Партията на пиратите се готви да вземе Исландия на абордаж

Франс прес

Пиратската партия в Исландия. Снимка: официален сайт

Исландската Партия на пиратите, основана като маргинално протестно движение, се озова в изненадващата ситуация да има шанс да вземе властта в една страна, отвратена от своя политически и финансов елит.

Според проучванията 43 на сто от исландците възнамеряват да гласуват за партията, толкова много избиратели са гневни, след като видяха имената на стотици свои богати съграждани в Панамските документи, което означава, че имат интереси в данъчни убежища.

„Не можем да предскажем дали тази ситуация ще се запази, но това, което виждаме, е че, хората харесват нашия стил и подход“, заяви пред Франс прес „пиратската“ депутатка Аста Гудрун  Хелгадотир. „Дори възрастни хора, които не влизат в интернет, ни искат печатни брошури“.

Нещата се развиха изключително бързо за тази формация, която
до голяма степен все още се изгражда. Националната й централа в
старото пристанище на Рейкявик е с размерите на двустаен
апартамент с мецанин. Тя отговаряше на началната амбиция да се
внесе нов полъх в политиката, но може бързо да се окаже тясна за
една управляваща в бъдеще партия.

Биргита Йонсдотир, поетеса, активистка на сайта Уикилийкс,
основава партията през 2012 г. след разпадането на Движението на
гражданите, група за пряка демокрация, за депутатка от която е
била избрана три години по-рано.

„Тя търсеше себе си. Тя е бунтар и веднага й хрумна тази
идея за Партия на пиратите, която веднага получи популярност“,
припомня Стефания Оскарсдотир, професор по политически науки в
Университета на Рейкявик.

Разполагаща с изключително ограничени средства,
новопоявилата се партия едва преминава 5-процентовата бариера на
парламентарните избори през 2013 г. и има трима депутати в
парламента. Оттогава насам тя опровергава прогнозите, които й
предричаха съдбата на други протестни движения, повече или
по-малко сериозни, породени от сътресенията след финансовата
криза.

В Партията на пиратите се опитват да не се главозамайват от
популярността и интереса на журналистите от цял свят, а да
популяризират идеалите си. Прозрачност, пряка демокрация, борба
с корупцията, независимост от бизнес средите, защита на правата
на индивида са темите, вълнуващи „пиратите“, които заявяват, че
са скъсали със стария подход за правене на политика, с десница
срещу левица и мнозинство срещу опозиция.

Хоризонтална структура

„В други партии, когато си млад и се включиш в политиката,
нещата са прости: започваш със слушане на речите на партийните
лидери и аплодираш. Нищо общо с това тук. Всички участват,
всички могат да пишат предложения, които ще бъдат обсъдени“,
подчертава Карл Хедин, 21-годишен активист, който се движи из
малката столица на скейтборд.

Партията държи на „хоризонталната“ си структура, с йерархия,
сведена до един най-прост минимум: изпълнителен комитет от
седем членове и седем заместници, с ротационно председателство.
„Тази слаба структура е едновременно силата и слабостта на
„пиратите“. Те трябва да намерят компетентни хора, за да може тя
да функционира, в противен случай ще е трудно. В политиката
трябва да си доста организиран, за да може в изборния ден
потенциалните ти избиратели наистина да отидат до урните“,
подчертава Оскарсдотир.

Според нея „за момента Партията на пиратите е прекрасна
организация, за която да заявите, че ще гласувате, и да
изпратите послание. Много избиратели обаче ще искат повече по
време на кампанията“ за парламентарните избори през есента.

Те може да пожелаят да узнаят с кои партии се планира
съюзяване, предвид факта, че нито една формация в страната не е
печелила парламентарно мнозинство от получаването на
независимост през 1944 година. Официално обаче никой не обсъжда
евентуална правителствена коалиция с Партията на пиратите.

Такава не се дискутира и в самата формация, обединяваща
либертарианци, активисти на радикалната левица, леви и
центристки либерали и враждебно настроени към идеологиите
киберактивисти.

„Вероятно ще работим с левицата. Днес десницата не се ползва
с доверие“, отговаря депутатката Хелгадотир.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.