Конгресът на ККП – изчерпани ли са възможностите на комунизма?

2200 делегати участват в конгреса на ККП в Пекин. Една от най-бурно развиващите се страни в света спазва традицията на подобни събирания – отчетни доклади, речи и дълги ръкопляскания. Снимка: Ройтерс

Как външният свят възприема конгресите на Китайската комунистическа партия, свиквани на всеки пет години? Поредният, 17-и конгрес на ККП, започна в понеделник и вече могат да се направят някои изводи. Ето най-простия и най-очевидния: извън Китай конгресите се приемат сериозно. Останалото са нюанси според съответната страна. ria-novosti-logo-1.gifЩе припомним, че вече близо 15 години информациите за тези форуми, събиращи по 2200 делегати, с изнасяне на отчетни доклади и други речи от трибуната, бяха приемани, например от руската публика, с ирония. Причините са ясни – хората в Русия помнят как пред очите им се разиграваше една продължителна и изтощителна драма, докато КПСС губеше своите вътрешни жизнени сили.

Вероятно цялото население на страната виждаше в конгресите на КПСС досадни формални мероприятия с речи, откъснати от живота. Приемаше ги като демонстрация на единство и мощ от страна на управляващата партия, прикриващи нейната вътрешна празнота и безсилие, загубата на водещите й позиции в задачата за национално развитие. Всички следяха конгресите и очакваха неизбежното рухване на КПСС и идването на друг, обновен живот.

Естествено, в тази обстановка руското общество възприемаше с ирония словосъчетанията „конгрес на комунистическата партия“ или „отчетен доклад на генералния секретар“. Хората подсъзнателно смятаха, че „техните“ конгреси са също като нашите, и очакваха в Китай да стане същото като в СССР. Такива илюзии явно е имало и в други страни, наблюдавали разпадането на социалистическата система.

Едва сега се натрупа критична маса руско население, която стигна до мисълта, че онова, което в Русия се провали, може чудесно да работи в Китай. В случая става дума за формата (отчетни доклади, ръкопляскания и др.), а не за съдържанието. Конгресите на двете най-големи партии в САЩ впрочем напомнят същото, което се случва на всеки пет години в Китай – предварително написан отчетен доклад, други отрано подготвени речи, внимателно режисирана демонстрация на единство между партия и ръководство. И никой не прави опит да твърди, че Демократическата или Републиканската партия в САЩ са вътрешно мъртви, както навремето КПСС.

Колкото до идеологическото съдържание на днешното събитие в Пекин, бихме могли дълго да обясняваме връзката на днешната идеология на китайското ръководство с марксизма, или примерно с конфуцианството, или пък с идеологията на Демократическата партия в САЩ. Дори да направим извода, че от близо 15 години общото между КНР и о бозе почившия СССР е твърде малко – въпреки „комунистическите“ названия и външното сходство, отразено във формата на едно или друго политическо шоу. Факт е обаче, че китайското ръководство, особено с Ху Цзинтао като генерален секретар, е сериозно загрижено за нещо, смятано за същност на социалистическата политика – неравенството в доходите да не заплаши съществуването на обществото.

Китайци гледат речта на китайския президент Ху Цзинтао пред 17-ия конгрес на Китайската комунистическа партия на откриването на форума на 15 октомври. Основният му акцент беше проблемът с неравенството в доходите. Снимка: Ройтер

В отчетния си доклад Ху Цзинтао припомни, че в периода от 2000 до 2020 г. се очаква китайският БВП да се увеличи четирикратно. Такава беше идеята на предишния, 16-и конгрес на ККП. Днес страната вече пета поредна година добавя към БВП по 10 на сто и не се очертават никакви причини поставената задача да не бъде изпълнена.

На днешния конгрес обаче бяха огласени някои съществени допълнения към процентните показатели, по-точно думите „на човек от населението“. Доходът за 2006 г., пресметнат за средния китаец, е бил 2042 долара при 2,7 трилиона долара брутен национален продукт. Същевременно председателят Ху, който 60 пъти употреби в своя доклад думата „демокрация“, говори твърде много и за изграждане на процъфтяващо и хармонично общество. Хармонията обаче предполага и някакъв дял справедливост – която да не задушава частната инициатива.

Хората, които следят политиката на Китай, нямат никакви съмнения, че тази страна не желае да повтаря грешките на Русия, а там разликата в доходите на различни групи от населението известно време растеше без абсолютно никакъв контрол. Друг въпрос е, че политиката за смекчаване на неравенството в днешен Китай – видимо по-пазарна страна от Русия – се развива някак опипом и невинаги успешно. За образец се посочват страни като Сингапур и Малайзия, но Китай е по-голяма и по-сложна държава. Като цяло ключовият проблем – не само за Китай, а за цялата планета – е дали ръководството на страната ще успее не само да я превърне в най-голямата по обем икономика в света, а да извърви този път без социални трусове.

Любопитна в този план е мисълта, прозвучала в отчетния доклад на председателя Ху, че локомотив на растежа трябва да е вътрешното потребителско търсене, и едва на второ място – външните инвестиции и износът.

И още нещо се очаква да събуди особено голям интерес извън пределите на Китай – идеята на Ху Цзинтао (негова „запазена марка“), според която бурният икономически растеж не бива да уврежда екологията и не трябва стремително да изразходва природните ресурси. Този път тя беше представена като концепция за преход на китайската икономика от нарастващо потребление на материални ресурси към търсене на опора в научните и технологическите постижения, ориентиране към иновации в мениджмънта.

Ето и общото впечатление от началото на конгреса: трябва да го следим не само, за да държим ръка на пулса на един растящ гигант, но и за да научим нещо от полза за нас самите.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.