Гневът на Ердоган и дипломатите

Съветник на Ердоган рита протестиращ. Снимка: от тв екрана

Президентът Реджеп Тайип Ердоган не е известен с привързаност към дипломатите, дипломатическата изтънченост и въобще към самата дипломация. Няма значение дали дипломатите са турски или чуждестранни. Той е направил известна своята антипатия към тях.

Докато бе още министър-председател, през 2006 г. Ердоган нахока турския посланик в Берлин заради инструкции от министерството да се приемат само снимки без ислямски забрадки на жените за официални документи. Той получи одобрението на турските преселници там, подкопавайки престижа на посланика в
страната, където е изпратен да работи.

Ердоган остро нападна бивши турски дипломати през 2009 г., заради критиките им срещу неговия изблик по адрес на израелския президент Шимон Перес в Давос, наричайки ги „мон шер“ и намеквайки, че те никога не са подкрепяли добрите неща, които тяхната страна е направила.

Този път западните дипломати в Турция си навлякоха гнева на
Ердоган. Техният грях бе присъствието на съдебен процес срещу
известните журналисти Джан Дюндар и Ердем Гюл. Двамата са
обвинени в шпионаж заради репортажи за нелегални доставки на
оръжие за силите, борещи се срещу режима в Сирия, през 2014 г.
от турската разузнавателна служба.

Историята се появи първо през месец май във в. „Джумхуриет“,
чийто редактор е Дюндар, а Гюл е редакторът на анкарския офис
на вестника. Ердоган обеща тогава, че Дюндар ще плати скъпо за
своите действия и след това той и Гюл бяха арестувани.

Конституционният съд, разглеждайки тяхна петиция, постанови
през февруари, че правата им са били нарушени и че те просто са
си вършели работата като журналисти. Тяхното освобождаване вбеси
Ердоган. Той каза, че не уважава решението на Конституционния
съд и няма да го признае, разкривайки до каква степен е приел
лично този случай. Вниманието към случая, което прояви Западът,
само подхрани неговия гняв.

Ердоган не бе щастлив да види срещата на вицепрезидента на
САЩ Джо Байдън със семейството на Дюндар по време на посещението
му в Турция през януари, особено след като Байдън бил казал на
сина на Дюндар, че „има много смел баща, с когото трябва да се
гордее“.

Вашингтон продължава да подчертава, че този случай, както и
други развития, които подкопават демокрацията в Турция,
предизвикват дълбока тревога. Европейският съюз е критикуван, че
проявява снизходителност към Турция заради нуждата от
съдействието на Анкара за бежанския поток от Сирия и други
близкоизточни страни. Но това не попречи на дипломатите от ЕС
активно да следят конкретни случаи в Турция. Германският
посланик и генералните консули на ключови държави от ЕС, както и
тези на Австралия, САЩ и Канада, присъстваха миналата седмица
на съдебния процес в Истанбул срещу Дюндар и Гюл.

Ердоган бе бесен, след като някои от дипломатите публикуваха
колективно селфи в социалните медии. „Кои сте вие? Каква работа
имате там?“, видимо ядосан се гневеше Ердоган срещу дипломатите
по време на обръщение в Истанбул на конвенция на турски
предприемачи. „Това не е вашата страна. Това е Турция. Вие може
да действате само в сградата на консулството или на неговите
граници; останалото подлежи на разрешение“, каза той.

Докато думите на Ердоган се приемат добре от неговите
ислямистки привърженици и в националистическите кръгове, бивши
турски дипломати са единодушни в несъгласието с тази оценка.
Нюзхет Кандемир, бивш съветник в министерството на външните
работи и бивш посланик в Багдад и Вашингтон, преди да се оттегли
през 1998 г., за да влезе в политиката, каза, че дипломатите са
действали в съответствие със своите задължения.

„Работа на дипломатите е да следят политическите събития в
страните, в които са изпратени, и да докладват за тях. Това е
част от тяхната работа съгласно Виенската конвенция за
дипломатическите отношения“, каза Кандемир пред „Ал Монитор“.
„След като една държава приеме един дипломат, тогава тя признава
правото на дипломата да действа съгласно предоставените му
привилегии. Това, което казва Ердоган, не е вярно“, продължи
Кандемир, допълвайки че забележките на Ердоган вредят на Турция.

„За съжаление, Турция следва силно персонализирана външна
политика, чието начало или край не са ясни. Това се превърна в
норма за Турция, макар да не е нормално за останалата част от
света“, заключи той.

Това, че Ердоган стъпва на тънък лед, не попречи на
министерството на външните работи в Анкара да направи така, че
неговото недоволство да стане достояние на страните, чиито
дипломати са присъствали на процеса срещу Дюндар и Гюл. Кандемир
каза, че министерството знае правилата на дипломацията, но
ръцете му са вързани, „защото заповедта идва отгоре“.

Западен дипломат, който пожела да остане анонимен, заради
деликатната си позиция, заяви пред „Ал Монитор“: „Бе даден
съответен отговор“ на Турция. Той не навлезе в подробности.
Но говорителят на Държавния департамент Джон Кърби даде ясна
картина на това какъв е бил „съответният отговор“. По време на
ежедневния си брифинг във Вашингтон на 29 март Кърби каза, че
Държавният департамент стои зад своя дипломат, присъствал на
процеса.

„И това е напълно в съответствие със стандартните
дипломатически практики – да наблюдават и докладват за
политическите, съдебни и други развития в страните домакини.
Това не е първият път и със сигурност няма да е последният,
когато ние наблюдаваме такъв тип съдебни процеси“, каза Кърби,
като използва видимо предизвикателен тон, за да отговори на този
на Ердоган.

Опозиционните медии в Турция изтъкнаха ироничния обрат в
този случай. Когато през 1998 г., като кмет на Истанбул, Ердоган
бе осъден на 10 месеца затвор, заради рецитиране на поема,
преценена като заплаха за светската държава, той получи подкрепа
от американския генерален консул и други западни дипломати.
Американският генерален консул Керълин Хъгинс посети Ердоган
в кабинета му и каза: „присъди затвор за политици на избираеми
длъжности, заради това какво са казали, клати доверието в
турската демокрация“.

Ердоган, който не се оплака от подкрепата, която получи от
западните дипломати тогава, удобно предпочита да подмине темата
днес.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.