Българският авангардизъм възкръсва
Четем манифестите на Кирил Кръстев
Почти невероятно: „Манифести. Статии. Есета” на Кирил Кръстев от времето 1922-1939 г. (изд. „Боян Пенев”). Да не се бърка с д-р Кръстев. Изкуствоведът е, на чието име и на името на художника Жорж Папазов тече конкурс за млади творци „Душата на един извор”.
Изданието отговаря на възбудения напоследък интерес към нашенския авангардизъм от ХХ век. Тук са футуристичните и дадаистични изблици на Кръстев от 20-те години. Още: книгите „Опит за естетика на киното”, „Съвременната любов”, „Смъртната красота” и „Последният Париж”.
Малко чудо на обществения инстинкт за интелектуално самосъхранение. Съставителят Иво Милев добавил „Живот в дати”, библиография от периода, снимки.
Има порода творци, за които няма медийна мяра. Примерно Асен Василиев, Елена Стоин, Цеко Торбов… На някой да му говорят нещо имената? А като ги отместим от историята на българската духовност – тя се разпада, няма я! Кръстев е от тях. Защо е така, обществена незрялост или нещо друго?
Заслужаваше по-внимателен предговор. „Кирил Кръстев – един така дискретен анархист” – що за нелепица! Щото „Ямболският „футуризъм” е една малка доза анархизъм в непробиваемия реалистичен български канон”.
Кръстев пише манифестите в Ямбол като гимназист. Невежо е да намесваш футуризъм с анархизъм, ама на писателите им е простено. Но на покойниците дължим уважение. Като какъв анархист е Кръстев? Той, дето обичаше да изтъква „Бях прибрано момче”. Или творчески? Негов колега го упрекна постмортем в прекалена методическа подреденост.
Да прелистим зрелите му текстове. У колцина теоретици на българската култура ще намерим тази систематичност? Евентуалното чисто политическо измерение просто не си струва обсъждане. И друго. Провинциалисткият възторг вика: Той падна от небето. А решителната роля на Гео Милев? Пак невежество, или тъпа политкоректност?
В държавните издателства останаха негови ръкописи точно преди ликвидацията. Някой бива да следи дали не излизат и от чие име.
От Книжен ъгъл