Как г-н Директорът Боршош събра елита на литературата…

Ламцадрица

Директорът на НДК Мирослав Боршош. Снимка: НДК

Като всяка пролет, драги читатели, се бяхме унесли под сайванта в съзерцание на облаците по отсрещните ридове, когато до нас стигна депеша от редакцията, нетърпяща отлагане.  Нашите редактори, както знаете, са убедени, че реалният свят на съвременната ни литература все още заслужава повече внимание от неговото идеално проявление, което – уви! или, слава богу! – се провиждаше съвсем ясно сред цъфналите фиданки отсреща. И как пълнеше душата тази наша въображаема поезия! Колко разнообразна беше, колко богата! …

Е, дългът зове. Време е да препашем критическата сабя.

На влизане в града, от няколко места дочухме, че в НДК се открива Творческа академия “Валери Петров” за поезия, проза и писане на сценарии (виж тук). В тази школа

срещу скромната сума от 480 лева,

потърпевшите кандидат-поети щели да слушат лекции от Иван Ланджев, Петър Чухов и Тома Марков, представители на най-популярното поетическо движение у нас – “Уж поезия”. Сред изискванията за прием в майсторския клас “Как да пишем поезия без да сме вдъхновени”, създаден по аналог с други известни по целия свят програми: “Как да отслабнем без да гладуваме”, “Как да забогатеем без да се трудим”, “Как да станем звезди без да можем да пеем” и прочие – подшушваме ви под сурдинка – присъства и  известна доза мазохизъм! Задължително трябва да споменете в мотивационното си писмо, че сте конформист с опит, и че сред силните ви страни е способността да седите мирно на стол, ако се наложи – с часове, и при най-приспивния речетатив. Друго изискване към бъдещите кандидат-поети е склонност към угодничество и сервилност, но що се отнася до този аспект, вярваме, че школовката на Академията ще бъде повече от успешна.

Ние си позволихме да надникнем в часовете на бъдещата Академия и обикаляйки трите класа, заварихме следното положение:

В часа на Иван Ланджев, всички ученици се бяха изцъклили от напрежение да останат будни. Самият лектор крачеше напред-назад пред дъската, нареждайки на тих глас, като ту слагаше, ту сваляше шапката от главата си, с вида на опечален по време на бдение. Ние тъкмо се оглеждахме да видим кой може да е мъртвецът, когато, драги читатели, вратата се отвори със замах и в класната стая нахлу Директорът на НДК,

следван по петите от професионалния си фотограф

С бързи крачки, Директорът се приближи до поета Ланджев, и като преметна ръка през провисналите му от душевна вялост рамене, той се усмихна широко. Красивите му бели зъби засияха като една гола Венера иззад завесата на устните и блясъкът на това видение заслепи стреснатите ученици, неколцина от които неволно вдигнаха длан към челата си, за да засенчат смаяните си очи. Директорът тогава произнесе приветствено слово (нещо за “адекватното профилиране” на таланта), а фотографът се въртеше около него, щракайки ловко от всички възможни ъгли. Танц ли бе да го опишеш! След това двамата ненадейни гости изчезнаха през вратата като вихрушка прах след самовила. В класа на поета Ланджев настъпи пълно вцепенение и то така се проточи, че ние се насочихме към съседната класна стая – тази на надмогналия българската граматика себепровъзгласен Поет Тома Марков.

За разлика от предишния клас, тук се вихреше оживен спор за подлога и определението и как да ги различим в простото изречение. Марков настояваше, малко прекалено трескаво, стори ни се, че в поезията, според новите правила на гилдията,

граматиката въобще не играела роля

Важното било да има думи! За негов не съвсем прикрит ужас, една ученичка изрази мнението, че хората отдавна ползвали граматиката, за да свързват думите една с друга, а старите навици трудно се изкоренявали. “Надали така лесно ще се върнем към нечленоразделните звуци – каза тя.  – Което, доколкото разбирам, е нашата цел?” При този въпрос ученичката посочи към ъгъла на стаята, където, останал скрит за нас до този момент, седеше Росен Карамфилов, гост-лектор в часа на Марков. Този нов любимец на музите, потънал в тъмата зад очилата си, редеше именно нечленоразделни звуци, изпъстрени с псувни, при които слюнката му се разхвърчаваше като прашинки злато в светлината на прозореца! Учениците, седнали най-близо до него, следяха нейния полет с онова изражение, с което някои зрители следят тресенето на поп певица на екрана. А това ни подсеща за онзи прекрасен стих на древногръцкия поет: “Какъв задник само, О, маймуно катерлива!”

За стаята на Петър Чухов, за съжаление, не ни остана много време. Когато надникнахме там, учениците се бяха привели над тетрадките си и старателно изписваха букви в тристишия, а лекторът Чухов обикаляше и току поправяше някой немарлив бъдещ поет, като след всяка реплика дрънваше с китарата  – за ефект.

Според г-н Директора Боршош, тази Академия имала за цел да събере “елита на българската литературна общност”. Тъй като не искаме да подлагаме на съмнение действителните цели на начинанието, налага се, драги читатели, да го погледнем от друг ъгъл. Не е хубаво да изтъкваме недъзите и слабостите, особено когато става дума за крехкото като розова пъпчица начало на една Академия. На лъжата краката не са достатъчно дълги? – Да скъсим разстоянието, та дано стигне наравно с истината! Може би пък откровено неграмотният Тома Марков наистина е сред нашия литературен “елит”? Тогава съдете сами за нивото на останалата “общност”!

Завръщайки се в настоящето, на бюрото си заварихме януарски брой на “Литературен вестник”, с гръмкото заглавие “Поезията се пробужда”! Хвърляйки бегъл поглед към стихотворенията на заглавната страница обаче, ние изведнъж се притеснихме, че тук става дума за зомбита и пробуждането съвсем не е желателно.

След дълбок поетически сън

Крали Георги Господинов се е надигнал

там в просъница с две нови стихотворения, в едното от които пита:

Ако не беше езикът,
как щяхме да премълчаваме?

Това е реторичен въпрос, разбира се. Господинов иска да каже, че понеже имаме език, за нещастие, трудно мълчим, дори в онези ситуации, в които би било по-добре да не казваме нищо – една доста добра диагноза на почти цялата ни поезия в момента. Ние бихме посъветвали Георги Господинов да последва собственото си прозрение и да не хвърля сянка върху хубавите си ранни стихове, като се опитва да се слее с масата от неразличими псевдо-поети. Опасяваме се обаче, че сладките сантименталности се пласират прекалено добре, за да има значение как ще се гледа на подобни превземки от будните хора на следващите поколения.

Читателите ни вероятно си дават сметка, че има най-различни начини да пишеш много, а да не казваш нищо. Освен пълната несвързаност на фразите в едно стихотворение, на което абсолютен майстор е Марин Бодаков:

Още си мляко,
рано е още да си дадеш сметка,
че битката за реда е отдавна изгубена… (???)

Заглавието е на e-vestnik. Виж целия текст в Пеат некогаш – peatnekoga.com

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.