Путин между руските търговски интереси и страха от иранската бомба

Президентът на Русия Владимир Путин и иранският му колега Махмуд Ахмадинеджад на срещата на петте държави от Каспийския залив в Техеран на 16 октомври. Снимка: Ройтерс

На първата визита на руски президент в Техеран след посещението на Сталин през 1943 година Владимир Путин тъкмо навреме намекна за американска атака срещу Иран, която можело да бъде извършена в най-близко време. Изразените от Путин

опасения фигурират в заключителната декларация от срещата на върха на петте държави от района на Каспийско море, която се състоя в иранската столица и в която участваше и Москва. В декларацията петте участнички – Азербайджан, Казахстан, Русия, Туркменистан и Иран – поеха ангажимент да не допускат използването на тяхна територия от трета страна за агресия срещу която и да било от петте държави.

Призивът изглежда беше адресиран към Азербайджан – заподозрян, че най-лесно ще се подаде на подобно изкушение, макар че тази възможност вече беше отхвърлена от азербайджанския президент Илхам Алиев. Москва и другите каспийски лидери също защитиха правото на Иран да има ядрена енергетика, което е негласна подкрепа за иранската ядрена програма.

В края на срещата руският президент разговаря с иранския си колега Махмуд Ахмдинеджад, а после и с върховния ирански духовен лидер аятолах Али Хаменей. Втората среща беше прецедент, тъй като аятолахът обикновено приема само мюсюлмански лидери.

Въпреки този привилегирован прием на Путин в Техеран, и ако сметнем, че заключителната декларация отразява позициите на Москва, съмненията, че Москва поддържа двулични отношения с Иран, не се разсеяха. Миналата седмица Путин увери френския си колега Никола Саркози, че не разполага с информация, която да потвърждава подозренията, че Иран има амбиции да се сдобие с ядрено оръжие. Тогава Путин призова към търпение по иранското ядрено досие. Защо тогава Москва гласува в подкрепа на две резолюции на Съвета за сигурност, налагащи санкции на Техеран заради отказа му да прекрати програмата си за обогатяване на уран? Днес, за да не стигне твърде далеч, Русия се противопоставя на приемането на трета подобна резолюция на Съвета за сигурност.

Без съмнение Путин се страхува от ядрен проект с военен характер на Техеран също толкова, колкото и западните държави. Русия се притеснява от подобна програма и поради факта, че иранската атомна бомба би отслабила значително влиянието й в Централна Азия, където тя полага усилия да възвърне позициите си.

Проточилото се строителство на атомната електроцентрала в иранския пристанищен град Бушехр, на брега на Персийския залив, може да се тълкува и като признак за подозренията и опасенията на Кремъл. Договорът между Москва и Техеран беше подписан през 1995 година и първият реактор на централата трябваше да влезе в експлоатация още през 1999 година. Москва обаче изтъкна какви ли не странни аргументи, за да обясни закъснението си, например забавяне на плащанията от страна на Техеран или пък проблеми с обменните курсове на валутите. В завършването на централата са ангажирани 1000 руски работници, а Москва трябваше да достави ядреното гориво за нея още през март 2006 година, но все още не го е направила.

Липсата на желание у Москва да изпълни поетия ангажимент има много добро обяснение. Тя иска да накара Техеран да демонстрира по-голяма прозрачност по ядрената си програма. Всъщност, макар да се стреми, също както и западните държави, да попречи на Техеран да постигне пълен цикъл на обогатяване на уран, Кремъл цели преди всичко да не засегне ислямския режим заради причини от икономически или стратегически характер или от съображения за сигурност. Иран се превърна в третия най-голям купувач на руско оръжие в света. Очаква се делът му в тази област да нарасне заради програмата за цялостно превъоръжаване на Техеран. Миналата година Москва продаде на Техеран част от най-добрата си военна техника, а именно зенитни системи на стойност 700 милиона долара, в това число и 30 зенитни ракетни комплекси ТОР М-1, които биха могли да се окажат доста полезни при американско нападение.

Русия в никакъв случай не иска да губи този толкова необходим за нейната отбранителна промишленост клиент. От там идва и политиката спрямо Иран, мотивирана само от загрижеността на Кремъл да брани интересите си. Но в отношението й може да се долови и стремеж да заеме челно място на международната сцена, дори да утвърди позициите си срещу западните страни, и да си извоюва известно влияние в Близкия изток.

Като насърчава държавите от региона на Каспийско море да приемат декларация, в която се намеква, че Вашингтон би могъл да нанесе удар на Иран, Путин ударя с един куршум два заека. Той показва на Техеран, че страната му застава до него и в същото време го подтиква да проявява повече умереност в ядрените си амбиции, за да избегне евентуална американска атака.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.