ЕС пак ще „тласка“ Лукашенко към демокрация

в. Независимая газета

Време на големите надежди за Минск и Брюксел

Лукашенко и ЕС. Колаж: прима-нюз

Вчера президентът на Беларус Александър Лукашенко се срещна в Минск с представителя на ЕС за правата на човека Ставрос Ламбринидис, който е на 4-дневно посещение в страната. „Радвам се, че ние все пак изминахме нашия път, Европейският съюз измина своя път, и ние се отдръпнахме от този челен сблъсък“, каза Лукашенко при срещата си с Ламбринидис. Той изрази надежда, че Минск и Брюксел няма вече да се върнат към онази практика на взаимоотношенията, когато ги разделяше „непонятна стена“, през която страните даже не разговаряха, а „си разменяха фрази“.

„Ние приветстваме това, че сега Европа видя Беларус, оцени Беларус и можем да градим нормално търговско-икономическо, инвестиционно сътрудничество и да възстановяваме отношенията във финансовата сфера“, отбеляза Лукашенко.

В същото време беларуският президент на пропусна да напомни,
че по въпросите на правата на човека Беларус си има своя
позиция, различна от европейската. „Ние имаме свое разбиране по
хуманитарните проблеми, включително и по проблемите на правата
на човека“, каза той. От думите му следваше, че неговата страна
още не е икономически „дораснала“ до спазването на правата на
човека, но веднага, след като всички бъдат облечени, обути и
нахранени, „въпросите от хуманитарен характер, в това число и
правата на човека, от само себе си ще отпаднат“. „Решението на
тези проблеми лежи в плоскостта на живота на хората , и преди
всичко на материалния (живот). Така го разбираме ние“, обясни
Лукашенко и обеща, че Беларус ще бъде добра ученичка.

Надеждите си за разширяване и задълбочаване на
взаимодействието в политическата, икономическата и хуманитарната
сфери сподели с президента и Ставрос Ламбринидис. Според него
сега в отношенията между Минск и Брюксел е настъпило „времето на
големите надежди“.

Главна цел на сегашната визита на европейския чиновник е
участието му в международната конференция, посветена на
смъртното наказание, насрочена за днес. Тя е организирана от
представителството на ООН (в Беларус) при подкрепата на
британското посолство. В нея участват специалният докладчик на
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за
положението в Беларус Андрея Ригони, председателят на комисията
по външните работи на Палатата на депутатите в Чехия Карел
Шварценбек, посланикът на Великобритания в Минск Фиона Гиб,
представителят на ПРООН (Програмата на ООН за развитие) в
беларуската столица Санака Самарасинха.

Плановете на Ставрос Ламбринидис предвиждат и срещи с
представители на обществеността и с други беларуски чиновници. В
средите на беларуските правозащитници посещението и всичко
свързано с него предизвикват нееднозначна оценка. От една
страна, отмяната на смъртното наказание в Беларус е една от
онези стъпки, за които местните правозащитници настояват. За
последните 20 г. на смърт са били осъдени 406 души, две от тези
присъди бяха произнесени тази година.

От друга страна, правозащитниците не разбират защо не са
поканени на самата конференция. Според председателя на
правозащитния център „Вясна“ Валентин Стефанович, била му е
предложена само лична среща. Беларуските правозащитници се
отнесоха отрицателно и към вчерашното изказване на Лукашенко за
някакви негови „лични“ стандарти за човешките права. Такъв
подход обикновено е популярен в страни, където те се нарушават,
посочи Стефанович. „Както разбирам, другарят Лукашенко имаше
предвид, че когато благосъстоянието на хората се подобри, то
въпросът за правата на човека ще отпадне от само себе си. Това
са наивни очаквания, защото въпросите за гражданските свободи са
актуални във всички страни, независимо от тяхното
благосъстояние“, отбеляза правозащитникът. „Понятието за права
на човека носи универсален характер и не може да има никакво
лично разбиране за тях. Те са абсолютно идентични във всички
страни“, подчерта Стефанович.

Неотдавна „Независимая газета“ писа, че сближаването на ЕС с
официален Минск по принцип се приема отрицателно от повечето
опоненти на властта вътре в страната. Беларуската опозиция е
убедена, че няма да има никакви реални промени към либерализация
на различните сфери на живота в Беларус. Те свързват
сговорчивостта на беларуския президент изключително с
икономически проблеми и с острата потребност от външно
кредитиране.

На същата позиция са и някои експерти и чиновници в ЕС.
„Отменяйки санкциите си, ЕС по същество признава, че Беларус
няма намерение да сменя своята политическа система, не е
заинтересувана от по-дълбока интеграция с Европа, но иска да да
поддържа с нея сътрудничество и отношения, особено на техническо
и икономическо равнище. Сигналът, който ние сега й изпращаме,
означава, че ЕС се отказва от надеждата да види в дългосрочна
перспектива една демократична и реформирана Беларус. Това,
очевидно, до голяма степен е триумф на Лукашенко, той вижда в
това потвърждение на своята позиция“, заяви, например,
директорът на Фонда за демокрация в Беларус към Германския фонд
„Маршал“ Йорг Форбриг.

Обаче понастоящем тази позиция не се котира в официален
Брюксел. Европа отново премина към политика на „тласкане“ на
Лукашенко към демокрация.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.