Президентът Обама твърде дълго пренебрегваше европейските съюзници на САЩ

Последното годишно послание на президента Обама. Снимка: от тв екрана

Болникът на Европа днес е Европа – както идеята, така и континентът. Продължителното блажено нехайство на президента Обама към най-близките ни съюзници е опасна отживелица, както той ще установи при посещенията си във Великобритания и Германия този месец.

Бляскавите някога успехи на европейско сътрудничество и интеграция бяха помрачени от неадекватната реакция на терористичните нападения в Брюксел и Париж, хаотичното справяне с приливната вълна от близкоизточни и северноафрикански мигранти и засилващата се опасност от възраждане на яростния национализъм в Европа, подпалил две световни войни през 20-ти век.

За американците никога не е било лесно да разберат Европейския съюз. Те знаят само, че той е създаден да гарантира, че Франция и Германия никога повече няма да воюват. Тази цел беше постигната чрез създаването на свободна континентална конфедерация, която осъществява обща търговия и общи икономическа, дипломатически и други политики. Доскоро не ни беше и необходимо да знаем повече.

Неспособността на конфедерацията да развие институциите (и
лидерите), които са й нужни, стана съвсем очевидна в резултат на
мъчителните нови дилеми пред Стария континент, подклаждани у
дома и от чужбина.

Свирепата война на сирийския режим срещу собствения му
народ, двуличието на Турция за бежанците и финансовата подкрепа
на Саудитска Арабия за фундаменталистки религиозни движения в
европейските страни помогнаха за подкопаване на стабилността в
района, а агресията на руския президент Владимир Путин срещу
Източна Украйна хвърли Европа отново в дълбока континентална
несигурност.

Кризата, с която се сблъсква ЕС обаче, изобилства от неволни
следствия от самото развитие на съюза. Неговият управленски
механизъм, който винаги е бил тромав, се оказа в безизходица в
резултат на бързото разрастване на блока до 28 страни поради
порива да се поемат бивши съветски сателити и други държави след
края на Студената война. А страните от Централна и Източна
Европа не бързат да изоставят дълго потискания национализъм в
името на по-тясна интеграция.

Добавете към заплахата изгледите необмисленият референдум на
премиера Дейвид Камерън за британското членство в ЕС да завърши
с отхвърляне на членството това лято и ще имате зараждащо се
стратегическо бедствие.

Вече е смущаващо ясно, че икономическото развитие на
страните в ЕС не е било еднакво в славните дни на глобализация.
Германия се адаптираше и процъфтяваше, а Франция застина и
пострада политически и икономически. Разликата между двете
страни лиши ЕС от ефективното лидерство на „френско-германски
двигател“, който някога управляваше интеграцията.

Германия се чувства самотна в това непреднамерено солово
водачество. Деспотичната й кампания за налагане на икономии на
гърци, италианци и други разкри дълбоки пукнатини в европейското
единство.

Нашата бурна президентска кампания показва, че американците
са изложени на същите смутни течения на епохална промяна, докато
Zeitgeist („духът на времето“) в света се променя. Преминаваме
от три десетилетия на може би наивно оптимистичен радушен прием
на глобализацията към грубата реалност на отхвърлянето й.

Уродливият популизъм, фокусиращ се върху чужденците като
главен източник на обществени беди, се прокрадва в политиката и
от двете страни на Атлантика. Крайнодесни партии в Унгария,
Франция, Полша, Великобритания и къде ли не настояват
националните граници да бъдат затворени, вместо да са широко
отворени. Чужденците трябва да бъдат връщани или подложени на
контрол и разпити.

Жадно посрещаните преди евтини вносни стоки сега се
възприемат като вредни за работните места у дома. Нашето време
на отхвърляне не прави разграничение между прекаленостите на
глобализацията и нейните успехи. Да се подклажда американският
изолационизъм с политическа изгода значи да атакуваш бъдещето и
да разбираш погрешно ролята ни в чужбина.

Според Доналд Тръмп огромният поток от хора, стоки, капитали
и идеи през изчезващите граници превръща Съединените щати в
бедстваща пустош, която не може да си позволи да изпраща отново
войски, положили толкова усилия за потушаване на регионални
съперничества и за възпиране на войнствения национализъм през
Студената война и след това. Той стигна дотам да допусне, че
Япония трябва да бъде насърчена да развие ядрен арсенал, вместо
да се харчат американски долари за подпомагане на нейната
отбрана. Това е изолационизъм на стероиди.

В интервю с Джефри Голдберг от сп. „Атлантик“ президентът
Обама изрази личното си разочарование от съюзници, превърнали се
в „опортюнисти“, които косвено оказват подкрепа на необузданите
претенции на Тръмп и усложняват планираните прощални посещения
на Обама в две ключови европейски партньорски държави.

Американското присъствие в Европа на практика даде
възможност на американците да действат ненатрапчиво, но
последователно като почтени посредници между европейските ни
съюзници, потискайки историческото регионално напрежение. Същото
важи и за Източна Азия. Това е благородна мисия, която трябва
да поддържа, а не да се отказваме от нея.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.