Относно Гочева и Найденов (За фалшивата партийна книжка на Софиянски)

Броят от ноември 1995 г. с фалшивата партийна книжка на Стефан Софиянски.

Следващите редове от Петьо Блъсков са по повод изявленията на бившите главни редактори на „24 часа“ Валери Найденов и Венелина Гочева за създаването и 25-годишния юбилей на вестника. Пред бТВ двамата засегнаха случая с публикуването на фалшивата партийна книжка на Стефан Софиянски и прехвърлиха цялата отговорност на Блъсков. Ето и неговото обяснение:

Зарекъл се бях да не обръщам внимание на мръсничките опити на тия двамата от заглавието да лъжат и мажат около историята за раждането и отглеждането на вестник „24 часа”. Но те просто прекалиха в поредните си словесни и мозъчни маструбации около рождения ден на вестника. Най-лепкавата от тях е за „създателя” на „24 часа” Найденов.

Много му се искаше на горкия още от самото начало да си присвои изданието. Като първа стъпка бе изнасилването на екипа да издаде първи брой, докато аз съм в чужбина – демек нямам участие. Уговорката бе датата на излизането да е същата като на „168 часа” – 26 април. После през годините имаше много плач и целуване на политически и банкерски задници из цяла София да му уредят да си вземел вестника.

А колко го бива Найденов да създава вестници без мен, показаха печалните му опити с „Континент” и „Класа”. Професионалната и човешка истина е, че създател на вестник „24 часа” бе великата Пресгрупа „168 часа”, в която бяха Радостина Константинова, Емил Петков, Владимир Райчев, Драгомир Василев и моя милост. Найденов също присъединихме на по-късен етап.

Венелина Гочева и Валери Найденов, бивши главни редактори на „24 часа“, говорят в бТВ за неговия 25-годишен юбилей. Снимка: от екрана

Професионална и историческа истина е, че „24 часа” се роди и израсна под крилото на своя фамозен брат „168 часа” – седмичника, с който именно се роди новата независима българска журналистика на 26 април 1990 година. Седмичникът, който бе истинският любим на народа и истински омразен на властта.

А колкото до „словесната Бастилия”, която била съборена от „24 часа”, вярно е да се каже, че всекидневникът просто направи новата журналистическа лексика, родена в „168 часа”, всекидневие.

Толкова по опитите да се краде и лъже историята от двамата от заглавието.

Още по-нагли са опитите им да се оправдават за „книжката на Софиянски”. Точно в тоя случай гащите и на двамата са най-жълти. Да. Истина е, че аз им донесох злополучното картонче и понеже от самолет се виждаше, че е фалшиво, казах на Найденов и на току-що влязлата тогава Гочева да проверят всичко внимателно и да не го пускат без потвърждение. Вместо това тия двамата изпраскаха на първа страница дописката с ментето.

Сега Найденов се оправдава, че нямал време да провери. Имаше. Картончето дойде на обяд, а вестникът затваряше първа страница в 18 часа. Интересно как хората в „168 часа”, който същия ден бе в производство, успяха да намерят и Софиянски и да го накарат да се подпише за сравнение? Да говорят с партийния секретар от неговия институт, който опроверга картончето? Да направят още ред проучвания по ментето и да сглобят една страница?

А кой е действал професионално, показва един прост факт – делото за клевета бе заведено срещу „24 часа”. Срещу „168 часа” нямаше как, защото всичко беше проверено и документирано. Та затова Найденов се скъса да се извинява на Софиянски.

А най-мръсната лъжа е, че аз съм му наредил да публикува ментето. Той просто искаше да се подмаже на двама офицери от ДС – единият от които банкер. Обаче настъпи мотиката и хукна из София да обяснява, че Блъсков му таковал в гащите.

Виж целия текст във в. „Труд„.В e-vestnik ще публикуваме повече по случая и някои моменти от историята на „24 часа“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.