Дивият руски капитализъм срещу западния либерализъм

Иво Инджев

Във в. „Труд” се появи статия на проф. Проданов, която е част от мащабната пропагандна атака в рамките на хибридната война, чийто плацдарм са кремълските опорни точки за борба срещу западния либерализъм, разглеждан в Москва като антипод на новата руска идеологическа мантра за добрия „руския свят” и евразийството като „спасение” от капитализма.

Понеже в Русия се вихри див капитализъм обаче, чиято специфична особеност е нетолерантността и нетърпимостта към различните, заедно с погазването на политическия плурализъм и свободата на словото, новите борци срещу капитализма са се вкопчили в синонима „либерализъм”. А и как да клеймиш капитализма в днешно време от комунистически позиции, когато комунистически Китай превърна държавния си капитализъм във феноменален икономически успех, на който се възхищават издънките на комунистическото ни минало?! Друго си е да напцуваш с руски акцент „либерализма”. „Либерализъм” звучи като някаква разхайтеност, абе направо хомофилия, противоестествена за хомо сапиенса с по-развито източно кълбо на мозъка от западното, което предопределя тъпотата на западняците.

Няма да влизам в задочен спор с професора относно фактологията на описните от него глобални ужаси, които мачкат с меките си либерални китки модерния свят, според него. Ще приема на доверие сведенията му за съотношението между бедните и богатите (вкл. в страните, чиито бедни са обект на завист от милиарди хора в други страни), макар авторът да не се е позовал на нито един източник (те на Изток не обичат източниците- дай им да громят западниците ей така, от душа ).

Имам обаче някои забележки относно „спестени” от професора факти от нашето минало, когато се искаше да се борим срещу богаташите в името на равенството и то така, че камък върху камък да не остане от света в името равенството, прокламирано като крайна цел на комунизма.

Човек трябва да е доста късопаметен, за да не си спомня, че в НРБ (за СССР да не говорим) богатите червени барони живееха в точно такива затворени комплекси, които сега професорът сочи като белег за неравенството в обществото (ни), едва ли не възникнали по вина на либерализма. Ще да се били големи либерали другарите и другарките, които живот си живееха зад високите стобори на резиденции и жилищни сгради десетилетия наред. А и цялата соцдържава беше един затворен жилищен комплекс, заграден с телени огради, мини и гранични бразди, само че охраната целеше от затворения комплекс да не избягат робите на труда, както сториха милиони от тях на мига, в който падна желязната завеса.

Ако днес охраната на частни затворени комплекси се поема от частни пазачи, за което им се плаща от частни джобове, то в НРБ живата бариера срещу „народната любов” в затворените комплекси на богатите соцвеличия се осъществяваше и плащаше от бедния народец, държан на ръба на жизнения минимум чрез уравнивиловкатата (съветската дума тук е неизбежна), характерна за пещерния комунизъм, представящ това масово запушване на усти с комат хляб като „липса на безработица”. А пък народецът викаше саркастично: никой не може да ми плати толкова малко, колкото малко му работя- те ни лъжат че ни плащат, ние ги лъжем, че им работим.

Някой има ли съмнения, че ако по времето на НРБ съществуваха днешните технически възможности за охрана на затворените комплекси за правоимащите (както се наричаха по документи класовите висши същества в уж безкласовото ни общество), то комплексираните на тема „технически прогрес” червени богаташи нямаше да се възползват от всякаква електроника, както правят днес всички, които могат да си я позволят?

Апропо, стремежът на човека да се огради и предпази няма нищо общо с феодализма, до който опира в прозренията си професорът, а е атавистичен белег на човешките същества от как свят светува.

Но всичко вметнато дотук е нищо в сравнение с „пропуска” на професора да отбележи, че приписваните на западния либерализъм ужаси на социалното разделение всъщност са характерни за дивия днешен руски държавен капитализъм, при който пазарните механизми уродливо съжителстват с монархическия по своя характер автократизъм на йерархичното общество, на върха на което седи и управлява еднолично самодържецът от Кремъл.

Избирателният подход в обрисуването на „неофеодализма” като проекция на западния либерализъм, при който съзнателно се избягва разговорът за свободата на личността и сменяемостта на властта в света на либералната демокрация, иде да прикрие грозната картинка на деспотизма в обществено-политическата сфера в руския капиталистически свят, където богатите не само (също) се обграждат със стени, охрана и технически бариери от бедните, но и си имат държава, която ги пази за сметка на държавния бюджет.

А тъкмо тази разлика обяснява, защо Русия е световен шампион по брой на гражданите, които искат да избягат в САЩ и чакат със стотици хиляди на опашка за съответните визи – в прогресия, която нараства по – бързо от тенденцията към разслоението между бедни и богати в света.

Другарите и другарките, които се борят да угодят на генералната линия в руската пропаганда срещу либерализма, заменил капитализма в това отношение като термин, правят същото, което по команда на Сталин правеха и правят по идеологически причини всички, употребяващи термина „фашизъм” (едно чисто италианско явление) вместо „националсоциализъм”- заради неудобството от прозрачната етимология на термина. Не могат и не желаят да обясняват собствения си комунистическо-социалистически провал, който наистина е глобален и универсален, доказан чрез факта, че няма изключение, няма пример с обратен знак. За компенсация громят врага.

Достатъчно ясно признава това един друг рублофил, който обяснява с присъщия на „шопа” цинизъм (сакам на Вуте да му е зле) защо е зает да клепа либерализма, без да може да похвали социализма. В интервю за Клуб Z журналистът Иво Христов заявява на 12 април тази година: „Признавам, че няма убедителен ляв икономически експеримент в последните години, а скандинавският модел ерозира, но е също толкова очевидно, че действащият неолиберален модел ни води към социален взрив и екологична катастрофа.”

Ето това е квинтесенцията на есенцията от миризмата на „загниването на капитализма”, с която се опитват да отклонят вниманието (си) от вонята на отдавна разложилия се труп на СССР, първата в света държава на работниците и селяните, която стана и първата империя, разпаднала се без нито един изстрел на външни врагове срещу нея, а умря от собствената си уродлива несъстоятелност, придобита по рождение. На прераждането на този труп под формата на Велика Русия се опитват да служат и жреците на борбата с либерализма у нас, но всичко което могат да постигнат, е да вредят на развитието на България в полза на лешоядите, ръфащи от демократичната трапеза само най-тлъстите мръвки за лично угояване, докато огризките оставят на отговорно пазене на човките на пропагандно-политическия слугинаж.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.