Гражданска инициатива „Българска култура“ кани на протест на 18 април 2016 г.

Ние, представителите на Гражданската инициатива „Българска култура“, обединяваща творци от всички изкуства в Република България, в желанието си да съхраняваме и развиваме нашите култура, образование, изкуство и традиции и подкрепяни от широката българска общественост протестираме на 18 април 2016 г. от 17.00 ч. пред Министерския съвет и в различните градове на България със своите конкретни искания:

1. Незабавно изпълнение и провеждане в практиката на Закона за хазарта, който изисква императивно 10% от събраните такси от всички залагания да бъдат насочени към Националния фонд „Култура“, което да бъде в синхрон със Закона за държавния бюджет.

2. Незабавни промени в Закона за меценатството, договорени в резултат на ескпертна дискусия, целящи той да излезе от пожелателния си тон и да започне да действа.

3. Незабавно изпълнение на Исканията на сценичните изкуства, внесени в Народното събрание, Министерския съвет, Администрацията на Президента, КНСБ и КТ „Подкрепа“ (вж. по-долу), включващи отмяна на ПМС № 31, заплашващо осем културни института с финансово задушаване и оправомощаващо всеки един министър на културата еднолично да преобразува (да се разбира – „закрива“) културни институти, както и на Исканията, очертани в Пакта за култура (вж. трета страница).

Всички ние, художници, поети, актьори, певци, оркестранти, инструменталисти, танцьори, балетисти, реставратори, диригенти, декоратори, писатели, поети, драматурзи, режисьори, оператори, технически работници, шивачи, кроячи, изпълнители на проекти, скулптори, графици, живописци, фотографи, дизайнери, бижутери, занаятчии, фолклористи и много други, настояваме: в общонационален дебат да се разработи Национална стратегия за развитие на културата, която да бъде приета от Народното събрание, и да се актуализира Законът за закрила и развитие на културата. Докато това се случи, българските културни институти да продължат да разполагат с материална база и постоянно зает персонал (художествено – творчески, технически, административен) във вида, в който те съществуват към 31 декември 2015 г.

Ако тези наши искания не бъдат удовлетворени, ние изискваме незабавната оставка на ръководния екип, политическия кабинет, съветниците, експертните съвети за театър, музика и танц на Министерството на културата,

защото между нас и това министерство отдавна няма диалог, липсва театрална реформа, не съществува прозрачност при управлението на финансите, отсъства грижа и финансиране на паметниците на културата, на националните културни институти, в това число театри, опери, музеи, библиотеки, читалища, галерии, университети и академии, в които се трудят хиляди творци, съзидатели и пазители на българския дух и традиции;

защото не сме съгласни с провежданата политика от Министерството на културата, основана на търговски, а не на културни принципи, не сме съгласни и с финансовото задушаване на столетни национални културни институти.

Да спрем унищожението на българската култура!

Искания на инициативната група на творци от сценичните изкуства в България за незабавни мерки

1. Българските културни институти в областта на сценичните изкуства принадлежат на цялата българска общественост и в този смисъл съществуването им не подлежи на дискусия.
1.1. Тези институти трябва да разполагат с материална среда и постоянно зает персонал (художествено-творчески, технически, административен) във вида, в който те съществуват към 31 декември 2015 г.
1.2. Министерството на културата трябва да информира три месеца предварително страните, подписали Браншовия колективен трудов договор (БКТД), за всички свои намерения за бъдещи структурни промени и подзаконови нормативни актове, отнасящи се до финансирането на културните институти, като осигурява обществена санкция посредством дебат в съсловието и на тази основа да постига тристранно съгласие при приемането на тези структурни промени и подзаконови нормативни актове.
Това замразяване на мрежата от културни институти в областта на сценичните изкуства е продиктувано от изричното ни настояване да се предотврати всяка потенциална неясна промяна в нормативната уредба в областта на сценичните изкуства. Докато не се приемат новите Браншови колективни трудови договори, всякакви промени трябва да се случват само и единствено в рамките на широк общонационален дебат на работещите в бранша. Това се налага предвид критичната ситуация, в която се намират осем български културни института, благодарение именно на тези действия на Министерството на културата. Пълното затъмнение на намеренията на законодателната и изпълнителната власт в сферата на културата, липсата на всякаква публична отчетност на разходите в тези културни институти, използването на недефинирани ясно понятия като „открити сцени“, „продуцентски звена“, „проектно финансиране“, „критерии за финансова стабилност на културните институти“, „свободни и независими артисти“ и т.н. представляват всъщност скрит механизъм за манипулиране на системата от културни институти в областта на сценичните изкуства.

2. Промяна на съществуващата в момента методика на финансиране на културни институти в областта на сценичните изкуства.
2.1. Незабавно да бъде отменена Глава IV. от Правилата за прилагане на делегирани бюджети в културните институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства, както и ПМС 31 от 12 февруари 2016 г. до изпълнението на т. 4 от настоящия документ.
2.2. Незабавно да бъде отменена заповедта на Министър Рашидов от 19 февруари 2016 г., в която статутът на националните културни институти (Народен театър „Иван Вазов“, Музикален театър, Софийска опера и балет, Филхармония и Ансамбъл „Филип Кутев“) е де факто изравнен със статута на всички останали културни институти в областта на сценичните изкуства в страната, което е в противоречие със Закона за закрила и развитие на културата, чл. 7, ал. 3. (Държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата.)
2.3. Неотменно да бъде въведена динамична скала на диференцирано финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Въвеждането на тази скала отново трябва да бъде в резултат от широк общонационален дебат.
Сегашната методика е производна на постъпленията от продажба на билети, а не се фокусира върху субсидиране на самата култура (субсидира се потреблението, а не производството). Недъзите на действащата методика имат ясно проявление в случаи като Ансамбъл „Филип Кутев“ или Драматичният театър „Н. Й. Вапцаров“ – Благоевград, които са във фактически фалит.

3. Министерството на културата трябва да преразпредели средства от своя бюджет за подкрепа на независими формации и проектно финансиране, изцяло отделено от раздел „Държавни културни институти в областта на сценичните изкуства“, като се води преимуществено от художествени критерии, за да гарантира тяхната конкурентноспособност. Към тази стъпка, в рамките на текущия театрален сезон, трябва да се прибавят (а) включване в програмата „Мелпомена“ на Министерството на труда и социалната политика и на независими творчески сдружения и (б) осигуряване на достъп на тези формации до държавни и общински сцени. (чл. 85, т. 1, 2, 3 от действащия БКТД)

4. В общонационален дебат, намерил способ да включи всички пряко свързани с дейността на културните институти в областта на сценичните изкуства, да се разработи подробна Национална стратегия за развитието на културата в сценичните изкуства. Тази стратегия да бъде съгласувана с всички творци в културните институти в областта на сценичните изкуства, Комисията по културата и медиите към Народното събрание, Министерството на културата, Българската асоциация на работодателите в областта на културата, представители на общинските администрации, синдикатите, консултативните съвети и експертните групи към министерството.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.