао – за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества.“

Впрочем особено любопитно е, че яростният антикомунист Методи Андреев тогава не се възмути, а днес е един от вносителите на поправката. Отгоре на всичко той е депутат от ГЕРБ, т.е. от партията, оглавявана от Бойко Борисов, и като такъв с огромно закъснение апелира паметникът на Живков да бъде махнат от площада в Правец. Другите двама вносители също са от управляващото мнозинство, бидейки народни представители от Реформаторския блок – обстоятелство, което навежда на мисълта, че сегашната им „кауза“ е меко казано лицемерна. А може и да си вярват все пак, само дето не сърповете и чуковете са големият проблем на държавата…

С едно обаче съм съгласна – на опитите за реабилитация на бившия Първи и на неговото 33-годишно управление не е излишно да се дава отпор. Тезата, че някога България е просперирала под мъдрото ръководство на „човека от народа“, а тоталитарната машина е произвеждала единствено благини, се пробутва постоянно под различни форми. Виден интелектуалец дори имаше безочието да обяви, че заради едните банани по Коледа сме загубили… свободата си.

Тодор Живков в края на живота си от омразен и омръзнал държавник с 33-годишна еднолична власт, се радваше на симпатизанти. Тази снимка стана особено популярна заради присъствието в кадър на Бойко Борисов, тогава охрана на бившия президент.

…Мнозина още плачат за онези времена, защото всеки си знаеше (с изключение на малцината, оттеглили се в нишата на доброволното аутсайдерство), че ако се снишава, не разказва политически вицове и се подмазва на началника, ще се „радва“ на безпроблемно съществуване. Такива си спомнят с нега и копнеж онова гарантирано от Партията-държава съществуване, което т.нар. демокрация, смятат те, им отне. И отново жадуват за човек „от народа“, който познава неговите болки и му говори без клишетата от додеялите парламентарни дебати.

В крайна сметка мнозинството от българите наистина видя такъв човек, хареса го, избра го и му възложи големи надежди. При това цели два пъти! Благодарение тъкмо на него, и Методи Андреев отново е депутат, което сега му дава възможност да претопля вкисналата си антикомунистическа манджица. Вместо да предлагат реформи, тъй щото унизените и оскърбените да не слагат знак на равенство между демокрацията и липсата на работа и сигурност, двамата от РБ пък му ходят по гайдата, понеже така е по-лесно и е изключително безопасно. Или най-малкото не се налага да проявяват въображение, нито да се хванат за истинска работа.

Този номер минава вече 26 години, нищо не пречи да минава и през следващите 26. Но проблемът е, че олицетворяваният от хора като Методи Андреев „антикомунизъм“ изглежда все по-отблъскващо, защото няма нищо общо с автентичната и действително изстрадана нетърпимост към комунизма. Освен да ни губи времето и да отклонява вниманието от същинските безобразия, които се случват в държавата, файдата от законопроектите и поправките им е нулева. С едно изключение, разбира се – за самите тях, професионалните поборници, които по нищо не се различават от „децата на лейтенант Шмид“. Шура Балаганов поне ядеше бой, докато за тези даже и такъв риск няма…

Със съкращения, виж целия текст в „Редута

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.