Македонски българи ще връщат медали от Първанов
17 Октомври 2007
Няколко десетки граждани на Република Македония с българско етническо самосъзнание съобщиха, че ще върнат получените си от българския държавен глава медали, след като са научили в каква компания са се озовали след последното награждаване, извършено от Георги Първанов. Полу на шега, полу наистина някои от тях казват, че след отличаването на бившия македонски посланик в София и настоящ председател на Народното събрание Любиша Георгиевски
Любиша Георгиевски е познат в македонския публичен живот с антибългарските си настроения. Той е известен като ментор на Борис Змейковски, който през 1997 година от поста генерален секретар на ВМРО-ДПМНЕ, обвиняваше ръководството на партията в “българофилство”. Тогавашният председател на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски изгони Змейковски от партията и той формира алтернативна ВМРО. През 1999 и 2000 година отново Змейковски с подкрепа на Любиша Георгиевски се опитваше да разцепи партията и да я свали от власт. Обвиненията както и предишния път бяха, че ВМРО-ДПМНЕ провеждала “пробългарска” политика. Тогавашният премиер Любчо Георгиевски “реши” проблемите с театралния режисьор Любиша Георгиевски, изпращайки го за посланик в София. След повторното идване на власт на ВМРО-ДПМНЕ с лидер Никола Груевски, Борис Змейковски бе върнат в партията заедно с всички други отцепени в миналото анти-български кадри.
Благой Велинов, получил от Първанов медал “100 години Илинденско-Преображенско въстание”, смята че с ордена за Любиша Георгиевски, България дава признание за разпространението на македонизма и прави същата грешка както през 1945 година, когато Георги Димитров кани учители от югославската република Македония да учат децата в Пиринска Македония на нов език, на нова история и на нова етническа принадлежност. “Да получи награда някой, който допринася за българската идея и за сътрудничеството между двете страни е разбираемо, но Любиша Георгиевски едва ли има такива заслуги. Той е човек от културата, а ние не сме видели български филм или вестник в Скопие, рядко идват и певици и певци от България. Най-голямата стена между Изтока и Запада се разруши, но стената между Македония и България още стои. Това става благодарение на хора като Любиша Георгиевски. Едни от най-лошите антибългарски изявления дойдоха от неговата уста - че той изчистил ВМРО-ДПМНЕ от източния грях”, говори Велинов.
Един от македонските българи, получили отличия от Георги Първанов, Никола Поп Илиев, припомня, че през 2003 година на скромно тържество в Скопие, в присъствие на активни и днес български политици от висок ранг, група граждани на Република Македония са били отличени с медали и плакети. “За нас наградените това малко уважение представляваше дълбоко душевно удовлетворение. Смятахме че то не е предназначено само за нас, но и за други сънародници, които споделят нашите чувства”, казва Поп Илиев. На самият плакет, където се намира и копие от медала, пише: “Националният инициативен комитет за чествуване на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание под патронажа на президента на Република България Георги Първанов удостоява с юбилеен медал 100 години Илинденско-Преображенско въстание…” след което следва името на наградения.
“Преди седмица се учудих, когато прочетох, че Любиша Георгиевски получил един от най-високите български ордени, “Стара Планина”, от президента на България Георги Първанов. Моите скромни заслуги и неговите големи заслуги не могат да се сравняват. Аз като потомък на семейство, жестоко репресирано през бившия югославски режим, с дядо и баща прекарали години в затворите като българи, и Любиша Георгиевски, който заемаше всички висши постове в културния живот на този режим, имаме различни жизнени пътища и взаимно се изключваме като кандидати за българско отличие”, смята Никола Поп Илиев.
“Чувствам се като македонски българин, докато Любиша Георгиевски се нарича етнически македонец. Навремето той направи прочутото изявление, че ВМРО-ДПМНЕ се освободи от източния си грях, (т. е. от българите). Аз съм това, от което той се е освободил. Тъй като нямам намерение да се променям и по-нататък ще продължа да се чувствам като българин, смятам че един от нас двамата - или Любиша Георгиевски, или аз, не заслужава отличие. След като такъв човек получава орден “Стара Планина”, честно е аз да върна моя медал”, казва Никола Поп Илиев.
Получилият медал от Георги Първанов, депутат в първия многопартиен парламент на Република Македония през 1991 – 1994 година, Ристо Йованов пита: “Кои са критериите на президента на България за награждаване с най-високо отличие на Любиша Георгиевски? Дали това е неговото изявление в скопския всекидневник “Утрински весник”, че е изчистил партията от източния грях? Какво е направил Любиша Георгиевски като посланик на Република Македония в София за подобряване на отношенията между двете страни? Йованов казва че в частни разговори с българи от Македония и България, се представя за най-големия българин, а в официални изявления в Република Македония ползва идеологемите “български фашистки окупатор” и “български фашистки орди”.
И други българи от Македония искат да върнат медалите си, получени от Първанов. Те смятат, че трябва да се разкрие кой е предложил Любиша Георгиевски за орден “Стара Планина” и с каква мотивация е станало това.
* Виктор Канзуров е македонски журналист. Други негови статии могат да се намерят в Интернет изданието tribune.eu.com. Интервю на e-vestnik с Виктор Канзуров може да прочетете тук.
** Любиша Георгиевски от ВМРО-ДПМНЕ у нас често се бърка с Любчо Георгиевски, бивш премиер на Македония и лидер на същата партия, който по-късно оглави ВМРО - народна.
Любчо Георгиевски до колкото знам е възприеман като национален предател за македонското прогресивно общество?И естествено награден за "делата" си с медал първа степен (стара планина)от колегата му агент Гоце.
любиша , не любчо
Първанката заслужава критика за лесно даваните ордени и медали на Сульо и Пульо. Сега на антибългарски настроени македонци, преди на никому неизвестни третокласни американски конгресмени, които щяли да помагат за НАТО и Европата.
Спокойно, това е нормално. От предател кат Първанов какво може да се очаква. Предаде всичко българско, не струва. Моля следващия!
Вън сърбоманите от ВМРО! Да живее България!
Изпълнението на Първанов показва много добре какъв е и от кого е зависим! Той в никакъв случай не може да бъде наречен български президент , а си е най -обикновен интернационалист и ченге
Филип , info@gid.bg Аз филип,не членувам в никоя партия, не съм на никаква държавна служба, историк съм по образование, но работя в частна фирма като информатик. Написах истината такава каквато е документирана дори и в Югославски архиви, защото ми писна да чета как тъпаци ругаят България и се отказват от отечеството си, как пак предават Македония под чуждо робство.Няма българин който да няма в рода си бежанци от Македония и воювали за свободата и.Затова ни боли за нея.Това е. Никого не искам да убеждавам да става българин ако не се чувства такъв. Знам само едно - от дъжда можеш да се скриеш с чадър, от истината с шизофрения. Не я пожелавам никому. От Македония до Татарстан и обратно при Тито От години в македонските медии тече тотална пропагандна война. Особено арогантна и цинична е в интернет, тъй като там, написаното не се нуждае от аргументи и може да разчита на ефекта дефиниран от Гьобелс: “Една лъжа произнесена хиляда пъти се превръща в истина”. През последните месеци шовинистичната кампания на омразата обаче надминава всичко. При това е насочена не толкова към възвеличаването на фамозната “македонска нация”- център на световната история от Адам до наши ...още
дни, колкото към всестранната лошавина на българската, която на всичко отгоре била, какъв ужас, “татарска”. Защо това последното, толкова ги вълнува и защо толкова настояват някой в България да признае онова първото, на пръв поглед не е много ясно. Ами кой им пречи да си го мислят? И какво им пречи, ако ние не? Опитват се обаче - това вече е очевадно, да постигнат и един друг резултат. Да провокирaт с вулгарните си хули, ответни такива от страна на афектирани български момчета, които после да преподнасят на хората в Македония в контекста: Ето вижте ги “бугарите”, какво говорят за нас “македонците”, как ни псуват и мразят, защото искат да ни завоюват богатата и уредена държава. Е, за какво им е всичко това? Защо правят всичко възможно за да произвеждат и насаждат вражди между хора, които често пъти дори имат роднини и отсам и оттатък границата? За какво са тези усилия за конфронтация с единствената страна в региона от която са получавали само подкрепа? Дали пък не им е необходимо за вътрешна употреба или да? Защото самият спор, за това дали има или няма “македонска нация” е напълно безсмислен. В края на краищата, нека всеки си е такъв за какъвто се самоопределя и защо другия непременно трябва да му се възхищава или го упреква за избора. В Германия и Австрия например, говорят един и същи език, но са две отделни държави. Обединява ги само за кратко Хитлер, който е Фюрер на Германския Райх, но е австриец. България и Македония също са две отделни държави. В този смисъл според разбиранията поне на цивилизования свят , “македонците” щом ги има такива (друг е въпроса каква им е бройката, тъй като обективна статистика в Македония няма) нека си бъдат колкото си искат велики и колкото си искат нации. Самата идея, че България може да има някакви насилнически попълзновения над Македония е толкова смешна, че едва ли и тези които постоянно размахват плашилото на “бугарските окупатори”, вярват въобще в него. Още повече че България е член на ЕС и НАТО, а Скопските управници поне на думи твърдят, че също искат управляваната от тях неясна територия (на север а може би вече и на запад няма ясни граници и не се знае кой управлява там) да се присъедини някога в ЕС . Ами нали ако това някога се случи, и тази граница ще се превърне в една мислена административна линия, каквито са границите между европейските държави? Ами тогава, какъв им е проблема? Поради що македонските медии, медиуми и форуми, продължават да бълват змии и гущери срещу България без всякакъв повод, а Скопските властници преследват хората с българско самосъзнание в Македония по всички възможни начини - всички възможни, само защото с предишните, не че не им се иска, ама вече не им стиска. Това всичко е толкова абсурдно , че няма как човек да не се запита: само заради запазването на облагите от властта ли е или да? И щом си отговори, всичко си отива на мястото. А що се отнася до фактите, за създаването на “македонската нация”, различна от онази “татарската”, те са такива: Идеята за създаването на “македонска нация” възниква още в края на 19 и началото на 20 век, но не в Македония а в Белград. Неин автор е показателна личност -Стоян Новакович , сръбски политик и професор в Белградския университет, член на Държавния съвет, министър на вътрешните работи, министър на външните работи, и три пъти премиер на Кралство Сърбия и т.н. Сам той излага идеята си така: "...Не успяхме българите в Македония да превърнем в сърби и всякакви бъдещи усилия в тази насока са осъдени на неуспех. Тогава да опитаме да ги откъснем от българите, като им внушим, че те са отделен народ със своя собствена история, различна от българската". И още: “В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект". (Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. 1 -102/1888 г. ) И така нататък, всичко в този дух. Великосръбският шовинизъм обаче е толкова арогантен че макар и да предприема всички тези мерки набелязани от Новакович, след заграбването на Македония след Първата световна война я обявява направо за “Южна бановина”, българското население за “южни сърби” и принуждава децата да учат в сръбски училища. Националното подтисничество е толкова отвратително, че няма аналогия в Новата европейската история и досега. Да превърне българското население в “южни сърби” сръбския терор въпреки всичката си жестокост, обаче не успява. Затова след повторното насилствено присъединяване на Македония към Югославия през септември 1944 година Тито съчетава терора със старата идея на великосръбския шовинист Новакович от края на 19 век. Така се създават Югославската република Македония, “македонската нация”, “македонският език”, “македонската история”. В този смисъл те са наистина едно уникално творение. Никои други нации и особено език и история в света, не могат да се похвалят с това, че се знае точно в колко часа, точно от кого и точно по заповед на кого са създадени. Драгни Драгнев, журналист и славист от Воден, разказва в книгата си, например, цялата история на постановяването на "македонскиот язик" през 1945 г. в манастира "Св. Прохор Пчински" и създаването му през последвалите Първа и Втора езикова комисия, в края на 1944 и началото на 1945 г. - и то според оригиналните стенограми на това титовско сборище. Впрочем, в кулоарите им, между надпреварването кой да измисли нещо по от другите, което да отдалечава най-много новия “македонски език “ от българския е изречена и оная прословута фраза, от един от пищисаните от престараването, че е най-добре май “всичките да си отрежеме по едното ухо” та да се отличаваме най от българите. Буквата “Ъ” (ер голяма), за която Марковски се бори в комисията, изработваща “македонска азбука”, е отхвърлена накрая, дори не от комисията а от ЦК на Югославската комунистическа партия -от партийни комисари, които дори не са “македонци”. Човек може само да се смее на приумиците на тия странни “лингвисти”, ако всичко това не е било последвано от такива чудовищни насилия над поробеното българско население. Едно от основните действуващи лица в тези комисии е превърнатия в икона от македонските властници Блаже Конески (същият Благой Конев, същия Благойе Ордан Лямески, същият Благойе Лямевич (Коньевич) и т.н. Той има наистина забележителен “творчески” път. Роден е през 1921 г. в село Небрегово, Прилепско, в сърбоманското семейство Лямевци, известно в целия край със своя изключително рядък за онези години занаят - платени агенти и сътрудници едновременно и на турците в борбата против ВМОРО (ВМРО) и на сръбската пропаганда. Най-известният от тях Глигор Ляме-Соколович сръбски войвода е основоположник на сръбската пропаганда в Прилепско. В отплата за тези им заслуги, племеника на войводата Благой, получава сръбска кралска стипендия за обучение в гимназия в Крагуевац, Сърбия, а после вече като Благойе Лямевич (Коньевич) е записан и в Белградския университет. Първоначално следва медицина, но тя се оказва непосилна за високия му интелект, и затова се прехвърля в специалност Сръбски език и литература, която също не успява да завърши. През 1941 г., обаче идва разгрома на Югославия и Благойе изведнъж пак става Благой Конев - българин от Македония и се записва в Софийския университет. И тука талантът му се оказва недостатъчен за дипломиране, но идва новия исторически поврат и в края на 1944 г ,вездесъщият студент отново се превъплащава - този път в “македонеца”- Блаже Конески. И то не в какъв да е “македонец” а в основоположник на “македонския език”. Естествено Блаже неуморно усъвършенства и онази първа своя специалност, с която е прочут неговият род. Заради която Скопските власти и до днес, го превъзнасят като гения на македонската лингвистика, литература и култура. (въпреки че според собствените му мемоари, още като ученик говорел само на сръбски и не разбирал “местното наречие”) И с право го превъзнасят: по негови обвинения през 1945 г. е обесен, философа Димитър Гюзелов и разстрелян инженер Димитър Чкатров, по негови доноси през 1949 е осъден на смърт Трайче Чундев - заемал отговорни постове в НР Македония, но позволил си да отстоява българщината, по негови доноси е репресиран писателя Венко Марковски и много, много други. Безочието му е толкова неизмеримо, че през 1953 г. завежда съдебно дело срещу колегата си от някогашната “езикова комисия” Георги Киселинов за клевета и обида, (понеже е изловен в очевадно плагиатство - преписал е десетки страници от него). Властта, обаче застава зад Конески и Киселинов е осъден, вкаран в затвора и инквизиран до смърт. И това са само малка част от подвизите на Скопската икона. Заради тези подвизи, добродетели и заслуги Конески е възнаграден с всички възможни морални, материални и синекурни почести: “избиран” е за пръв председател на Дружеството на писателите на Македония, за ректор на Скопския университет, за председател на Македонската академия на науките и изкуствата, за член на македонския ”ПЕН” клуб и пр., и пр. Естествено между другото академика е удостоен и с непостижимата за получаване по нормален път диплома за завършено висше образование. И то по философия, каквато всъщност никога не е следвал. За сравнение: австрийците, въпреки, че са служили във Вермахта и воювали срещу победителите, никой по време на съюзническата окупация не си е и помислял да ги принуждава да си променят езика, да фалшифицират историята си, да стават друга нация, да мразят германския или както в случая, да тероризират собствения си народ. В Македония, обаче всичко това не само се случва, но е и законодателно закрепено. Чувал ли е някой, някъде по света (след разгрома на фашизма), да е съществувал закон, който да криминализира принадлежността към друга нация. “Закона за обида на македонската национална чест", в Югославска Македония, обаче е точно такъв. Той предвижда до 10 години затвор за всеки, който се нарече "българин", но и това наказание на практика в съда е далеч надхвърляно. Още през първата година на установяването на титовия режим е била проведена чистка, според директивите на която и в най-малките градчета е трябвало да бъдат избити без съд и присъда поне по няколко души за сплашване на съпротивляващото се на денационализацията българско население. След това вече идва “върховенството на закона” и един след друг се редят масови съдебни процеси с от жестоки до по-жестоки присъди. При това закона не прави разлика между непълнолетни и пълнолетни лица. По този закон през август 1946 г са осъдени, например, петима ученици от гимназията в Щип, всичките малолетни на общо 29 години строг тьмничен затвор и каторжен труд - представете си само - дългогодишен каторжен труд за деца, защото се обявяват за българи. Следват десетки такива процеси над непълнолетни ученици в почти всички градове и градчета в Македония. През април 1947г. Окръжният съд в Битоля обвинява за обида на „македонската чест", защото твърдели, че македонците са българи, 12 души, от които: Методи Николов Коларов на смърт и други единадесет на общо 116 години затвор с каторжен труд. И такива процеси е имало със стотици и дори хиляди. Ако някой в Македония иска да се увери в това, може да се опита да надникне ако смее в съдебните архиви - е, и ако му ги дадат. И този закон действа не само през онези първи години на див титовизъм. През 1970 г. Плиска Манасиева от Щип, студентка по славянска филология в Софийския университет, се завръща в Република Македония за да види болния си баща. Не след дълго двамата са арестувани с обвинение, че “открито манифестират”, че са българи. Пред съда в Щип, двадесетгодишната девойка заявява: "Българка съм и никой не е в състояние да ме разубеди. И не само аз, а и всички македонски славяни са част от българския народ. Като мен са хиляди, които още се страхуват да излязат с българско народностно съзнание, но и това ще стане. Затова с гордост ще понеса всяка присъда за това ми убеждение." Осъдена е на година и половина затвор и изпратена в затвора в Пожаревац /Сърбия/, а болния и баща - Тодор Манасиев - е осъден на три години затвор. Скопските управници прилагат този чудовищен закон до самото разпадането на Югославия през 1990, и не се знае дали е официално отменен и досега . Така се създава и подържа “македонската нация”. През концлагерите на Титова Югославия, по жестоки и от Сталинските (като прочутия Голи оток), минават стотици хиляди хора само защото са посмели да проявят българско самосъзнание и десетки хиляди са заровени из безименни гробове. От тогава са минали няколко поколения. Хората в Македония не са имали избор и много от тях не са устояли на денационализаторския терор. Та нали още след заграбването на Вардарска Македония от Сърбия през 1918, е била обявена за “Южна бановина” а българското население за “южни сърби”, принудено е било да учи в сръбски училища, после пък при “освободителя” Тито са учили насила измисления през 1944 -1945 г. македонски език (създаден на базата на местния диалект, но посръбчен максимално доколкото може. В него сега има над 30% сръбски чуждици). После са били принуждавани насила да учат фалшифицираната Македонска история в която наред с другите фалшификации и измислици са описвани грозните дела на “бугарските окупатори”. Промивали са им мозъците и са ги обливали с омраза към всичко българско повече от 60 години. Въпреки, че единствено по време на краткото обединение с отечеството населението в Македония е било национално свободно. С привеждането на тези факти съвсем не величая тогавашния български режим, дори напротив, но за населението в Македония, при всички случай е бил просто несравним със сръбското робство. Затова и българската армия навсякъде е била посрещана с цветя и кинохрониките са запечатили тези мигове). Освободено е било дори от данъци, снабдявано е в ония тежки военни години приоритетно със стоки и храни, за него са създавани културни учреждения, включително Скопския университет, превърнат по-късно от титовци в една от основните антибългарски фалшификаторски институции, строени са пътища и мостове и т.н. Но въпреки всичко това, наследниците на насилниците, наричат няколкото години през които македонското население е говорело свободно родния си език и е изучавало свободно нефалшифицираната си история, “бугарска окупация”. И още за езика наречен “македонски”: Няма нито един документ от преди 1945 година писан на него. Всички видни дейци и национал-революционери, независимо от идеологическите и тактическите им различия, са били българи, говорили са и са писали на български език (и Яне, и Гоце, и Даме, и всички останали) и затова сега образите им са също или фалшифицирани или предадени на забвение. Единствената "изследователска дейност" на казионните скопски историци през всичките тези години е била примитивна фалшификация срещу много пари и облаги. И затова сега са така яростни и гузни - като всеки продажник. Как такива хора да не принадлежат към създадената от самите тях “македонска нация” Как да не принадлежат към нея насилниците от висшата им партийна, държавна, и политическа номенклатура? Никой от тях не е заинтересован от истината а от политическата манипулация за запазване на статуквото и жалката си синекура или наднормена пенсия. Затова и лицата от тази номенклатурна кохорта няма, слава Богу никога няма да станат българи. Те са много по- заинтересовани да се продадат на други, например на очертаващите се вече албански господари, но да запазят властта и привилегиите си, вместо да станат редови граждани, на демократична Македония. Защото тя би ги изритала от властта и би ги принудила да се прехранват с труд . Е, ако не са откраднали достатъчно. Затова и антибългарската карта им е толкова нужна - за да отклоняват вниманието на населението от безперспективността на пътя за никъде, по който водят страната, от всичко което става или напротив не става в Македония. И за това естествено, най-подходящо е старото титово плашило - мита за “бугарските окупатори”. Колкото и да ги убеждаваме, че не сме насилници и завоеватели като доскорошните им титови приятели , и не мислим да насилваме никого да се чувства българин ако не ще, колкото и да ги убеждаваме, че си имаме предостатъчно собствени проблеми и най-малко ни трябват македонските “Авгиеви обори, че на българите, поради непрекъснатите провокации на платени агенти и малоумници с промити мозъци, вече не им се ходи в Македония, дори на екскурзия, плашилото продължава да се размахва. Е, кому са необходими подобни сънародници? Никому, защото няма по-коварен враг за рода си от един ренегат. Пиша това не за тях, обръщам се към тези български момчета и момичета, които си губят времето по форуми и блогове да спорят с тях. Дори прибягват в гнева си от хулите им до груби изрази, с което излагат страната ни и себе си. Не го правете! Те точно това искат. Погледнете как дори и най-доброжелателно протегнатата ръка на български държавник, какъвто и който и да е той, веднага е оплювана. Помислете си искате ли онзи олигофрен дето беше направил колаж в сайта си, представящ българските медици в Либия като маймуни, който тогава, ко
Помислете си искате ли онзи олигофрен дето беше направил колаж в сайта си, представящ българските медици в Либия като маймуни, който тогава, когато хора от цял свят се опитваха да ги спасят, се кефеше как ще бъдат обесени, искате ли такова човекоподобно да е българин? Същия този изрод се гавреше и с националните ни герой -дори с такъв свят човек като Левски, с представители на нашата държавност - и управляващи и в опозиция - само защото са българи. Ами тези по блоговете им, дето ни наричат татари, смятайки изглежда, че това е нещо много обидно? Ами да, предците ни прабългари, имат древна история, създавали са много велики държави - и отсам а и оттатък Урал, още преди част от тях да се установят на Балканите. Следите им още личат на десетки хиляди километри и в Източна Европа, и в Азия. Те са предци и на българите в Македония. И Българския народ няма никакви, ама съвсем никакви причини да се отрича от родствените си връзки с тези наши далечни и велики предци, наред с предците си сред траките и славяните. Чистата раса е измишльотина на Хитлер, който да ме простят евреите, е имал баба ...още
еврейка. А такива тъпаци нека се пишат каквито си щат, само не дай Боже, да не решат да поискат български паспорт, за да срамят страната ни с убожеството си по света. Да си пътуват с югославския. Днешните им главатари, не би трябвало да престъпват българската граница, не ли български президент да се среща с тях. Тези хора живеят още във времето на Тито, още плачат за Титова Югославия, там са корените им, там са и душите им, защото са съучастници в престъпленията му. И там ще си умрат. Затова унищожават с такова настървение всеки исторически паметник в Македония за българското и минало, затова изпадат в паника от всеки достоен човек, осмелил се да заяви, че е българин. Затова дотичва под пара полицията им за да организира събарянето от “случайни фенове” на паметника на Тодор Александров или на паметната плоча на Мара Бунева. Ако е от криво разбран национализъм, защо не бутнат паметника на Скендербек насред Скопие. Не, не е от национализъм, а от страх още някой да не прозре истината. Защото истината е заразителна. Затова в Македония можеш да се пишеш всякакъв, даже и марсианец, но българин не. Според официалната им статистика българи там въобще няма. Е, къде е отишло българското население от Карнегиовата анкета от 1913 г.? Къде са се дянали потомците на Илинденско-преображенските въстаници, потомците на десетките хиляди българи опълченци от Македония по време на войните за национално освобождение? Нима са изчезнали заедно с поругание и унищожени гробове на дедите им? Къде са потомците на хилядите национал-революционери срещу османския а след това срещу далеч по-гнусния и омразен сръбския поробител? Къде са в края на краищата и стотиците хиляди преминали през титовските концлагери заради българщината си и техните потомци? Нима титовите палачи са успяли да избият всички които не са успяли да емигрират? Е, защо тогава ако някой се обяви за българин в тая обезбългарена територия веднага го уволняват от работа. Защо ако “бугарина”работи в частна фирма, плашат работодателя му, че ще му съсипят бизнеса с данъчни ревизии ако не го изхвърли ? Защо е всичко това, въпреки че България първа призна официално Република Македония и то без добавки в името и? Защо, въпреки че когато албански терористи започнаха нападенията си срещу македонското население и държавна власт и единствено България, в колкото и жестока криза да се намираше, се обяви в защита на македонския суверенитет ( за което дори получи ултиматум от ЕС и НАТО - че ще замразят присъединителния и процес, ако подкрепи македонското правителство с оръжие)? И защо, от благодарност ли, дори и тогава Скопските власти обвиниха страната ни в намеса във вътрешните им работи?. Защо кандидат “бугарските окупатори” изпратиха въпреки всичко оръжие на страната която уж били искали да завладеят? И защо вместо благодарност, Скопските медии отново изляха потоци помия върху България, както го бяха правили повече от половин век от 1944 г. насам, за да угаждат на Тито? И защо не спират и досега? Защо за тях няма важна новина от България ако не е негативна? Защо командира Ходжа от Танушевци, например, който пръв започна да преследва мирното не албанско население, да стреля по македонските войници и полицай, и такива като него които сега умуват дали да се присъединяват към Косово или да почакат за да си присвоят цяла Македония, не ги тревожат? Но ги тревожи ако се чуе някъде из Македония добра дума за България? Защо и сега оплюват всяка протегната дружелюбно ръка на всеки официален представител на българската държава? Колкото до въпроса за съществуването или не съществуването на ефемерната антибългарска “македонска нация” , той за България не е и не може да представлява какъвто и да било проблем - дори научен. Това е проблем само за тези които се самоопределят като принадлежащи към нея, защото трябва да измислят някакъв по-приемлив мит за родословието си. Да отговорят на стария библейски въпрос: Кои сме, от къде идваме, накъде отиваме? И на този който най-ужасно ги мъчи: Как да останем по-дълго на власт? Защото да си антибългарин не е достатъчно. Трябва и да си нещо със знак плюс, иначе колкото и да не го искаш, се поставяш в една смешна зависимост от това което твърдиш, че не искаш да бъдеш. Проблем им е, как да излязат от положението “нито риба, нито рак”. Затова все се опитват да задигнат ту нещо от гръцката, ту нещо от българската история. Но как да стане, след като Александър Македонски е грък, а Самуил - българин. Както е бил българин Св. Климент Охридски, както са българи Братя Миладинови (Сборникът им се нарича “Български народни песни), както са били българи премиера на България Андрей Ляпчев от Ресен, Софийския митрополит от Струмица Милетий -един от учредителите на Народната библиотека в София “Св. св. Кирил и Методи”. Каквито са били Старозагорския митрополит Методий Кусев от Прилеп и първият митрополит на Българската екзархия в Охрид Натанаил Охридски от с. Кучевища, Скопско, каквито са били създателя на Българската социалдемократическа партия Димитър Благоев от Загоричане, Костурско и на Българската национал-либерална партия Никола Генадиев от Битоля , и ректора на Софийския университет Александър Станишев от Кукуш и ректора на Пловдивската духовна семинария. Панарет от с. Подмочани, Ресенско, и някогащния Главния прокурор на Върховния съд в София Иван Караманджуров от Прилеп, и автора на една от най-прекрасните книги за строителите на свободна България - Симеон Радев от Ресен, и големия български писател Димитър Талев от Прилеп. Заради това и великата трилогия на Талев ("Железният светилник","Преспанските камбани" и "Илинден"), забранена , криминализирана и съдебно преследвана доскоро в Македония, сега също като всичко останало свързано с българската история е обект на удбашките фалшификатори. Тайно и частично е “преведена на македонски език” изчистена от всичко опасно “българско” и разпространявана и в чужбина като “македонска книга”. “Издали са първо „Илинден“ - възмущава се синът на писателя Братислав Талев, “там я няма Султана да повтаря постоянно за българското си начало. Татко би ги сграбчил за гърлото. Той не можеше да понася македонизма.” Всички македонски национал-революционери, всички до един, въпреки идеологическите им различия, са били българи (и всичко написано от тях достигнало до наши дни е написано на български език) и този факт не е в състояние да промени никакво извъртане на скопските “историчари”. Защото историята на нито една нация, дори и тази на 60 годишната скопска номенклатура, не може да се състои само от съшити с бели конци фалшификации, лъжи и пропагандни измишльотини враждебни на народа от който е произлязла. Ще не ще, все някога ще трябва да се примири с историческите факти и документи. А те са недвусмислени. Ако държат непременно да имат някакви свой велики създатели те не са Александър и Самуил а Тито и Сталин. Е, ако някой предпочитат това, като идеен такъв, към тях може да бъде добавен и Новакович. Но Тито е хърватин, Сталин грузинец, Новакович сърбин. Затова за най-автентичен праотец на “македонската нация”, би следвало да бъде все пак някой от типа на Михаил Митев Апостолов Матовски, един от най-изтъкнатите “ 66 народни херои, од време на Народноослободителната војна”( другите в списъка са подбирани така: или да са мъртви, за да не си отварят устата и да кажат, че са загинали за комунистическите си идеи, както и комунистите в България, но не и за да дойде титовата робия, или ако са останали живи да са титови послушници за да си я отварят както трябва. Иначе там щяха да фигурират поне имената на Секретаря на покраинския комитет на комунистическата партия на Македония Методи Тасев Шаторов (Шарло), или поне на първия държавен глава на Съюзна република Македония, Методи Андонов - Чендо. Първият обаче е осъден на смърт от Тито още преди “победата”, защото и той и другарите му са били българи, и открито са заявявали, че ще се борят не само за победата на комунизма, но и за освобождаване на Македония от сръбско подтисничество и откъсването и от Кралство Югославия. За да го спаси БКП тогава го изтегля в България. Четири години е бил партизанин и е издигнат за командир на Трета въстаническа оперативна зона на НОВА (българската комунистическа съпротива). Само няколко дни преди 9 септември 1944 обаче е застрелян подло в гръб по време на сражение с полицията, от внедрен агент на Тито. За да не му мъти водата при създаването на “македонската нация”.Какъв по-героичен живот, ако на наследниците на МКП им трябват герои -идеалисти. Но Шаторов не е сред херойте. Не подхожда дори и мъртъв, защото не е бил продажник, не е ставал за сръбско мекере. Затова ЮКП го обявява не за хероj a за предател и името му е табу в Македония и до ден днешен. Вторият: Методи Андонов-Ченто също е комунист, които се бори и срещу сръбското национално подтисничество в Македония. Първата си смъртна присъда получава от съда на Кралска Югославия именно заради това - формулирана е като “държавна измяна”. След установяването на българска власт в Македония продължава комунистическата си дейност и заради нея е интерниран в трудовия лагер в Чучулигово. От там избягва, минава в нелегалност и по-късно е избран за председател на Президиума на създадената по негова инициатива АСНОМ. Той е и първият държавен глава на Македония след повторното и присъединяване към Югославия. Заради съпротивата му срещу насилствената денационализация, терора и убийствата в Македония, обаче е свален от всички постове, а скоро след това арестуван и осъден на 11 години затвор с каторжен труд. Прекарва в чудовищния титовски концлагер Голи оток повече от 9 години, от които 59 месеца в пълна изолация. В резултат на тежките условия в затвора и липсата на медицински грижи умира на 24 юли 1957 година. Така загиват и много други комунисти които не влизат в списъците на херойте - нито на предишните нито на сегашните управници на Македония. Защото “хероj” на Македония, според ЮКП/MKP и наследниците им, може да е само сърбоман-блюдолизец, другите, мъртвите са само за камуфлаж. Такъв е и другия първенец в този списък - Лазар ту Кулишев, ту Колишевски - сърбоман, който за да получи по-лека присъда за комунистическата си дейност, се кълне че е българин, от затвора в Плевен, пише писмата до сестра си на сръбски, а после става “македонец” - един от създателите на “ македонската нация”. Хероj е, но Апостолов е по-хероj и от него. Просто си личи от добре документираната му биография.: Михаил Митев от Ново Село, Щипско, завършва сръбско военно училище и достига чин майор поминувайки в щаба на Дравската дивизия. При капитулацията на Югославия, без с пушка да пуцне, е пленен и отведен в пленническия лагер ВЕСТНЕ, близо до гр. Милано. В писмо с входящ номер 693 адресирано до началника на Генералния щаб на Българската армията от 23 юни 1941 година. баща му Мите Апостолов Матовски моли да бъдат направени необходимите стъпки за неговото освобождаване тъй като “Михаил Митев е българин, роден от български родители в гр. Щип и е постъпил на служба в сръбската армия не от любов към държавата им, а да намери там временно препитание”. Мите Матовски посочва, че сам той е един от първите добри българи на град Щип, работил е за България и българщината, а в Световната война се е включил като опълченец от българската армия и е ранен от неприятелски куршум, в следствие на което остава инвалид. Така Михаил наред с други повече от 27 000 души българи от Македония, е освободен от плен. В следващата молба до българския военен министър генерал Теодоси Даскалов, вече самия Михаил Митев, а не татко му, декларира, че е предан българин и затова много моли да го приемат за офицер в българската армия. Началник щаба на Българската армия , до когото отива молбата и при когото Митев, с протекции измолва лична среща, този път обаче категорично му отказва с думите : Не господине, който се е клел във вярност на крал Петър (Югославския малолетен крал), не мога да се съглася да се кълне сега във вярност на Цар Борис . И Митев, какво да прави, изглежда пак “не заради държавата им а заради едното препитание”отишъл да се предложи на Тито, вече като предан югославски комунист . И пазарлъка веднага станал. Защото от една страна, на Тито точно такива “търсещи препитание” му трябвали, а пък от друга Митев вече нямало на кого другиго да се предлага за продан. През май 1943 година според бойните реляции в Централния военен архив във Велико Търново, Михаил Митев Апостолов Матовски и командваната от него сръбска чета “убиват по особено жесток начин ранени български войници и след това ги ограбили”. За този подвиг, Тито му дава званието генерал-майор и го избира за делегат на Македония за Второто заседание на АВНОЮ - въпреки че хероя дори не успял да докрета до там. След повторното насилствено присъединяване на Македония към Югославия, Митев, прекръстил се отново първо на Михайло Апостоловски, а после на Михајло Апостолски, пак сигурно “единствено за препитание” се изявявява като основен деец в старата борба на нова комунистическа Югославия за дебългаризация на Вардарска Македония и Западните покрайнини. За които заслуги, през 1967 година, с подписа лично на Тито е “избран” за член на Македонската академия на науките и изкуствата а през 1976 и за неин президент. Същевременно още тогава е обявен и за един от "народните хероj" на титовска Македония, и си остава такъв и до днес. По стар тоталитарен обичай, брата на хероя, който е страстен рибар, е обявен пък за "професор по ихтиология" и т. н. Така академик Михајло Апостолски (и фамилия), “за едното препитание”(ама какво препитание само) получава все нови и нови възможности да се изявява, като основен творец в развитието не само на титовата диктатура в Македония, но и на македонския език, писменост и история. Заради което, през 1995 година (1995г. ! - не е грешка), новоучредената Военна академия в Скопие на “слободна” Македония, пък от своя страна, е удостоена с честта да бъде кръстена на негово име. Логично нали: каквито творците, такива и творбите, такива и институциите, такава и историята, такова и настоящето на старо-новата югославска-неюгославска Република Македония. Дано народите и, Бог да им помогне, както и да се наричат те, да дочакат по-добри дни. Или поне рекламните им лица да изглеждат по-различно от насажданото им днешно такова - на олигофрена със саита, който шизофренично повтаря: татари... татари... татари..., смятайки че това е страхотна обида за някого. Аз, например,обаче не бих се срамувал, ако би се установило по някакъв начин, че освен на родителите си от София и на предците си от Крушево и Битоля, съм потомък и на Атила или Чингиз хан. (За такава чест, например, понастоящем официално съдебно претендират над 2500 души в Унгария, от което, вервайте ми, страната им не се приема за по-нискостояща в расово отношение, например, от Македония). За своето време, през онези далечни варварски времена, те макар че са навявали ужас, както впрочем и всички останали тогавашни могъщи владетели, са и велики исторически личности. Но виж, ако бях потомък или недай Боже, духовен наследник на Мише Митев Апостолов Матовски ,същият Михаило Апостолович Митич, същият Михаил Апостолов, същият Михайло Апостоловски, същият Михаjло Апостолски, или да кажем на Блаже Конески (същият Благой Конев, същия Благойе Ордан Лямески, същият Благойе Лямевич (Коньевич) и т.н., или съратник на споменатия днешен комплексар (сигурно бъдещ 67-ми “ народен хероj” на Македония), който се чуди как да привлече нечие внимание като хули всичко българско, “заради едното препитание” или за да излезе от самотата и алиенацията на която го е осъдил Всевишния, то тогава... Е, да кажем... просто би ми било много трудно, да намеря каквато и да било причина за гордост. PS: Интересно, как странните, расистки и очевидно инспирирани на институционално ниво възгледи за наличието на някаква си висша македонска раса, кореспондират с декларациите на властимащите в Скопие, че искат страната им да влезе в НАТО и ЕС? И как ли биха прозвучали те в която и да е друга страна в света - която и да е, не само от ЕС и НАТО? Дали не биха сметнали, че тези които ги изповядват се нуждаят от спешна психиатрична помощ от страна на Червения кръст, Червения полумесец и Световната здравна организация взети заедно? И още: за сведение и Татарстан и Казахстан (в които живеят татарите, чието име представителите на фантасмагоричната “велика македонска нация” използват така самонадеяно като нещо хулително) се развиват много по-успешно и са страни с далеч по-блестящи перспективи от тези на затъналата в блатото на титовизма и вече намятащата на врата си хомота на владичеството на албанските терористи Македония.
Тази статия може да бъде публикувана от всякого където си поиска . Единственото условие е да не я променя, съкращава или редактира, както и да посочи автора, просто :Филип
bored
Нямам време да чета всичко, но за Тито мисля, че сърбите го уважават. Не знам какво толкова лошо е направил за Югославия. А що се отнася до македонците които не искат да се наричат българи, то мога да кажа, че и самите българи се срамуват да се наречат българи. А как ще се наречеш гражданин на една разкапваща се воняща страна. Бях чул, че пенсионери с више образование, ровели в боклуците за храна. И вие искате македонците да се наричат българи. На тях това може би се гади.
ааааа
"българомразци като...Николай Велимирович...".За св. Николай Велимирович, почитан и от българската православна църква, ли става дума?някой може ли да напише нещо повече за дейността му като охридски епископ?Нещо повече за антибългарските му деяния?