Реализъм за Европа и Турция

Проджект синдикейт

Йошка Фишер. Снимка: Жанина Драгостинова

Отношенията между Европа и Турция отдавна се отличават с дълбоки противоречия. Въпреки че сътрудничеството в сферата на сигурността (особено през Студената война) и икономическите връзки бяха силни, жизненоважните основи на демокрацията – човешките права, свободата на печата, правата на малцинствата и независимата съдебна система, която да прилага върховенството на закона, останаха слаби в Турция. Историята също е източник на разединение в двустранните отношения, както показва случаят със спора за признаването на арменския геноцид през Първата световна война.

След като дойде на власт управляващата Партия на
справедливостта и развитието (ПСР), при Абдуллах Гюл през 2002
г. и по-късно при Реджеп Тайип Ердоган тези конфликти сякаш бяха
уредени. През първите години от управлението си ПСР искаше
Турция да се присъедини към Европейския съюз и да модернизира
икономиката. И проведе истински реформи – особено в области като
съдебната система, които са от съществено значение за напредъка
към еврочленството.

Но Ердоган през цялото време си пазеше и „неоосманистката“
карта, тоест ориентацията на Турция да бъде към Близкия изток и
мюсюлманския свят. Това си пролича ясно през 2007 г., когато
германският канцлер Ангела Меркел и тогавашният френски
президент Никола Саркози фактически заедно затвориха вратата за
еврочленството на Анкара и то по унизителен за Ердоган начин.

През последните дни обаче в обременените европейско-турски
отношения настъпи особен обрат. Правителството в Анкара на два
пъти привика германския посланик, за да изрази протеста си по
отношение на кратко сатирично клипче за Ердоган, което бе
излъчено по една от регионалните телевизии в Германия, и дори
поиска видеото да бъде забранено.

Няма съмнение, че опитните и умели турски политици си дават
сметка за отношението на германците към свободата на печата и
свободата на изразяване – основополагащи ценности на същия този
Европейски съюз, към който Турция иска да се присъедини.
Въпросът е доколко за това продължава да си дава сметка и
президентът Ердоган.

Отношенията може да се влошат още повече тази пролет, когато
германският Бундестаг ще гласува резолюция, определяща масовото
убийство на арменци през 1915 г. като геноцид. Предложението
най-вероятно ще бъде прието и то с голямо мнозинство от целия
парламентарен спектър, което ще влоши напрегнатите отношения с
управлението на Ердоган.

Но въпреки тези конфликти, които се наблюдават напоследък,
на ЕС и неговите държави членки не трябва да им убягва фактът,
че десетилетното партньорство с Турция е от първостепенен
интерес и за двете страни. Както сега, така и в бъдеще Европа ще
се нуждае от Турция и Турция ще се нуждае от Европа.
Но цената на това партньорство никога не трябва да бъде
изоставянето на демократичните принципи, напротив – Турция
спешно трябва да институционализира тези принципи в името на
своята модернизация. Това, което се изисква от нея, е да се
съсредоточи върху запазването на отношенията и намаляването на
напрежението в колкото се може по-голяма степен.

Със или без партньорство Европа не може да се освободи от
заобикалящата я геополитическа среда. Още от 19 век на нея й се
налага да се занимава с така наречения „Източен въпрос“, в
същината на който още отначало стои справянето с последиците от
упадъка на Османската империя.

Османското наследство доведе до няколко балкански войни,
които в крайна сметка предизвикаха Първата световна война.
Сега, век по-късно, Европа отново се сблъсква с Източния
въпрос, макар и той да не влече със себе си риска от война на
континента. Балканите – един несъмнено европейски регион, ще
останат мирни, докато е жива вярата в бъдещето в рамките на ЕС.
Но Близкият изток и Северна Африка са обхванати от властови
вакуум, пораждащ политически кризи, граждански размирици, война,
терор и неизмерими загуби за икономиката и благоденствието на
хората.

Интервенцията на Америка в Ирак, която бе последвана от
(било то истинско или само въображаемо) отслабване на гаранциите
й за регионалната сигурност, доведе до открито стратегическо
съперничество между водещата сунитска сила Саудитска Арабия и
водещата шиитска сила Иран. Турция също е въвлечена в тази игра.

В същото време повечето арабски държави не могат да осигурят
адекватна заетост и възможности на своето все по-младо
население, което подхранва подкрепата за религиозния
екстремизъм. Конфликтът между израелци и палестинци отново се
изостря, а същото се отнася и за въоръжените действия на
кюрдите. Боевете в Сирия (и до определена степен в Ирак)
поставят под съмнение съществуващите от един век граници,
установени със Споразумението Сайкс-Пико от времето на Първата
световна война, и дестабилизират региона и подхранват
безкрайните, както изглеждат, бежански потоци към Европа.

Освен това руската военна интервенция в Сирия възроди
опасенията от пряк военен сблъсък с държава член на НАТО, когато
Турция свали руския военен самолет. Ако Кремъл, който изтегли
силите си, реши да се върне, ще се върне и рискът от подобен
конфликт заедно с всичките му неизвестни.

Подобно на варианта си отпреди век днешният Източен въпрос
също крие огромни рискове за сигурността на Европа. Той лесно
може да доведе в крайна сметка до изоставянето и отчуждаването
на Турция, която да стои изолирана в периферията на Европа и
Близкия изток, а демократичният й потенциал да бъде изтощен от
нерешимия кюрдски въпрос.

На този фон европейско-турските отношения почти със
сигурност ще продължат да се определят от сблъсъка на ценности.
Както показва валидната от век истина обаче, нещо много
по-голямо – фундаменталните интереси на двете страни в областта
на сигурността, също ще бъде включено в това уравнение.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.