Пряката линия с Путин като психотерапия за населението

Владимир Путин по време на пряката линия. Снимка: официален сайт

Пряката линия е психотерапия, начин да си изкажеш мъката и да си излееш сълзите, а няма къде да идеш да поплачеш, освен при Путин. Сега, в момент на криза, това чувство се изостря, отбелязва за вчерашния традиционен разговор на Владимир Путин в пряк ефир с населението на Русия анализаторът Алексей Макаркин във „Ведомости“, цитиран от Би Би Си.

Вестникът отбелязва „намалялата оптимистична реторика в отговорите на Путин“ и констатира, че руското „общество е в депресия“. Кризата видимо и сериозно затрудни живота на хората в Русия – такава е реалността и Путин „без натиск, едва ли не с охота признаваше, че има реални проблеми“, пише изданието.

„Да, пътищата никакви ги няма. Да, храните поскъпнаха. И лекарствата също, включително евтините. Да, тарифите на комуналните услуги не спират да растат и всеки момент ще ги вдигнат с още 4 процента. И за основен ремонт ще трябва да си платите, та да не се срутят блоковете. Да, доходите обаче са се смалили. Има такъв проблем, разбирам ви, жители на Русия“, предава „Ведомости“ съдържанието на президентските изявления.

„Преди година президентът упорито парираше оплакванията от живота с горе-долу същото съдържание“, заявяваше, че правителството има антикризисен план, „а засега трябва да потърпите малко. Година след това вече трябва не да търпим, а да свикваме така да си живеем“, заключава всекидневникът.

„Независимая газета“ пише, че хората в Русия възприемат президента отделно от другите властови институции, от които може и да не са съвсем доволни. „Има чиновници и министри, които може да си го отнесат, а има и държавен глава, готов във всеки миг да успокои гражданите, та да не задават излишни въпроси“, пише изданието за пряката линия с Владимир Путин.

Руският президент отправи към обществото и елита – включително световния, доста на брой важни сигнали, коментира „Лента“. Всички послания на руския лидер може „да бъдат обединени с думата „диалог“ – Путин чува гражданите, чува партньорите си от чужбина, адекватно реагира на ситуацията в страната“, обобщава електронният вестник.

Редица издания коментират външнополитическите теми в предаването. „Путин бе доста критичен към Запада, но имаше и сигнали, че е готов да разговаря с (украинския президент Петро) Порошенко и с (президента на САЩ Барак) Обама“, казва пред „Лента“ политологът Алексей Макаркин.

Той споменава и „твърде важното изявление за Украйна, че там може да бъде разширен мандатът на ОССЕ, дори да раздадат оръжие на контингента. Явно вместо минския сценарий (в Украйна) ще бъде осъществен приднестровският“, прогнозира анализаторът във връзка с конфликта между Киев и сепаратистите в източните региони.

Путин съобщи, че тези дни е говорил с президента на Украйна и двамата са решили, че ще е правилно „да се засили присъствието на ОССЕ, включително служителите на ОССЕ да носят оръжие, когато са на разделителната линия, и да се постигне пълно спиране на огъня“, уточнява „Комерсант“.

Както посочи Путин, Русия смята, че в Донбас вече не се очертава сериозна военна конфронтация, пише „РБК“. Президентът изрази уважително отношение и към спорни партньори, сред които е президентът на САЩ, който всъщност е един от инициаторите на санкционни и други атаки срещу Русия и лично срещу Владимир Путин, отбелязва „Известия“.

„Виждаме, че се залага на нормализация в отношенията със Запада, тоналността е подчертано сдържана“, изтъква пред „Лента“ експертът Евгений Минченко. За първи път Путин нарече американския си колега приятелски, по име – „Барак“. Изобщо след подобни изявления е някак неудобно да се говори, че Путин съзнателно е поел курс към изостряне със САЩ. Сигналът за „размразяване“ на отношенията е даден, топката е в полето на Обама. Извинете – в полето на Барак, забелязва изданието.

Русия по принцип има конфликт не със самите САЩ, а с Америка, станала инструмент в ръцете на онази част от елита й, която не преследва американските национални интереси, а целите на глобалния наднационален елит, към който спада, пише в коментар „Взгляд“.

„Затова Русия няма никакви илюзии кой е основният ни недоброжелател. Това са същите хора, които днес мразят Тръмп също тъй силно, колкото мразят Путин. Но докато в самата Америка те са на господстващи позиции и са убедени, че ще успеят да спрат Тръмп, а покрай него и Сандърс (по пътя към президентския пост в САЩ), възможностите им да влияят на Русия клонят към нула“, добавя електронният вестник.

Западът „насочва нещата към влошаване на ситуацията в Русия“ и с тази цел „е обвързал“ страната с конфликтите в Сирия, Украйна и Нагорни Карабах. Същевременно Западът разчита, че антируските му санкции и ниските цени на петрола „ще рушат и занапред икономиката на Русия, а в крайна сметка ще предизвикат в страната вътрешна експлозия, още на изборите през 2016-2018 г.“. Западът разчита да обвини руските власти в изборни фалшификации, твърди пред „Свободная преса“ политологът Михаил Александров.

Според него Владимир Путин „се опасява от такъв сценарий, опасява се, че протестите може да предизвикат разцепление в елита, а после и „дворцов преврат“ или опит за „оранжева революция“. Путин неслучайно създаде Руска гвардия, подчинена лично на него, заявява експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.