В „Кафе Версай“ – недоволни ли са кубинските имигранти в Маями?

Франс прес

„Кафе Версай“ в Маями. Снимка: фирмен сайт

До неотдавна известен като политическия барометър на кубинските изгнаници в югоизточния американски щат Маями, ресторант „Кафе Версай“ все повече губи ролята си в тази общност, чието младо поколение се отдалечава от безусловното противопоставяне на правителството на комунистическия остров, каквато е позицията на по-възрастните.

Когато през декември 2014 г. САЩ и Куба обявиха немислимо дотогава политическо сближаване, след половин век на противопоставяне, наследство от Студената война, журналистите в Маями се втурнаха към известния ресторант в сърцето на квартала „Малката Хавана“, за да усетят пулса на кубинската диаспора.

За тяхно най-голямо учудване, на 17 декември 2014 г. подобряването на отношенията между двете страни, които бяха отдавнашни противници, не доведе нито до голямо шествие, нито до особено недоволство: репортерите в ресторанта бяха три пъти повече от самите кубинци.

Това, което не се случи, е символ на промяната, която се
случва на „Кайе очо“, пешеходната улица, на която е ресторантът
в Маями – столица на кубинската диаспора в САЩ, която в
продължение на години започваше да кипи при най-малкото движение
на острова, разположен край югоизточния бряг на САЩ.

Над половината от около 2 милиона души от кубински произход
в САЩ живеят в Маями. Историческото посещение на американския
президент Барак Обама в Куба, започнало в неделя и целящо да
укрепи започнатото историческо сближаване с Раул Кастро, не
предизвика вълна от възмущение.

В „Кафе Версай“ сега цари спокойствие. На това място се
събираха политическите изгнаници от кубинската общност след
създаването на ресторанта през 1971 година.

Слуховете дори твърдят, че зад огледалата с гравирани рамки
и по пейките със синтетична тапицерия са се замисляли държавни
преврати за сваляне на Фидел Кастро от власт, разказва Хорхе
Саманийо, директор на музея „Хистъри Маями“.

„Кафе Версай“ е барометър, който измерва политическата
активност в южната част на Флорида“, казва той. „Ако се случи
нещо, го разбирате като отидете там, но при случващите се днес
промени, този барометър губи значението си“. „Вече не се отчита
такова покачване на температурата“, обяснява Саманийо.

Далеч от реалността

Преди само 15 години „Кафе Версай“ беше „мястото в града,
което не можете да пропуснете“, спомня си Педро Фрейре, адвокат
от кубински произход, който отиде в Куба с антуража на
президента Обама вчера. „Там се случваше всичко“.
Оттогава, признава той, ресторантът стана „клише“, което „не
отразява реалността. Дните на гнева отминаха“.

Проучванията показват, че кубинско-американската общност
вече подкрепя затоплянето на отношенията между двете страни.
Демографските промени сред изгнаниците от Куба промениха
ситуацията. Старото антикастристко поколение постепенно се
заменя от младите, които са по-благосклонни към разведряване.
Това „ново поколение кубински американци“, независимо дали
са родени в САЩ или са неотдавна емигрирали, изобщо не споделя
антикастристкия плам на 60-те, 70-те и 80-те години, обяснява
Хосе Асел, изследовател от Университета в Маями.

Създаден и притежаван от семейство, което е избягало от Куба
на Фидел Кастро през 1959 г., ресторант „Кафе Версай“ остава
популярен, но все повече сред туристите, отколкото сред
политическите активисти.

На своя интернет сайт той все още се хвали, че е барометърът
на кубинската общност и задължителна спирка за политиците,
които флиртуват с този електорат.

Това не може да излъже редовните посетители, включително
72-годишния Ричард Иля. „Старите безкомпромисни идеи се
промениха“, въздиша Иля, който посещава ресторанта откакто е
стъпил на американския бряг преди 37 години.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.