Руската икономика, изправена пред либерални реформи

Събаряне на търговски обекти в Москва. Снимка: от тв екрана

„Те искат, но не могат“. . . Изправен пред неспособността на руското правителство да реформира икономиката, изпаднала в криза, този бивш влиятелен кремълски чиновник не скрива раздразнението си. Той е високопоставен служител, станал бизнесмен, има набито око на наблюдател, но иска да остане анонимен, след като е бил в президентските служби. Той е част от руския елит, консервативен в политически план и либерален заради исканията си да се промени коренно икономиката, която според думите му все още е твърде „съветска“. Също като много други той засвидетелства доверие и вярност към президента Владимир Путин, „гаранта на стабилността“. Само че проявява критичност, когато се коментират инициативи, подети за модернизиране на икономика, която продължава да бъде прекалено зависима от петрола.

След силно свиване от 3,7% на брутния вътрешен продукт (БВП)
през 2015 година Русия трябва да се готви за втора година на
рецесия (от -1% до -3%, според данни на централната банка). А
министерството на икономическото развитие предупреди, че
трудностите могат да продължат до 2019 година. В тази обстановка
антикризисният план на правителството предизвика толкова слабо
впечатление, че когато премиерът Дмитрий Медведев най-сетне
обяви, че го е одобрил, новината мина почти незабелязано.

Въпросният план предвижда 120 мерки, класирани в две групи: една
в подкрепа на най-силно засегнатите сектори и по-структурните
реформи. Във финансирането им обаче има големи празноти. Самият
Дмитрий Медведев призна, че някои инициативи се основават на
финанси, които все още не съществуват. Общата стойност на
антикризисните мерки, според различни оценки, е от 100 до 880
милиарда рубли (между 1,3 и 11,5 милиарда евро)…

Владимир Путин, който изгради популярността си благодарение
на повишаването на жизненото равнище на фона на петролната манна
и на цена на един барел от над 100 долара, много се пази да се
проявява като ръководител на антикризисните мерки. С
наближаването на парламентарните избори през септември и на фона
на плановете всяко четвърто предприятие да съкрати персонала си
тази година, руският президент оставя тази лоша роля на
правителството. А то неотдавна прие спешно вдигане на акцизите
за горивата и планира да увеличи удръжките за пенсия. След като
заложи на цена от 50 долара за барел, сега то трябва да наложи
строги мерки на икономии. Тази година министрите настоятелно
бяха приканени да намалят с 10 % разходите си. Само че те са
силно затруднени да определят необходимите орязвания. Ситуацията
е толкова тежка, че икономиите засягат дори областите,
определяни от Кремъл като приоритетни: министерството на
отбраната обяви свиване на разходите си с 5% през 2016 година, а
президентът отказа да увеличи бюджета за световното първенство
по футбол през 2018 година.

Правителство е под засилен натиск, защото сривът на цената
на петрола застрашава изпълнението на целта за бюджетния дефицит
на страната до 3% (от БВП), наложена от Кремъл в името на
„финансовата независимост“. От началото на годината от Кремъл
идват най-различни изявления и разпореждания. Обявени бяха идеи,
които влизат в противоречие – най-вече става дума за
хипотетичните приватизации на държавни компании. В списъка
фигурират петролната група Роснефт и най-голямата банка в
страната Сбербанк. Инвеститорите приеха скептично тези проекти:
как да се пренебрегне фактът, че Русия е под ударите на
западните финансови санкции от началото на кризата в Украйна? „В
такава обстановка, освен ако не искате да продавате с голямо
намаление, сега просто не е моментът“, предупреждава
високопоставен служител от Сбербанк“. „Всичко това създава
впечатлението за голямо объркване“…

Руските либерални и западните инвеститори до голяма степен
споделят това мнение. Разбира се, всички хвалят възможностите,
предоставяни от този кризисен период от гледна точка на бизнеса.
С рязкото поевтиняване на рублата руските активи са станали
изгодни за купуване от чужденците, които са дошли с долари и
евро. Понижението на курса на националната валута в същото време
превърна Русия в страна „лоу кост“ („нискобюджетна“),
благоприятствайки местното производство и износа. Кризата, между
другото, съдейства и за появата на „новоизгряващи звезди“
компании, тъй като европейските инвеститори прехвърлят капитали
и ноу-хау, играейки ролята на посредници. Защото, ако дълго
време Русия не беше инвестирала достатъчно в сектора на високите
технологии, западните санкции и икономическата криза днес я
карат да навакса това изоставане.

Икономическите трудности и геополитическото напрежение
създадоха нова промишлена динамика. Правителството непрекъснато
насърчава местните производители да заместват западните вносни
стоки и то особено в сектора на хранително-вкусовата
промишленост. Това обаче става благодарение преди всичко на
държавни капиталовложения. Само че, дори когато се мобилизират
частни финанси, това става срещу обещанието част от парите
по-късно да бъдат възстановени от държавни банки.

На практика различни спасителни планове и мерки в подкрепа на
бизнеса бяха задействани от началото на кризата и допринесоха за
засилване на влиянието на държавата в икономиката.

От тук идва и раздразнението на либералите. „Не може просто
да се чака на държавната икономика и на повишението на цените на
петрола!“, с тревожен тон заявява някогашният влиятелен
чиновник в Кремъл, станал днес бизнесмен. Той твърди, че днес
единственият правилен източник на растеж би трябвало да бъде
подобряването на бизнес климата, за да се диверсифицира
най-сетне икономиката и да се развие мрежа от малки и средни
предприятия – две стари и големи слабости на Русия. „Решенията
ги знаем. Нашите управници говорят за тях. Само че отвъд думите
техните добри намерения за реформа се губят в действителността
на нашата бюрократична и неконкурентна икономика.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.