СофияПловдивВарнаБургасРусе

Замразяването на добива в Русия е обвързано с условия

Илюстрация: Стратфор

Руският президент Владимир Путин обяви на 2 март, че основните производители на петрол в страната са постигнали споразумение за замразяване на добива на януарските равнища. По този начин бе потвърдено, че Русия ще даде своя принос към общото споразумение за замразяване на добива, постигнато през февруари между големи страни производителки от и извън ОПЕК.

Въпреки важността на изявлението на Путин, световният петролен пазар не реагира. По този начин бе признат реалният факт, че всъщност през януари петролното производство на Русия бе на рекордното за постсъветската ера ниво от 10,9 милиона барела дневно, според данни на Централното диспечерско управление на на горивно-енергийния комплекс към министерството на енергетиката.

Замразяването на добива на Русия е предварително условие за евентуална по-широка сделка между страните в и извън ОПЕК. Докато засега Русия изглежда е в играта, то Иран и Ирак няма да се съгласят със замразяването. В крайна сметка налагането на замразяването зависи от Саудитска Арабия, която остава отворена по този въпрос. Рияд все пак обаче предпочита да остави пазарните сили да диктуват производствените равнища и цените в света.

Въпреки гръмкото изявление вече се очаква през 2016 година
руският добив да остане сравнително без промяна, независимо от
каквото и да било официално споразумение за замразяване на
производството. За разлика от повечето други големи страни
производителки, които се опитват да договорят замразяване или
дори намаляване на добива, руската петролна промишленост остава
разпокъсана, поради което е трудно да бъде контролирана общата
енергийна стратегия на страната. В резултат Путин има нужда от
демонстрация на подкрепа от големите петролни компании, за да
създаде усещане за голяма сделка. За да постигне това, на
срещата с ръководителите на руските петролни концерни той бе
принуден да възприеме помирителен тон и поиска да чуе мнението
им не само за глобалния проблем, но и за други въпроси, пред
които са изправени.

Това даде възможност на компаниите да настояват за
политически отстъпки в замяна на подкрепата им за замразяването
на добива. На фона на ниските цени на петрола, законодателните
промени в Европа и развиващата се азиатска енергийна стратегия
на Русия е назрял моментът компаниите да измъкнат отстъпки, дори
ако това ще означава преструктуриране на руския енергиен
сектор.

Може би най-важното искане бе за разбиване на монополите на
газовите гиганти. Газпром не само има юридически монопол над
износа на газ по тръбопроводи, но и контролира по-голямата част
от националната газопроводна инфраструктура. Това принуждава
другите местни производители да продават природен газ евтино на
вътрешния пазар, докато плащат на Газпром солени такси за
транзит. Конкурентите Роснефт и Новатек, както и клиентите на
Газпром в Европа, отдавна оказват натиск да бъде сложен край на
монопола на Газпром при износа на газ по тръбопроводи. С
избледняването на високия политически статут на компанията,
загубата на монопола изглежда все по-вероятен сценарий.

За разлика от Роснефт основата на политическата сила на
Газпром не бе обвързана с ключови олигарси, представители на
силовите структури или други властови фигури. Вместо това тя
произтича от ефикасността и потенциала на Газпром като
инструмент на външната политика. Чрез контрола на Газпром над
природния газ Кремъл има мощно влияние над лидерите от Източна
Европа. Европейският съюз обаче ефективно се противопостави на
монопола на Газпром чрез законодателство и изграждане на
инфраструктура, което затруднява компанията да влияе върху
отделни свои клиенти. Например, Украйна – страна, в която
по-рано Москва имаше значителна власт чрез контрола върху
газовите доставки – почти изцяло заобиколи Русия като пряк
доставчик за по-голямата част от 2015 година.

Намаляващата политическа значимост на Газпром даде
възможност идеята за разбиване на монопола да набере популярност
в Кремъл. Въпросът вече не е дали монополът на Газпром върху
износа ще свърши, а кога. Новатек дори вече повдига нови искания
за пряк достъп до местната газоразпределителна система – ход,
който в крайна сметка може да доведе до прехвърляне на
собствеността върху газопроводите от Газпром към независима
компания или компании.

Същевременно Москва остава под значителен финансов натиск и
се надява да увеличи приходите си чрез по-високи данъци за
петролните компании или чрез приватизация на акции от държавни
компании. Роснефт, в която Кремъл държи 69,5%, се бори срещу
приватизацията на още 19,5 % от акциите. Главният изпълнителен
директор на Рофнефт Игор Сечин е готов да продаде част от
компанията на голям партньор като китайските CNPC и Sinopec, но
само ако акциите бъдат оценени на същата стойност, както при
предишните приватизации (за сравнение, през 2010 година цената
бе 8,33 долара за акция, а сега е 3,92 долара за акция).

Друга компания с централно място в усилията за приватизация
е Башнефт, която бе повторно национализирана през октомври 2014
година. Произвежданите от компанията 400 000 барела петрол
дневно идват най-вече от мюсюлманския автономен регион
Башкортостан, което прави политически трудно тя да бъде продадена
на чуждестранни фирми. Роснефт и Лукойл проявиха интерес към
купуването й, което противопоставя един на друг двамата
най-големи производители на петрол в Русия – единият е с тесни
връзки със силите за сигурност, а другият – с по-търговско и
финансово влияние. Решението дали Башнефт да бъде приватизирана
или да се продадат част от акциите на Роснефт, и на кого, ще
бъде взето от Путин. Също като при енергийния монопол на Газпром
обаче натискът за действия в тази посока нараства. Така има
по-голяма вероятност Роснефт да извлече отстъпки в замяна на
подкрепа за приватизацията.

Въпреки увеличаващата се вероятност за приватизация в крайна
сметка най-важното е значимостта на петрола за руската икономика
и бюджет. Това дава на Роснефт и Лукойл особено голямо влияние
и Кремъл трябва да се консултира с тях преди да прави каквито и
да било външни или вътрешни промени в енергийната политика.
Роснефт и Лукойл ще понесат основния удар от замразяване или
съкращаване на петролния добив. До неотдавна и двете компании се
противопоставяха на идеята за свиване на добива. Лукойл, която
остава концентрирана върху увеличаване на местното производство,
ще продължи да настоява за правото да инвестира според
пазарните условия, на спроред политически споразумения. Роснефт
обече изглежда по-отворена за нещо повече от замразяване.

За Роснефт това може би е по-скоро естествено свиване на
производството, отколкото активно отстъпление. По-голямата част
от производството на Роснефт продължава да идва от старите
находища в Западносибирския басейн, където добивът спада с 5 –
10 % годишно. За разработване на находищата, които Роснефт може
да използва за замяна в средносрочен и дългосрочен план – в
Източен Сибир и Арктика – са необходими големи капитали. Тези
находища не само са скъпи, но и са обект на санкции. За да
подпомогне разработването на по-скъпо производство, руското
правителство през 2014 година обеща по-ниски данъци за износа на
енергийни суровини от 2016 година, като се очакваше ставката да
бъде понижена от 42 % до 36 %. Кремъл обаче замрази това
предложение през 2015 година при разработването на новия
проектобюджет. Заедно с по-ниските цени на петрола това
означава, че Роснефт вероятно ще се сблъска с лек спад в
производството, независимо от каквито и да било споразумения.
Концернът обаче не иска да бъде обвързан с решение, според което
ще трябва едностранно да намали добива, давайки предимство на
вътрешните и външните си конкуренти.

Липсата на единна енергийна политика на Русия е отражение на
многообразните, и често в конфликт, интереси на руските
компании, които се опитват да се възползва от трудната финансова
среда. Доста често, както установи Газпром, печалбата на една
компания е загуба за друга. В крайна сметка това означава, че
Кремъл ще продължи пряко да преговаря за намаляване на добива,
но няма да има единство между производители и енергийното
министерство, тъй като те имат различни позиции. В резултат
устойчивото замразяване на добива в Русия остава трудно за
постигане от политическа гледна точка и вместо това ще бъде
диктувано от пазарните сили.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.