Пеевски си отива, ама друг път. Поуки от едно нахалство, окуражено от журналистите му

Делян Пеевски. Снимка: от тв екрана

Пеевски се маха от България? Възможно ли е? Плува ли корабче?…
След оттеглянето на Делян Пеевски като акционер от „Булгартабак”, оповестено неотдавна, сега той декларира, че се отказва и от сделката с „Химко Враца” и изтегля изцяло бизнеса си от България. В съобщението си до медиите той посочва като причина необоснован политически натиск и негативна медийна кампания срещу него, който вреди да дружествата, в които е собственик и на други бизнеси, в които няма участие.

Докато Пеевски разпраща такива съобщения, сайтът „Бивол” пуска разследвания, в които обяснява, че Пеевски сам е изкупил дяловете си в „Булгартабак”, че и тези на друг акционер – Едоардо Миролио, чрез своя дубайска офшорна фирма (виж тук).

Сделката за „Химко Враца” едва ли е голяма хапка, защото там производство наново трудно ще се направи, част от техниката я няма и е остаряла. Трябва да се прави нов завод при по-трудни конкурентни условия отпреди години, при по-скъпи горива, суровини и т. н. А земята на завода, която е около 700 декара, и сградите едва ли струват много в такъв обезлюден район. Така че отказът от тази сделка не е голяма жертва.

Но негативната кампания срещу Пеевски е факт. У нас по принцип не обичат богатите с наднормено тегло. А на всичко отгоре има и сериозни основания Пеевски да не го обичат. След като ти си влязъл брутално в медийния бизнес, купувайки вестници и нареждайки им да пишат за този и онзи, който се изпречва на пътя ти, трябва да знаеш какво ще ти се случи в крайна сметка.

Пеевски укрепва самочувствието си на медиен бос и силна фигура в обществото благодарение на неколцина редактори в закупените от него вестници, които веднага се хвърлят на килимчето на шефа и

като кучета го гледат в очите,

пишейки без да спорят и да му обясняват какви са медийните правила.

Когато имаш такива насреща си, много лесно можеш да се подведеш и да си помислиш, че всичко става лесно и безнаказано. Нарекоха ги медии бухалки. Да, ама… Всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Този закон на физиката важи и за медиите. Пеевски го изпита на гърба си. Щом казваш на своите редактори да опишат този и онзи, трябва да знаеш, че ще понасяш удари. Не можеш да купиш всички медии, не можеш да запушиш устата на целия интернет. Все някой ще обясни какъв си. Времето на Живков отмина. Това нито Борисов, нито Пеевски могат да го разберат.

Не лично Пеевски пише онези неща, които неговите вестници и сайтове бълват за политици, за бизнесмени, за журналисти и т. н. За това си има автори и редактори. В „Телеграф”, „Монитор” и „Политика”, години наред редакторите, произвеждащи това, са малко познатите Васил Захариев, Люба Будакова, Нейка Кръстева, Тодор Варчев, Яне Янев и др. Тази журналистика не е възможна без такива. Само издател с пари не може да я направи.

Главният редактор на ПИК Ивайло Крачунов с Делян Пеевски.

Трябва някой да прояви творчество. И тъй като има подходящи хора в професията, Пеевски остава с впечатление, че е много лесно – само казваш имена, пчеличките се трудят. Същото е и с кръжащите около него сайтове „Първо в „Блиц” и „Само в „Пик”. Там са истински творци, таланти. Професионалисти, за които няма невъзможно…

Радой Ралин беше написал навремето: „Който плаща, той разгаща”.
Въпросът е, че накрая всичко се обръща срещу него. Сам си го е изпросил. Не може да водиш кампании срещу конкретни хора, да събаряш банки с медийни и прокурорски хватки, и да си бял, добър и обичан.
Същото е и с журналистите му. Издателят и редакторите на „Пик“ и „Блиц“ очакват да имат висок авторитет? Очакват някой да ги взима някой насериозно, когато говорят за морал и принципи?
Хората да не са слепи?

Това е само едната страна на проблема с Пеевски.
Другата е, че


той просто няма да си отиде

Всичкото това изнасяне на бизнеса е фиктивно. Ще го управлява с подставени лица. Както управлява по телефона медиите си. Достатъчно е да посочи някого, да забрани някого.

Пеевски открива, че в България трудно се прави бизнес… Това е трагикомично. След като си мачкал и изтиквал другите от бизнеса, взимал си им фирмите, дяловете, след като си печелил поръчки, за които наивници кандидатстват. И сега – било трудно…

А иначе в чужбина има бизнес за хора с пари като Пеевски, и проблемите са по-малко, наистина. Само че там трудно може да се краде, трудно могат да се взимат такива безумни кредити, така да се печелят поръчки.

Е, сега у нас ще се получи като в Турция. Нищо ново на Балканите. Там приятел на премиера-диктатор Ердоган – Фетулах Гюлен – нещо се скарал с него и живее в чужбина. Има банки, компании в Турция, управлява ги с доверени лица. И вестници има, разбира се. Един от тях е „Заман”, който беше остро опозиционен и с решение на съда му назначиха ново ръководство. И престана да бъде опозиционен.

Разликата е, че у нас Пеевски никога не е бил опозиция с медиите си. Брутално, нагло, безскрупулно е обслужвал Бойко Борисов. После за кратко и правителството на Орешарски. Ако някой помни знаменателното изказване на Борисов от тогава по повод протестите срещу Пеевски – той бил жертва. Топлата дружба ще продължи. Сигурно има защо. И занапред няма да има сблъсък между двамата. Само за пред хората. Ще гледаме сеир за спрени поръчки, за изнасяне на бизнеси и т. н. А далаверата ще си тече.

И талантливи автори ще съчиняват ли, съчиняват въжделенията на Пеевски.
Чудно, като се гледат в огледалото, как ли изглеждат на самите себе си?

На пресконференцията за учредяването на новия издателски съюз. Отляво надясно: Тошо Тошев (”Преса”), Тодор Батков (”Стандарт”), Светлана Шаренкова (”Земя”), Петьо Блъсков (”Република”) и Делян Пеевски (”Телеграф”, “Монитор” и др.). Снимка: Булфото
България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.