Стоте дни, които промениха Аржентина

в. Независимая газета

Маурисио Макри. Снимка: от тв екрана

Маурисио Макри спечели президентския пост в Аржентина към края на 2015 г. с победа във втория изборен тур, когато надви с минимална преднина Даниел Сиоли, издигнат от партията на властта. С това събитие приключи 12-годишното управление на съпрузите Нестор и Кристина де Киршнер и започна преломен момент в историята на страната.

Идването на Макри донесе най-очевидни промени във външнополитическата сфера. Той назначи за външен министър опитната дипломатка Сусана Малкора, работила преди в апарата на ООН, с което сигнализира за ориентирите в новия курс: да бъдат установени конструктивни отношения с цял свят и страната да си възвърне присъщата й историческа роля.

Контурите на тази политика се очертаха още по време на предизборната кампания. Кандидатът обеща да подобри отношенията със САЩ и Европа, да размрази контактите с Великобритания. Макри реши да се разграничи от боливарските страни и се обяви за суспендиране на спогодбите с Иран, докато не се изяснят нещата около взривяването на Еврейския културен център в Буенос Айрес през 1994 г.

Макри увери, че ще коригира курса към превръщане на Русия и Китай в стратегически партньори на Аржентина. Че ще направи тези връзки прозрачни, ще разнищи секретните точки от договорите с Москва – но без да преразглежда изгодните сделки. Ще бъдат запазени по-специално
конструктивните отношения с „Росатом“. Аржентина не участва в санкциите на Запада, съответно няма да спрат доставките на месо, зеленчуци, плодове и други храни за Русия.

Преди още да встъпи в длъжност, Макри – политик с имидж на
десноцентрист, опроверга прогнозите на ред аналитици от чужбина
и за разлика от други новоизбрани не предприе пътуване в САЩ.

Той посети най-близките съседни страни – Бразилия и Чили, където
на държавното кормило стоят левоцентристки ориентирани дами:
Дилма Русеф и Мишел Бачелет. Така маркира вектора на движение.
После направи посещение в Уругвай, притиснат между двата гиганта
на континента.

Последната визита бе изключително важна по много причини.
Първо, по време на предишния режим проблем с подялба на пасища
бе рязко изострил двустранните отношения и трябваше спешно да се
уреди. Второ, очертали се бяха сходни позиции за бъдещето на
Меркосур, където членуват и двете страни – в стремеж да разширят
възможностите за интеграция техните лидери насочват поглед към
Тихия океан, защото натам се измества днес центърът на
световната търговия.

На срещата на върха на Меркосур през декември в Парагвай
Макри прикани страните от организацията да наложат санкции на
Венецуела, като замразят членството й за нарушения на човешките
права.

Щом разпредели акцентите в отношенията със съседните
държави, Макри замина за Европа, за да участва в икономическия
форум в Давос. Пътуването стана знаково – страната се върна на
един престижен терен, от който дълго време бе отсъствала. Макри
се срещна с вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, с когото обсъди
състоянието и перспективите на двустранните връзки, проблема с
външния дълг. Освен това разговаря с премиера на Великобритания
Дейвид Камерън за подновяване на отношенията между двете страни,
помрачени от кризата заради Фолклендските (Малвински) острови.
В навечерието на срещата бе сменен и посланикът в Лондон –
сигнал за готовност към промени.

Важно постижение бе да се подновят контактите с МВФ,
спаднали до нула заради отказа на предишните власти да
предоставят достоверни данни за аржентинската икономика. Чрез
гъвкавост и взаимни отстъпки диалогът с кредиторите бе
възстановен.

След церемонията по встъпване в длъжност Макри прие
президента на Франция Франсоа Оланд и премиера на Италия Матео
Ренци. Отношенията с ЕС се бяха влошили преди – по-специално във
връзка с експроприацията на испанската петролна компания
„Репсол“ и твърдата позиция на Буенос Айрес в преговорите за
споразумение за свободна търговия. Оланд се обърна към Макри с
думите: „Вие отворихте нова глава в историята на Аржентина.
Франция има желание да подпомогне връщането й в международната
общност“.

Миналата седмица на посещение в Аржентина бе президентът на
САЩ Барак Обама – първата визита от този ранг след почти 20
години пауза. Страните преговаряха дълго в Розовия дом, главно
по ключови теми от международната политика, и потвърдиха, че
смятат да издигнат двустранното сътрудничество на принципно ново
равнище.

Това означава всестранна политическа подкрепа за новите
власти, съществено нарастване на взаимната търговия, съгласувани
усилия в борбата с наркотрафика. Американският президент ще
мисли за включване на Аржентина в Транстихоокеанското
партньорство. Уместно е да изтъкнем, че Обама бе придружен от
близо 400 бизнесмени с интерес към развитие на сътрудничеството,
на първо място в електроенергетиката, аграрния сектор и
телекомуникациите. САЩ са на трета позиция в търговията с
Аржентина след Бразилия и Китай – сега си поставят целта да
настигнат конкурентите. Обама обобщи ситуацията, като заяви, че
Макри е сложил край на антиамериканизма, насаждан от неговата
предшественичка.

Ще отбележим, че промените в Аржентина отекнаха в цяла
Латинска Америка. Парламентарните избори във Венецуела бяха
спечелени от опозицията, групирана в „Коалиция на демократичното
единство“ – внушителната победа й осигури 112 от 167-те
депутатски места в еднокамарното Национално събрание. На
референдум в Боливия повечето граждани отвърнаха с „не“,
запитани ще позволят ли на президента Ево Моралес да се
кандидатира за четвърти мандат.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.