Путин се изтегли от Сирия, след като „си вдигна цената“

Ройтерс

Владимир Путин и Башар Асад. Колаж: иносми

Владимир Путин се позова на руския военен успех в Сирия като основание за изтеглянето на част от силите на Русия. Но по-вероятната причина е убеждението му, че интервенцията му е
осигурила място край масата, от която се дирижират световните дела.

Руската операция в Сирия, започнала на 30 септември м.г., имаше военно, дипломатическо и вътрешнополитическо значение за Кремъл, който желаеше да укрепи позициите на най-близкия си съюзник в Близкия изток и да защити единствената си военноморска база в Средиземноморието. И двете цели бяха до голяма степен постигнати.

Но анализ на изказвания, направени от руския президент и други официални лица, както и разговори с хора, запознати с неговото мислене, предполагат, че главната му цел е била да
възстанови част от глобалното влияние, с което някога разполагаше Съветският съюз. „Русия се завърна в „глобалния директорски борд“, каза Александър Баунов, главен сътрудник на
московския „Карнеги център“. (Тя се завърна) на масата, на която световните и регионалните сили решават съдбата на конфликтите на другите, и Русия очевидно е световен, а не местен играч“, добави той.

Путин е пословично непроницаем и непредсказуем и решението
му за (частично) изтегляне от Сирия не е изключение. Той
споделя само с малка кохорта от хора около себе си и то дойде
като пълна изненада за мнозина в Кремъл и в министерството на
отбраната. „Бях цял ден във военното министерство и не чух нито
намек“, каза пред Ройтерс източник от военната индустрия,
пожелал анонимност поради деликатността на въпроса. Органите на
държавната пропаганда във вторник веднага подхванаха фразата
„мисията приключена“, съзнателно сходна на същата, с която през
2003 г. президентът Джордж Буш обяви от борда на американски
военен кораб края на бойните операции в Ирак. Истинската мисия,
твърдят някои, бе Русия да получи глас в световните дела.

Само в рамките на шест месеца Русия се превърна за Запада от
държава парий заради анексирането на Крим и подкрепата за
прокремълските бунтовници в Източна Украйна във важен партньор
за Сирия. Някога презрително отритвана от западните лидери, сега
тя е редовен събеседник за преговори на Вашингтон и на лидерите
на ЕС. „Путин вече получи всички политически изгоди. По-добре
беше да се оттеглим, преди да нарасне цената или да стане
някаква засечка и преди рисковете да станат твърде високи“, каза
Николай Петров, политолог от Висшето икономическо училище в
Москва.

По изчисления на Ройтерс 5-месечната операция е струвала на
Кремъл около 700-800 милиона долара. Човешката цена е още
по-висока. Макар че по официални данни има само 4-ма загинали
руснаци, „Ислямска държава“ твърди, че е взривила руския
пътнически самолет над Египет през октомври, при което загинаха
всички 224 души на борда, като отмъщение за руската намеса в
Сирия.

НОВ СВЕТОВЕН РЕД

Възстановяването на руското глобално влияние е главната цел
на Путин, който е начело на Русия последователно като президент
и премиер вече над 15 години и се смята, че е загрижен за
начина, по който ще остане в историята, макар да не дава
признаци, че се кани да напусне Кремъл.

Той отдавна ратува за нов многополюсен световен ред, при който
други сили да служат като противовес на американското влияние.
В реч пред ООН през септември, в почти неприкрит упрек към
САЩ, той се оплака от „арогантността, чувството за
изключителност и безнаказаността“ на онези, които, според него,
предизвикаха Арабската пролет.

Неговият премиер и съюзник Дмитрий Медведев изложи контурите
на световния ред, за който Кремъл бленува, само преди месец,
посочвайки кубинската ракетна криза от 1962 г. като модел как
Москва и Вашингтон са в състояние да намират изход от опасни
кризи. Той изрази увереност, че световните сили могат да се
обединят „в един честен и равноправен съюз“ за поддържане на
глобалния мир.

Според руски официални лица последните събития отново
показват, че Москва е незаобиколим фактор. Те изтъкват, че
именно Русия и САЩ заедно договориха сегашното прекратяване на
враждебните действия в Сирия, колкото и крехко да е то. Руски
официални лица не пропускат случай да отбележат, че именно
американците отново и отново се обръщат към тях за помощ във
връзка със Сирия.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери отиде в Москва през
декември, за да обсъди сирийската криза с Путин, а напоследък
говори почти всеки ден с руския външен министър Сергей Лавров.
Дори критиците на Путин признават, че сирийските събития са
„вдигнали цената“ на руския лидер. „На тази планета има само
един човек, който може да спре гражданската война в Сирия с един
телефонен разговор, и това е Путин“, каза по телевизията на Би
Би Си миналия месец британският външен министър Филип Хамънд.

АСАД ИЗГЛЕЖДА В БЕЗОПАСНОСТ

Давайки заден ход след военна кампания от над 9000 бойни полета,
струвала 700-800 млн. долара, Кремъл отслаби риска Русия да
бъде въвлечена в потенциален регионален конфликт с Турция или
Саудитска Арабия. Макар да не приключи кампанията със зрелищна
победа на бойното поле, като например превземането на Алепо,
Кремъл смята, че е направил достатъчно, за да могат Асад и
неговите сили да удържат положението.

Във вътрешен план интервенцията вдигна рейтинга на Путин до
почти рекордни висоти и бе полезна като отвличащ вниманието
фактор във време на сериозни икономически трудности. С духова
музика и вдъхновяващи речи държавната телевизия във вторник
представи решението за началото на изтеглянето (от Сирия) като
кулминация на една кратка и победоносна война.

Но въпреки че частичното изтегляне на Путин от Сирия може да
се разглежда като дипломатически удар от някои, връщането на
страната на световната арена не е пълен успех. Санкциите,
наложени от САЩ и ЕС заради Украйна, остават и се наслагват към
вътрешна финансова криза, утежнена от срива на цените на
петрола. Според някои анализатори решението за частичното
изтегляне на руските сили е било продиктувано от слабост и от
констатацията, че то няма да помогне на Русия за сделка със
Запада за отмяна на санкциите.

Според други, включително и един западен дипломат, който
каза на Ройтерс, че новината е дошла като пълна и необяснима
изненада, мотивите на Путин са неразгадаеми. „Никой от нас не
знае какви са намеренията на Путин, когато предприема някакъв
ход. Затова той е много труден партньор във всяка подобна
ситуация“, каза във вторник британският външен министър Филип
Хамънд.

В някои кръгове ходът на Путин се тълкува като опит да се
повлияе върху изхода на сирийските мирни преговори в Женева и
вероятно да се окаже натиск върху сирийския президент Башар Асад
да започне да преговаря сериозно за споразумение.

Малцина в Русия обаче смятат, че има опасност Асад да загуби
подкрепата на Путин и дори смятат, че Кремъл би желал той да се
състезава на бъдещи президентски избори. Путин не показва
особена симпатия към сирийския лидер, но изглежда не вижда
особен смисъл в замяната му с някой, който може да се окаже още
по-лош, и не вярва, че Сирия е узряла за демокрация от западен
тип.

Путин обаче си е запазил и резервен вариант. Ако прецени, че
новоспечеленото му глобално влияние или Асад са застрашени, той
може да използва двете военни бази, които остават, като
предмостие за бързо разширяване на военната намеса на Кремъл.
Подсигурена е и неговата пропагандна стратегия. „Ако
примирието прерасне в траен мир, той автоматично ще бъде обявен
за победител. Но ако военните действия бъдат подновени, той
винаги може да каже: ето, когато ние бяхме там, всеки говореше
за мир, но след като си тръгнахме, войната отново избухна“,
посочи Баунов от „Карнеги център“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.