Защо се скараха Ердоган и Гюлен

Идеологически облаги, пари и политика в центъра на разрива

Фетхулах Гюлен. Снимка: личен сайт

Фехми Кору, знаково име в турската журналистика, разказва в своя книга за обстоятелствата и причините, довели до разрива в отношенията между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и неговия някогашен съюзник, а сега главен враг – Фетхулах Гюлен, живеещ в САЩ ислямски проповедник.

Журналистът е един от основателите и бивш главен редактор на в. „Заман“, доскоро медиен орган на движението на мюсюлманския проповедник Фетхулах Гюлен, който преди седмици бе поставен под контрола на турското правителство. Кору, дългогодишен коментатор във вестника, е смятан за един от най-добрите познавачи на взаимоотношенията между управляващата ислямо-консервативна Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и Фетхулах Гюлен.

Срещу Гюлен се води дело за тероризъм и организиране на преврат с цел сваляне на правителството на Ердоган, който до президентските избори през август 2014 г. бе премиер на страната. Прокуратурата настоява за доживотен затвор на проповедника. Властите подозират проповедника, че разполага с мрежа от свои хора в държавните структури – т.нар. паралелна държава, чрез които се стреми да разклати властта на ПСР.

След избухването на корупционния скандал на 17 декември
2013 г. Фехми Кору бил натоварен от Ердоган и тогавашния
президент Абдуллах Гюл със задачата да отиде в Пенсилвания,
където живее и сега Фетхулах Гюлен, за да разбере дали той е в
основата на антикорупционната операция, в която бяха забъркани
имената на четирима министри от правителството на Ердоган. Гюл и
Фехми Кору са състуденти и ги свързва здрава дружба, поради
което е избран за посредник, разказва самият той, допълвайки, че
е приел задачата присърце.

Впечатленията си от мисията и изобщо от отношенията
между управляващите и движението на Гюлен Фехми Кору публикува в
книгата „Аз видях така“, която тези дни излезе от печат.
Авторът твърди, че Ердоган и Гюл отначало заподозрели,
че твърденията за взимане на подкупи от четиримата министри може
да идват от движението на Фетхулах Гюлен. По тази причина той
бил изпратен в Пенсилвания, а впечатлението му било, че Ердоган
и Гюл търсели възможности за диалог с Гюлен.

„В Пенсилвания аз видях, че Гюлен е силно разтревожен от
реакциите на Ердоган и Гюл. ‘Ако държавните служители са
извършили престъпления, държавата е длъжна да вземе отношение’,
ми каза той. Мислех, че съмненията на Ердоган и Гюл срещу Гюлен
са неоснователни. Докато аз бях в Пенсилвания обаче, се разрази
и вторият скандал на 25 декември, в който бяха замесени Ердоган
и неговото семейство“, пише Кору.

Авторът коментира, че според него скандалът на 25
декември е като че ли направен, за да скара окончателно Ердоган
и Гюлен. Той изтъква специфичната йерархия, която имат
религиозни движения като това на Гюлен.

„Човекът, който стои на върха, дори и да е дал нареждане
за започване на дадена операция срещу противниците си, може да
се окаже в невъзможност да я прекрати, понеже вече в нея са
замесени негови хора. Смятам, че втората антикорупционна
операция на 25 декември 2013 г., насочена лично срещу Ердоган и
семейството му, е била предприета именно при такива
обстоятелства. Ръководството на ПСР публикува доклад, в който
антикорупционната операция бе окачествена като „опит за преврат
срещу политиката на ПСР“. Този доклад се хареса на Ердоган“,
пише Кору.

Авторът разказва, че имението на Гюлен при посещението
му било много по-обширно отколкото преди десет години и
приличало на дворец. Имението е разположено на брега на езеро,
вътре има молитвени помещения и стаи за гости, устроено е като
хотел, споделя впечатленията си Кору.

По думите му вестник „Заман“ е получавал много големи
субсидии от правителството на Ердоган до 2012 г.
„Ердоган и главният редактор на вестник „Заман“ Екрем
Думанлъ /през миналата година той бе задържан, но след това
пуснат на свобода и сега е подсъдим, бел.ред./ често се срещаха
насаме. Мисля, че обменяха информация относно това какви
послания трябва да бъдат публикувани във вестника. „Заман“
подкрепяше всяка инициатива на правителството“, казва той. „От
източник от ПСР знам, че са били раздадени терени и земи на
стойност около 5 трилиона стари турски лири (1,6 милиона евро)
на вестник „Заман“, списания и други информационни източници на
движението на Гюлен“, пише Кору.

По думите на автора общността на Гюлен с течение на
годините значително се е замогнала, а хората в нея се
корумпирали.

„В първите години например, когато отидехме в някое
училище (на движението на Гюлен, бел.ред.) в Албания или в друга
страна, виждахме, че директорът, учителите, персоналът перяха
сами дрехите си, вършеха всякакви работи. С течение на времето
същите тези хора станаха близки с политиците на съответната
страна, започнаха да си придават важност“, посочва авторът.

В същото време обаче Кору смята, че това е рефлекс за
свобода на хората на Гюлен, който се е проявил след дългите
години, през които те са били репресирани главно по време на
военните режими. Съдебните процеси като тези за Ергенекон и
операция „Чук“ пък били организирани от гюленистите в знак на
отмъщение срещу военните, казва той.

По повод мрежата от училища на Гюлен, авторът посочва,
че ислямистките движения по начало проявяват голяма склонност
към образователните дейности с ударение върху религията. Според
него обаче има противоречие, тъй като от една страна училищата
на Гюлен служат за пример, но от друга „неговите хора са
подслушвали незаконно институциите, очевидно със спекулативни
цели“.

Авторът твърди, че до 2012 г. ПСР искрено подкрепя
финансово и политически училищата на Фетхулах Гюлен и се гордее
с тях, но ситуацията се променя, след като правителството
решава да затвори занималните, откъдето сектата получава големи
приходи.

„Движението на Гюлен съзря в това заплаха за своето
съществуване и за финансовите си източници, реши, че ПСР ще ги
изолира от образователните заведения, които създадоха, и
скандалът се разрази. Всъщност разривът с ПСР започна, когато
бяха огласени записите на подслушаните преговори в Осло, водени
от правителството и разузнаването МИТ с кюрдите от ПКК“,
обобщава авторът.

Според Кору общността на Гюлен е имала аспирации към
завземане на властта.
„Стремежът на движението е да притежава власт. Вестници,
телевизии, радиа, всичко, което притежават, трябва да е
най-мощното. Това е властващата теза. Подобни са възгледите им и
по отношение на политиката“, казва Фехми Кору. По думите му в
движението е имало очаквания, че негови хора ще влязат в
парламента от редовете на ПСР – нещо, което партията не е
допуснала, поради което те се насочили към идеята да създадат
партия, с която да се изкачат на върха. „На финала обаче
загубиха мача“, коментира той.

Кору смята, че Фетхулах Гюлен, който от 1999 г. живее в
САЩ, е бил подведен относно процесите в Турция.
„В Америка гюленистите живеят и действат спокойно, но
мисля, че Фетхулах Гюлен се излъга. Беше принуден да действа
според информациите, идващи от Турция чрез други лица. Смятам,
че ако живееше в Турция, нямаше да предприеме тези действия.
Според мен и двете страни изгубиха във войната. ПСР се лиши от
възможността да се възползва от инициативите на сектата в
чужбина. А сектата на Гюлен изгуби облагите, които й осигуряваше
ПСР“, заключава авторът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.