СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мюсюлмания – зоните на средновековно ислямско право във Франция

Петъчна молитва на улица в Марсилия. Снимка: Чарионпроджект

В Моленбек хлапетиите хвърляха камъни срещу силите на реда, дошли да арестуват Абдеслам, който бе намерил там приятелско убежище. Той плуваше като риба в свои води в Моленбек. Като корсикански или сицилиански мафиот в родното си село. Това се случва всеки ден на френските полицаи, които се опитват да влязат в Трап, Рубе, Севран, Льо Мирай в Тулуза или северните квартали на Марсилия и т.н., които също понасят храчки, камъни, различни кухненски съдове, когато не стрелят срещу тях с истински куршуми.

Франция прелива от много Моленбек. Франция ги създава в изобилие.
Нека хиляди Моленбек да разцъфтят! Със своите клиентелистки избраници, социалисти, комунисти, хуманисти, пацифисти, еколози, от десницата също, като Сара Тюрин от Моленбек, които смятат, че трябва „да се пресъздаде емоционалната връзка” и „да се борим срещу дискриминациите, за да бъдат младите по-силни срещу езиците на омразата”. Намерихме им имена: „гета”, „загубените територии на републиката”, „зони на беззаконие”. Лъжливи имена, които трябва да прикрият реалността.
Не гета, защото оттам можеш да излезеш, когато искаш. Загубени територии, да, но за Франция.
Не зони на беззаконие, а зони на ислямско право с неговите неразривни връзки между култура и религия, които напомнят на Европа за Средновековието.

Френските Моленбек, както и белгийският им еквивалент, са територии, в които нравите са мюсюлмански, където търговските пейзажи са мюсюлмански, където дрехите са мюсюлмански, където социалната връзка (няма жени в кафенетата, нито по улиците) е мюсюлманска. Френските Моленбек не се намират вече във Франция, а в една непозната страна, която бихме могли да наречем „Мюсюлмания”, ако нямаше вече своето име на арабски: умма.

В тази земя на исляма неверниците немюсюлмани – или дори лошите мюсюлмани – вече нямат място. Те трябва да бъдат прогонени, доброволно или със сила.

Заплашват ги, бият ги, обират ги

Докато си тръгнат. Във френските Моленбек на практика вече няма неверници немюсюлмани; вече няма “гали”, “французи”. Нито християни, нито евреи. Остават няколко лоши мюсюлмани. Един лош мюсюлманин е онзи, който не се подчинява на прекалено суровата и буквалистична версия на салафизма, която разпространиха навсякъде – и особено сред арабската младеж в страните в Европа – петродоларите на Саудитска Арабия.

Нашият приятел Саудитска Арабия, нашият съюзник, нашият клиент.
Тя уреди в своя полза старата разпра между различните течения в исляма, западната технология (телевизия, интернет), обслужваща най-архаичната версия на сунитския ислям.
Според салафистките имами – единствените, които младежите уважават – има начин дребните престъпници, които пренасят наркотици, ходят по момичета, пият алкохол, да се покаят: джихад.
За да измият младежките си грехове и да преоткрият един митичен ред, който никога не са познавали, но към който изпитват носталгия, в който бащата е уважаван и те женят за братовчедка ти, както някога у дома, те трябва да се борят за исляма. В Сирия с “братята” от ислямския халифат или в Европа, в Париж и Брюксел.

Така че не ислямът ще спре ислямизма,

както повтарят нашите политици, а ислямът е черноземът на ислямизма.
Не радикализацията се ислямизира, а ислямът вярва, че е дошъл моментът да се радикализира. За да обяви реванша на исляма, унизен от два века от победите на “неверниците християни и евреи”.

Няма да си върнем гражданския мир, приемайки винаги „различността”, а като започнем отвоюването на загубените територии на Франция. В противен случай белгийците ще се смеят на свой ред, но ще се смеят насила: Моленбек ще бъде нашето общо бъдеще.

Превод от френски: Галя Дачкова
Със съкращения от „Гласове
–– –-
Авторът Ерик Земур е френски писател и политически журналист, работил за няколко европейски телевизии, в момента е колумнист на в. „Фигаро“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.