Реджеп Тайип Ердоган: Солидарността е ключът за разгромяването на тероризма

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Всички хора, независимо от техните политически възгледи, националност, вероизповедание и културен произход – са обединени от желанието за мир и справедливост. Действително, историята на човечеството е в определен смисъл и история на търсене на справедливост и мир.

Ислямът също е част от това търсене. Арабският корен на думата ислям – „силм“ означава мир и ислямът е религия, която нарежда на последователите си да насърчават справедливостта и да действат честно в политическия, деловия и социалния живот. В резултат на това мюсюлманските държави в Африка, Азия, Европа и Близкия изток са отдавали специално значение на ценностите на справедливостта и мира в продължение на 1400 години.

За съжаление, ислямският свят днес страда от недостиг както на справедливост, така и на мир. От Сирия до Ирак, от Либия до Палестина и от Йемен до Централноафриканската република милиони мюсюлмани копнеят за мир, стабилност и достойнство, борейки се за оцеляване. Въпреки
това терористични групи и жадни за кръв режими сеят опустошение в антични градове и унищожават някои от най-престижните творби, библиотеки, джамии и други исторически реликви на ислямската цивилизация.

Ислямският свят на практика е смазван под тежестта на едно от най-сериозните предизвикателства след Първата световна война, когато въоръжени конфликти, граждански войни, провалени държави и морално остарели политически структури лишават много мюсюлмански държави от мир и сигурност. Всичко това се утежнява – в Сирия и на други места – чрез военни интервенции и подкрепата за нелегитимни правителства от страна на чужди държави с бегло или никакво познание за историята, ценностите и социологията на региона.

Междувременно сектантството създава дори още по-дълбоки разделения между братята мюсюлмани. Фактът, че ислямският свят все още се бори с проблем, който Европа разреши през 17 в., е нещо, за което определено си струва да се помисли. Разбира се, междусектантските напрежения се коренят в политически конфликт, който е подхранван от групи, водени от алчност и краткосрочни интереси. Ироничното е, че главните облагодетелствани от този сектантски конфликт са терористичните организации и враговете на исляма.

За съжаление, много мюсюлмани, особено млади хора, се
оказват особено податливи за посланието на терористични
групировки като ДАЕШ („Ислямска държава“) и Ал Каида и това е
въпрос, към който мюсюлманските държави не могат и не трябва да
останат безразлични.

Реалността е такава, че тероризмът вече не е заплаха само за
малка група държави или райони. Той се разгърна в глобален
проблем, който измъчва най-вече мюсюлманските общности в Европа,
Южна Азия и двете Америки. Източниците на злото се представят с
различни имена и се придържат към различни идеологии. Но това,
което имат общо, е желанието да унищожат паметта, ценностите и
бъдещето на мюсюлманите в целия свят.

Този проблем се влошава още повече по-специално в западните
общества, където се наблюдава разпространяване на расизъм,
дискриминация, ксенофобия и ислямофобия, все неща, които обиждат
и застрашават мюсюлманите. Из цяла Европа джамии, притежавани
от мюсюлмани магазини и жилищни сгради редовно биват опожарявани
и нападани от вандали. Затова е много важно международната
общност да направи стъпки, за да гарантира, че мюсюлманите,
които всъщност са главната цел на терористичните нападения –
няма да бъдат третирани чисто и просто като заподозрени.

Тук в Турция ние се борим с ПКК (Кюрдската работническа
партия), световно призната терористична организация, вече
трийсет години. Загубихме над 40 хиляди души от тероризма.

Научавайки от собствен опит какво искат терористите и какви
разрушения причиняват, полагаме големи усилия да убедим
международната общност да заеме твърда позиция срещу терора.
За съжаление, в този случай международната общност не е
възприела принципна позиция спрямо терористичните групи, които
заплашват всички нас. В Северна Сирия ПДС/СЗН (кюрдската Партия
„Демократичен съюз“ и нейната милиция Сили за защита на народа,
бел.ред.) – сирийският клон на ПКК, подлага местните арабски и
тюркменски общности и съперническите им кюрдски групи на
принудителна миграция и етническо прочистване.

Би било фатална грешка обаче да се избират фаворити сред
терористичните групировки и да се прави въображаемо
разграничение между „добри терористи“ и „лоши терористи“.
Възприемайки двойни стандарти за тероризма, международната
общност само окуражава терористите и подкопава глобалната война
с тероризма. Единственият начин да бъде разгромен тероризмът
днес е мюсюлманите и останалият свят да си сътрудничат по-тясно
и да насърчават солидарността.

Нямам съмнение, че страните членки на Организацията за
ислямско сътрудничество (ОИС), които тази седмица се срещат в
Истанбул, ще се се съберат, за да поведат глобална борба срещу
тероризма.

При все това, мюсюлманите по света трябва да надигнат глас
срещу всички форми на гнет и да застанат редом до потисканите, а
самоличността на потисника и на потискания не бива да бъде
фактор в това усилие. Затова Турция отказа да остави жертвите на
конфликта в Сирия и Ирак на милостта на терористи и на
престъпни режими. Днес, турският народ е горд, че е приел около
три милиона сирийски и иракски бежанци в бежанските лагери в
страната. И обещаваме да отговаряме на нуждите на нашите съседи,
докато бъде сложен край на насилието и бъде върнат мирът в
техните родини.

ОИС улеснява дискусията по проблемите на ислямския свят и
консултацията между мюсюлманските лидери и вече половин век
помага на страните членки да взимат важни решения. Въпросът за
Палестина и Ерусалим, от който води началото си ОИС, ще бъде
водеща тема в дневния ред на срещата в Истанбул. Междувременно
ние вярваме, че сред отговорностите на ОИС попада и заемането с
регионални предизвикателства, включително ситуацията в Сирия и
Ирак.

Когато мюсюлманските лидери се срещнат тази седмица в
Истанбул, те няма да дойдат като шиити и сунити, африканци и
азиатци, хора на запада и хора на изтока, черни и бели или като
членове на различни етнически групи. Вместо това, ние ще се
съберем заедно като хора, които са еднакво отговорни за
благополучието на 1,7 милиарда мюсюлмани – и останалата част на
човечеството.

Мюсюлманите съставят около една четвърт от световното
население, но ние трябва да работим заедно, когато правим
стъпки, които да им осигурят подходящото място в глобалната
система. В практически смисъл това означава приемането на план
за действие ОИС 2025, който очертава ключовите цели за
следващото десетилетие. А когато Турция поеме председателството
на ОИС за двугодишен мандат, ние ще работим усилено и да
изпълним тези цели.

Ислямската цивилизация смята хората за най-благородните
същества и призовава лидерите да „оставят хората да живеят, така
че да оцелее и държавата“. Имайки наум това, на мюсюлманските
лидери се пада тежък товар. И най-добрият начин да се справят с
този товар е да отдадат приоритет на благополучието на
по-широката мюсюлманска общност пред индивидуалните интереси,
така че да можем да оставим конструктивен отпечатък върху 21
век.

БТА

*Реджеп Тайип Ердоган е президент на Турция. Изразените мнения
са негови лични, бел. Си Ен Ен/

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.