„Досиетата от Панама“: Рефлексии на пружинните ефекти

Илия Вълков. Снимка: личен архив

Обявеното за най-голямо изтичане на данни в историята – „Досиетата от Панама“ са едно добре забравено старо. За последните 8 години, преди това усещане за „исторически момент (разгласен, все едно, че започва нова ера), има 5 различни афери с офшорни зони и укриване на доходи за милиони: „Лихтенщайн“, Швейцария, „Офшорлийкс“, „Суислийкс“ „Люксембург“ (същият Люксембург, на когото Жан-Клод Юнкер е 18 години премиер – любима за бизнеса и политиците държава-джуде).

И към момента има единични случаи на „раздвижване“ и разследвания около периодното разгласяване на подобна информация (например след 2010 г. Германия плаща милиони евро за дискове с информация за нейни граждани, укривали доходи в офшорни зони).

Банки-посредници помагат на съвременни диктатори, морализаторстващи политици, сенчести главатари на организирани престъпни групи, звезди от киното, спорта и модата да „трансферират“ финансови потоци и влияние (днес банкерите смутено мълчат и по панамските словесни ластици). Герои са и политици от Азербейджан, Грузия, други бивши републики от СССР, Китай, Франция, държавни служители в Германия. И котловинният пример – оневиненият Христо Бисеров беше сред тях.

Някои питат (и основателно), защо няма американци от досиетата в Панама?

Бърни Сандърс, недолюбван левичар, кандидат за президент, говори за тази „приятелска“ на американския бизнес страна през 2011 г.

Извън всеобщия захлас за 2-та милиарда долара на виолочелиста на Владимир Путин, Крейг Мъри (бивш британски посланик в Узбекистан) написа:

„Знам, че Русия и Китай са корумпирани. Но какво ще кажете, ако можеше да повдигнем въпроси за нашите си дела тук, на Запад? И ако пуделите на корпорациите бяха оставили хората свободно да видят информацията.“

Няма нищо незаконно в това една частна компания да има офшорно присъствие

За 2015 г. в България има чуждестранни инвестиции за близо 3 млрд. лв. само защото имаме данъци, сравними с офшорна зона. В държава, в която публичните средства изтичат като вода в пробита тенекия, всеки гледа да се скатава…

Няма нищо незаконно, но е нелепо, когато БГ-политици се включват с морално-оценъчни окраски: „Офшорна зона“ вече се превръща в мръсна дума“ (Божидар Лукарски); „Моралът в офшорните зони е нула“ (Ивайло Калфин).

Парадоксално с размислите на управляващи полици за Панама, в България държавата (!?) не знае кой е собственикът на собственика на „Булгартабак“ (по Лукарски). ДАНС, НАП, Комисия за финансов надзор работят като институционални придатъци за лично ползване.

Всеобщи емоции и захлас, достойни за пореден хитов сериал. А пружинната журналистика е в очакване да изстреля и мнението на Бойко Борисов.

От страницата на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.