Панамалийкс показва важна промяна в традиционната журналистика

„Панама пейпърс“ – колаж за разкритията, съпътстващ публикациите.

Четири години минаха между първата статия в „Ню Йорк таймс“, базирана върху т. нар. Документи на Пентагона, и края на Виетнамската война. Две години минаха между първите разкрития на „Вашингтон пост“ за причастността на президента на САЩ Ричард Никсън към взломната кражба (на документи от централата на Демократическата партия) в Уотъргейт и неговата оставка.

Миналата седмица премиерът на Исландия Сигмундур Давид Гунлаугсон не можа да издържи и 48 часа преди да му се наложи да подаде оставка след разкритията в Панамските документи за тъмни банкови операции, в някои от които той се оказа замесен.

Да, зная, ще кажете: Това е само Исландия, една затънтена и
симпатична миниатюрна страна. В същото време, докато ние,
американците, се бяхме вторачили в най-новите задкулисни обрати
в нашата президентска кампания, останалият свят преживяваше
най-голямото изтичане на поверителни корпоративни данни в
историята. И неговите сеизмични вълни разтърсиха не само
Исландия, но и Китай, Великобритания, Русия, Аржентина и около
50 други страни.

Това изтичане обаче сигнализира и нещо друго и твърде
значимо, което обаче остана незабелязано: официалната
„Уикилийкс“-ация на традиционната журналистика. И това е
следващата стъпка в плавното сливане на Четвъртата власт, с
нейните сравнително сдържани конвенционални журналисти, и Петата
власт, с напиращия отвъд границите на допустимото патос на
нейните блогъри, хакери и кохорти от напористи журналисти, в
ерата на гигантските изтичания на данни.

Още в зората на тази нова журналистика на „голямото
докопване до поверителна информация“, тогавашният изпълнителен
редактор на“Таймс“ Бил Келър писа в неделното издание на
вестника по повод на разкритията на „Уикилийкс“ съвместно между
„Таймс“, „Шпигел“, „Гардиън“ и други медии, че представляват
„един вид космически триумф на прозрачността“. И заключи:
„Подозирам, че не сме стигнали до състояние на информационна
анархия, или поне все още не“. Това бе през 2011 г.

Пет години по-късно можем със сигурност да кажем, че силно
се приближаваме към едно такова състояние. Това бързо променя
хода на световната история. Променя и правилата за традиционните
журналисти в жестокия бизнес за изкопаване на тайни, а също и
за правителствата и корпоративните шефове в още по-жестокия
бизнес за тяхното опазване.

След Уикилийкс и изтичането на американските телефонни
досиета от Агенцията за национална сигурност „благодарение на
Едуард Сноудън, днес ние имаме 11,5 млн. досиета, станали
известни като „Панамските документи“, изтекли от панамската
правна фирма „Мосак Фонсека“. Те разкриват кухи фирми и данъчни
убежища, използвани от богатите и силните в света. Те причиняват
политически проблеми, а потенциално и нещо по-лошо – на руския
президент Владимир Путин, британския премиер Дейвид Камерън, и
разбира се, в Исландия.

За простосмъртните, които декларират данъците си според
изискванията на закона, а не използват вратичките в него,
най-големият шок бе да разберат, до каква степен укриването на
данъци, разкрито в Панамските документи, е законно, както написа
Глен Грийнуолд в „Интърсепт“. Това е детонатор политическото
буре с барут – все по-популярното в глобален мащаб мнение, че
„играта“ е нечестна – и това е, което прави толкова
привлекателни (президентски кандидати като) Бърни Сандърс и
Доналд Тръмп у нас.

Това е, което журналистите търсят с настървение. Дълбоко
заровените комплекти от данни, които правят подобни разкрития
възможни, обаче са новите главоблъсканици за репортерите и
редакторите, свикнали да звънят по телефони и да интервюират
живи хора.

Този въпрос изникна първо в т. нар. Военни досиета на
Уикилийкс. В своите внимателно редактирани материали в резултат
на сътрудничеството с Уикилийкс, „Таймс“, „Гардиън“ и другите
партньори в разкритията скриха имената на своите поверителни
източници, споменати в документите. По-късно обаче някои от
публикациите на Уикилийкс изнесоха онлайн имена на такива
източници, заради което бяха обвинени, че са ги изложили на
смъртна опасност.

Основателят на Уикилийкс Джулиан Асанж и неговите
поддръжници казаха, че не е известно някой да е пострадал
физически, защото е предал информация. Това обаче не помогна на
източника на „военните досиета“ Челси Манинг (преди Брадли
Манинг) – редник от армията, който бе осъден на 35 години затвор
за нарушаване на Закона за шпионажа. Тази присъда бе част от
яростните усилия на правителството на САЩ да сложи край на ерата
на големите изтичания на информация.

Разследващите журналисти като група и техните източници
действат под голяма заплаха от ефективни присъди, но те се
страхуват още повече да не би правителството да ги лиши от
достъп до важни материали за публикациите им.

Нещата стават още по-сложни, когато данните принадлежат на
корпорации. Такъв бе случаят с филмовата копания „Сони
ентъртейнмънт пикчърс“, която, както се предполага, стана обект
на севернокорейска хакерска атака в отмъщение за нейния филм,
пародиращ върховния лидер на страната Ким Чен-ун. Адвокатът на
фирмата Дейвид Бойс обвини Северна Корея, че използва
„интрузивни методи в опит да сплаши и да попречи на
дистрибуцията на филма“. Той каза, че колкото повече
журналистическото отразяване се отдалечава от това да служи на
явния обществен интерес, толкова по-проблематично става да се
публикува информация, придобита незаконно.

Организаторите на проекта „Панамски документи“ –
Международният консорциум на разследващите журналисти (сдружение
с идеална цел) – казаха, че са имали това предвид, публикувайки
основните откъси от базата данни на юридическата фирма „Мосак
Фонсека“. Самата компания пък твърди, че данните са били
получени по хакерски път. Когато посетих вашингтонския офис на
консорциума, неговият директор Джерард Райл ми каза, че не знае
дали данните са били хакнати. Позовавайки се на случаите с
Уикилийкс и Сони, той каза, че консорциумът е пипал изключително
внимателно и не е публикувал цялата получена информация,
особено персоналните данни на непублични личности, играейки по
този начин ролята на портиер.

Като имаше предвид Уикилийкс, той посочи, че „ние се
опитваме да отвоюваме терена, който те откраднаха, или поне
завзеха, от традиционната журналистика. Защото „ние се
омързеливихме, станахме немарливи и високомерни относно това,
което ни е работа да правим: да хвърляме светлина върху тъмни
места“.

Миналата седмица разговарях с лидера на опозиционната Партия
на пиратите в Исландия, депутатката Биргита Йонсдотир, която
преди е била доброволец за Уикилийкс и е работила на моменти в
тясно сътрудничество с Асанж.

Тя бе силно впечатлена от Панамските документи. Партията на
госпожица Йонсдотир се бори да вземе властта с програма, която
включва превръщане на Исландия в „единственото място в света,
където т. нар. разобличители могат да складират данни без
каквото и да било заплаха за самите тях – убежище за
журналистите, добиращи се до информация.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.