Иде ли „край на имунитета на Германия срещу популизма“?

Германската дясна партия „Алтернатива за Германия“ често е отхвърляна като протестна формация, която се възползва от народното недоволство от бежанската криза. Но провинциалните избори в неделя може да затвърдят положението й на първата влиятелна националистическа партия в страната след Втората световна война.

Ако може да се вярва на лидерите на набиращата сила германска дясна национа

листическа партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), страната е на път да преживее в неделя изборен катаклизъм, който завинаги ще промени политическия й пейзаж. „АзГ е във възход и нищо не може да я спре“, каза водещият кандидат на партията в обеднялата източна провинция Саксония-Анхалт Андре Погенбург на предизборна проява миналия месец.

Неговата партия, подхранвана от народното недоволство от
огромния приток на предимно мюсюлмански мигранти, измъква
подкрепа от консервативната електорална база на канцлерката
Ангела Меркел преди гласуванията в три провинции, които ще
подготвят почвата за националните избори през 2017 г.
Последните данни показват, че АзГ печели рекорден дял от
гласовете в Саксония-Анхалт, която в неделя ще гласува наред с
югозападните провинции Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц.

Според проучванията АзГ се ползва с рекордна подкрепа от 19
процента в Саксония-Анхалт, с 12,5 процента в Баден-Вюртемберг и
9 процента в Райнланд-Пфалц. Това означава, че е почти сигурно,
че тя ще прескочи 5-процентовата бариера за влизане в
парламентите и на трите провинции.

АзГ отбелязва голям напредък, откакто беше основана като
партия против еврото по време на дълговата криза в Европа през
2013 г. Нейният основател Бернд Луке я разглеждаше като партия,
която изповядва класическа либерална философия и избягва
традиционния език на десницата и левицата.

Позициите на партията отслабнаха миналата година заради
ожесточени вътрешни борби между нейните крайнодесни и по-умерени
фракции, което в крайна сметка доведе до напускането на Луке.

След нарастването на недоволството от решението на Меркел да
отвори границите на Германия за стотици хиляди мигранти
партията се завърна като дясна формация под ръководството на
Фрауке Петри – предприемачка, превърнала се в политик.

Но често повтаряното окачествяване на АзГ като протестна
партия „вече не е уместно“, казва ръководителят на
социологическата агенция „Форшунгсгрупе вален“ Матиас Юнг, като
добавя, че партията е постигнала успех там, където други
следвоенни националистически формации са се провалили.

Тя вече има представители в парламентите на пет провинции –
Саксония, Бранденбург и Тюрингия на изток и градовете провинции
Хамбург и Бремен – и разширява своя дневен ред, разпростирайки
се към още теми наред със съпротивата срещу еврото, с която
започна, и сегашната си програма за по-строг контрол върху
имиграцията.

Нейната смесица от десни политики включва по-строг контрол
върху абортите, за да може да се раждат повече германски деца,
референдум за плановете за строеж на джамии с минарета и
споразумение за свободна търговия с Русия, което да насърчи
германските бизнес интереси.

Погрешните стъпки на нейните лидери, двама от които
неотдавна заявиха, че на граничната полиция би трябвало да се
разреши да използва огнестрелни оръжия, за да спира незаконно
влизащите в Германия мигранти, не пречат на възхода на АзГ, а
опитите на утвърдени политици да я изтласкат към периферията
също не се увенчават с успех.

Лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел, който е
вицеканцлер на Меркел, неотдавна каза, че АзГ би трябвало да
бъде наблюдавана от агенти на германското разузнаване, а
германският еврокомисар Гюнтер Йотингер заяви, че щял да се
застреля, ако Петри му била съпруга.

„Маргинализирането на АзГ ще има обратен ефект – това няма
никакви шансове за успех“, казва Юнг, като добавя, че
положението й на партия, която не е част от върхушката, се
харесва на много избиратели, особено тези в бившата Източна
Германия, които не се чувстват адекватно представени в Берлин.
Експерти казват, че отдавнашното статукво в Германия, при
което две водещи партии – християндемократите на Меркел, и
левоцентристките социалдемократи – имат господстващо положение,
като създават коалиции или помежду си, или с по-малки, тясно
свързани с тях съюзници, е отживелица.

„Изборите може да бъдат още една важна стъпка в деликатния и
бавен процес на структурна промяна в германската политика“,
казва главният икономист на Ай Ен Джи Карстен Брески. Една
надигаща се АзГ би белязала „края на имунитета на Германия срещу
популизма“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.