Имат ли право политиците на финансови тайни и странични доходи?

„Единият процент, които крият парите си в офшорки, а после ги използват да корумпират нашата демокрация“ е заглавието в „Гардиън“ на авторска статия на Адития Чакраборти. От американските милиардери до бароните на лондонското Сити, свръхбогатите сега си купуват политическо влияние като никога. И нашите политици работят за тях, а не за нас, подчертава журналистът.

През последните 72 часа видяхме как политическата върхушка действа в паническо темпо, рядко наблюдавано в следвоенната история, пише авторът. Британският премиер беше принуден да разкрие част от най-съкровената си лична финансова информация. Така вече и напълно несведущите знаят колко е наследил от майка си и баща си, какви са били офшорните инвестиции, от които е печелил. Дейвид Камерън дори предприе безпрецедентната стъпка да разкрие колко данъци е платил за последните 6 г., откакто е премиер. Лидери на други партии също по спешност публикуваха данъчните си декларации. В съвременна Великобритания извънбрачните афери на хората се дискутират публично много
по-открито, отколкото подробностите за данъците им, се казва в коментара.

Според автора обаче Камерън не е разкрил цялата си данъчна
информация, а само резюме от декларацията си, заверено от
счетоводна фирма, и това далеч не е достатъчно. Затова под
напора на събитията разкритията едва ли ще спрат дотук. Очаква
се в близките дни много министри от Даунинг стрийт по принуда
също да разкрият своите офшорни интереси.

Рискът е обаче цялата тази треска да затъне в тресавището на
пикантериите – кой на кого какво е дал и дали го е обявил пред
данъчните власти. Така ще се загуби далеч по-важната истина,
изнесена в публичното пространство от „Панамалийкс“, отбелязва
той. Защото смисълът на тези разкрития не е кой какви данъци е
плащал. Не е в парите. Това, което „Панамските документи“
наистина показват, е корумпирането на нашата демокрация, се
подчертава в статията. След разкритията преди време от друг
данъчен рай – Люксембург, сегашните документи потвърждават, че
супербогатите предвидливо са се измъкнали от икономическата
система, в която ние, останалите, сме принудени да живеем.

След 30-годишно укриване на доходи от хората по върховете и
с помощта на целия арсенал от скъпи финансови фокуси, те просто
вече не играят по онези правила, с които ние сме длъжни да се
съобразяваме. И „данъчните райове“ са само едно отражение на
тази реалност. Дискусиите за офшорките могат да затънат в
технически подробности, но най-добрата дефиниция за тях изглежда
е на експерта Никълъс Шаксън, който я резюмира така: „Изнасяте
парите си другаде, в друга страна, за да избегнете правилата и
законите в обществото, в което живеете.“ По този начин вие
ограбвате от вашето собствено общество парите за болници,
училища, пътища, посочва авторът на „Гардиън“.

По съвсем друг начин третира темата вестникът на деловите
кръгове – авторитетният „Файненшъл таймс“. Според автора Брус
Андерсън цялата тази пушилка около „Панамските документи“ и
данъчните афери на премиера Камерън е едно псевдовъзмущение,
което създава излишни главоболия и петни името на един добър
британски лидер, като отклонява вниманието му от далеч
по-насъщни проблеми на страната. И това е лицемерно, отбелязва
вестникът.
Авторът обаче вижда известна вина и у Камерън, който според
него не е успял навреме да реагира на медийната пукотевица,
последвала разкритията на офшорните връзки на баща му, и това е
дало излишна възможност на медиите по-дълго да шумят. Вестникът
признава, че за съжаление широката публика гледа по-друг –
популистки начин, на разкритията за доходите на политиците,
което е много опасно за страната и обществото.

Опасността е, че тази шумотевица само ще отблъсне способните
и добри хора, най-вече младите и те няма да се захващат с
политика. Защото много от тях ще предпочетат да да печелят
частно в бизнеса, отколкото да бъдат орезилени като бъдещи
депутати или министри. Според вестника е напълно нормално
политиците да имат допълнителни, странични доходи – нещо, което
винаги е съществувало.

А това се потвърждава и от една многозначителна публикация
на първа страница на консервативния всекидневник „Дейли
телеграф“. В нея се разкрива, че не друг, а британската
политическа икона от миналия век, легендарният премиер Уинстън
Чърчил, е укривал данъчни задължения. Той е използвал всякакви
„пробойни“ и пролуки в закона, като дори е фалшифицирал своето
пенсиониране, за да не плаща „излишно“ на държавата. При това за
целта е влязъл в сговор с тогавашния шеф на националната
данъчна служба, разкрива биографът на премиера – историка Дейвид
Лоу. Самият Чърчил, изпаднал във финансови затруднения, нарекъл
данъчната агенция „звяр, който може да бъде укротен и надвит“.

Историкът е изследвал подробно архивни документи за
финансовото състояние на Чърчил, който бил затънал в дългове
заради страстта си към екзотични вина, хазартни игри и сметките
на съпругата му от скъпия лондонски магазин „Хародс“. Той
всячески се опитвал да прикрие това, за да не рухне кариерата
му.

Чърчил, отбелязва историкът, никога не би оцелял при
днешните данъчни проверки и цялостен надзор над личните
финансови операции на политиците и техните семейства. „Това
обаче не означава, че той не е бил изключителен лидер в
изключително време“, пише авторът на „Дейли телеграф“.

Днес ние сме полудели от желание да искаме пълна финансова
чистота на нашите лидери. Търсим „скелети“ не само в техните
гардероби, но и в гардеробите на бащите им. И ако продължаваме
така, ще стигнем дотам да нямаме лидери изобщо. Не е ли по-добре
да издигаме хора, които имат някои провали в живота си, но са
успели да се справят с тях, пита риторично „Дейли телеграф“,
очевидно в опит да оневини днешните политици след скандала
„Панамалийкс“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.