Журналисти разпитват Кастро – гледката прикова кубинците към телевизорите

Питър Орси
Асошиейтед прес

Барак Обама отказва да вдигне ръка заедно с Раул Кастро на общата пресконференция. Снимка: от тв екрана

Кубинците се залепиха за телевизорите в понеделник, като гледаха сащисани как президентът Раул Кастро трябваше да отговаря на трудни въпроси на американски журналисти, които го предизвикаха да защитава политиката на Куба в областта на правата на човека и политическите затворници.

В страна, където за повечето хора е немислимо открито да се поставя под въпрос властта на Кастро и неговия брат и предшественик Фидел и където послушните държавни медии почти
винаги следват партийната линия, прякото предаване по телевизията беше нещо, което трябваше да се види. Някои също така се удивляваха на трудните въпроси, на които беше подложен президентът Барак Обама, просто несвикнали да виждат лидер да бъде предизвикван по такъв начин.

„Това е чиста история и никога не съм мислела, че мога да
видя нещо такова“, каза 47-годишната инженерка Марлин Пино.
„Трудно е бързо да се асимилира какво се случва тук. За мен е
нещо изключително да видя това“, заяви тя.

„Това е като филм, но основан на истинския живот“, каза
45-годишният уличен продавач на храна Рикардо Ерера.
Един забележителен момент беше, когато отговорът на Кастро
наведе на мисълта, че вероятно Хавана невинаги е изрядна в
правата на човека. Той заяви, че никоя страна не е, и добави, че
е дълг на всички да се стремят да се представят по-добре, и
защити подкрепата, която правителството му оказва за смятаните
от него за важни въпроси за правата на човека: предоставянето на
достъпно безплатно образование и здравеопазване.

В кафене на открито в квартал „Ведадо“ десетина кубинци и
туристи гледаха в благоговейно мълчание как Кастро и Обама
говорят. Смаяна жена беше сложила ръка на устата си.
„Има голямо значение да чуеш това от нашия президент – той
да признае, че не всички права на човека се зачитат в Куба“,
каза 47-годишният шофьор Раул Риос, който също така изрази
съгласие с по-нюансираното обяснение на президента за правата и
твърдението му, че никоя страна не е изрядна.

„Ние живеем в исторически времена, САЩ и Куба“, добави Риос.
„Никой не би могъл да си представи това в миналото. Мисля, че
това е момент, който бележи границата между две епохи“, заяви
той.

Кастро изключително рядко дава пресконференции, макар че
понякога спонтанно приема въпроси от репортери, когато е в
настроение. Той е известен като човек, който говори публично с
доста по-голяма предпазливост и неохота в сравнение със своя
словоохотлив по-голям брат Фидел, който имаше склонността
понякога да говори с часове и често директно с журналисти.
Кубинското правителство и комунистическата партия
контролират почти всички медии в Куба, включително радио- и
телевизионните канали и печатните вестници. Има шепа независими
онлайн медии, макар че някои по-критични като 14ymedio на
дисидентата блогърка Йоани Санчес са блокирани на острова – и
със сигурност никога не получават достъп до президента или други
висши служители.

На пресконференцията в понеделник също така имаше размяна на
реплики между Кастро и репортера на Си Ен Ен Джим Акоста –
кубински американец второ поколение, който попита за
политическите затворници в Куба.

Кастро раздразнено се обърна направо към Акоста: „След като
приключи тази среща, можете да ми дадете списък с политически
затворници и ако има такива политически затворници, те ще бъдат
освободени преди края на вечерта.“

Куба е критикувана за това, че за кратко задържа
демонстранти хиляди пъти на година, но драстично е ограничила
практиката да произнася присъди за продължителни срокове затвор
за престъпления, които правозащитни организации смятат за
политически. „Амнести интернешънъл“ заяви в доклада си за
2015-2016 г., че не знае за затворници заради убеждения в Куба,
въпреки че наблюдаваща човешките права неправителствена
организация в Куба казва, че има списък с 80 човека зад
решетките и още 11 под домашен арест. Кубински служители казват,
че много от тези хора са обикновени престъпници.

Много жители на острова имат дълъг списък с оплаквания от
всекидневния живот: корупция, оскъдица, ниски заплати и така
нататък. Но малцина изразяват съчувствие към откритите
политически противници на комунистическата система.

„Журналистите го попитаха за някои политически затворници,
които не са политически затворници. Така че отговорът на
президента беше много добър, много подходящ: „Покажете ми
списъка“, коментира 81-годишният Оскар Родригес. „Въпросите не
би трябвало да са толкова агресивни“, заяви той.

43-годишният художник Александър Галвес не беше впечатлен от
Кастро, който се бореше със слушалките, пиукащи при преводите,
а после рязко сложи край на пресконференцията, като каза:
„Мисля, че това е достатъчно.“

„Мисля, че след неговите отговори остана много какво да се
желае. Раул ми изглеждаше наистина нервен“, каза Галвес. „Също
така помислих, че той беше малко задръстен. Искаше ми се да им
позволи да зададат повече въпроси и да бъде отворен за всякакви
въпроси“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.