Защо Белгия често е неподготвена да осуети нападения
Асошиейтед прес
Белгия в редица случаи не е успявала да осуети терористични нападения, казват експерти, според които тя не съумява да координира разузнавателната информация, да разследва заподозрени и да контролира границите си.
Никоя страна няма идеални резултати, но тези на Белгия са особено лоши.
Във вторник свързани с групировката „Ислямска държава“ атентатори-самоубийци се самовзривиха в летището на Брюксел и в метростанция. Убити са 32 души, включително тримата нападатели, а около 270 са ранени.
Рафаело Пантучи, ръководител на отдела за изследвания на международната сигурност към Кралския институт по изследвания в отбраната в Лондон, заяви, че е „депресиращо предвидимо“, че ще има тежко нападение в Брюксел.
„Има нещо като идеален съюз“, каза той – комбинация от доморасли радикални мюсюлмани, които са мотивирани да действат и разполагат със средствата и възможността, както и правителство и правоохранителна структура, които просто не са на висота.
Исторически Белгия често се е представяла незадоволително,
когато е трябвало да се споделя разузнавателна информация между
различни агенции, да се прилага наученото в полицейската работа
и да се контролират външните й граници, каза Майкъл О’Ханлън от
вашингтонския институт Брукингс.
Освен това Брюксел често не успява да постигне баланса,
който други страни постигат при преценяване на желанието да се
разследва предполагаема престъпна дейност и необходимостта да се
действа бързо при идентифициране на непосредствена заплаха.
„Не смятам, че Белгия се е справила особено добре с повечето
от тези неща през годините, макар че подозирам, че сега ще
преосмислят нещата из основи“, каза О’Ханлън.
В шокиращ контраст с обичайно учтивите изказвания в
европейските отношения, френският финансов министър Мишел Сапен
във вторник обвини белгийските официални лица в „липса на воля,
може би и своего рода наивност“ за това, че нехаят за
разпространението на радикалния ислям сред 650-те хиляди
мюсюлмани в Белгия.
Консервативният френски депутат Ален Марсо заяви в интервю
за вестник, че е „отвратен от неспособността на белгийците да се
справят с този проблем в последните месеци и години“.
Той бе особено изумен, че на белгийците са били нужни повече
от четири месеца да заловят заподозрения за парижките нападения
Салах Абдеслам, който се е върнал в Брюксел ден след кървавата
баня във френската столица, но многократно се е изплъзвал от
белгийските власти и бе хванат чак в петък.
Белгийските министри на вътрешните работи и на правосъдието
предложиха оставките си в сряда след небивалите мирновременни
нападения над страната им и разкритията, че един от
атентаторите-самоубийци, Ибрахим Бакрауи, е бил сигнализиран на
белгийските и холандските власти като „чуждестранен терористичен
боец“ от Турция, която го е депортирала в Холандия през юни.
Турски служители казаха, че Бакрауи впоследствие е бил пуснат от
холандците.
„В процеса на предаване на информацията от Турция и
обработването на информацията в Белгия нещата са вървели
по-бавно, отколкото са го изисквали обстоятелствата“, призна
белгийският министър на правосъдието Коен Генс.
„Ако подредите всички неща в редица, можете да си зададете
сериозни въпроси“ за начина, по който Белгия се справя със
заплахата от ислямския екстремизъм, каза вътрешният министър Ян
Ямбон. Премиерът Шарл Мишел отказа да приеме и двете оставки.
Причините за белгийските грешки са много. Има лесен достъп до огнестрелно оръжие, включително до бойни
оръжия от бивша Югославия. Сложната и объркана управленска структура затруднява изграждането на общ фронт срещу екстремизма. Кметове в Брюкселския район се оплакаха миналата година, че дори когато официално им е сигнализирано присъствие на заподозрени радикални лица в общините им, те нямат правомощията да направят каквото и да било по въпроса.
Автономният район Брюксел е мозайка от 19 общини с население
1 милион души и има шест отделни полицейски зони. За сравнение,
целият град Ню Йорк с 8,4 милиона души население има
една-единствена правоохранителна служба.
А из страната различните служби говорят на френски,
холандски или немски, което затруднява комуникацията.
„Имат толкова много полицейски служби и не всичките
разговарят помежду си“, каза Пантучи.
Всичко това позволява на радикални групировки да действат с
по-малко опасения, че ще бъдат разкрити в сравнение с други
държави. На човек от населението Белгия е най-плодородната почва
в Европа за „Ислямска държава“ за вербуване на западняци, които
да се бият за самообявения й халифат в Сирия и Ирак.
Много от атентаторите-самоубийци и други нападатели от
атентатите в Париж миналата година са живеели в Брюксел.
Френските власти казват, че има подозрения за белгийска връзка и
в провалената атака в международен експресен влак и в осуетен
заговор за нападение в църква в околностите на Париж.
„Белгия е сред основните предпочитани места за имигранти от
Близкия изток и е известна със слабата си полиция и граничен
контрол“, каза Мелвин Левицки, бивш посланик на САЩ в Европа и
Южна Америка.
Белгийската телевизия Ер Те Бе Еф съобщи този месец, че
държавен надзорен орган е открил пропуски и грешки в начина, по
който белгийските правоохранителни органи са боравили с
информация за парижките нападатели преди те да извършат
касапницата си. Един пример: използвано от единия заподозрян
фалшиво име е било въведено в някои полицейски бази данни, но не
и в централната, каза надзорният орган.
Правителството признава, че има още какво да се желае в
работата му. Миналия месец то обяви програма в размер на 400
милиона евро за борба с тероризма и радикализирането, включваща
назначаването на 1000 допълнителни полицаи, прокурори, агенти на
службите за сигурност и друг персонал.
„Трябва да правим повече и трябва да го правим по-добре“,
каза през ноември премиерът Шарл Мишел.
БТА