Восъчен Путин привлича сърбите преди ключовия вот Русия или Запада

Асошиейтед прес

Восъчната фигура на Путин. Снимка: официален сайт

Със стиснати юмруци, леко разкрачен, той внушава твърдост и лидерство. Главата му е леко наведена встрани, сините му очи гледат в далечината с изражение на спокойна решителност. Внушителната фигура на руския президент Владимир Путин има видно място в единствения музей на восъчните фигури на Сърбия сред историческите и религиозни лидери на Балканите и други популярни личности като звездата на световния тенис Новак Джокович.

Путин, единственият чуждоземец сред фигурите – облечен в син, ушит по поръчка костюм, бяла риза и червено-бяла вратовръзка на точки – привлича хиляди посетители през последните седмици, доказателство за възхищението, което много сърби изпитват към руския президент и Русия като цяло.

„Само да беше Путин по-обигран през 1999 г., никой
нямаше дори да посмее да ни бомбардира“, казва Милорад
Аризанович, имайки предвид 78-дневната въздушна война на НАТО
срещу Сърбия заради кампанията й срещу косовските албански
сепаратисти. Застанал до фигурата на Путин, 65-годишният
пенсионер заяви: „Най-накрая има някой, който се опъва на
Запада“.

Точно това е, което Русия иска да чува от Сърбия, където
се бори за влияние в кампанията преди парламентарните избори в
неделя, възприемани от мнозина като изпит за ентусиазма на
страната по отношение на целта на сегашното правителство за
присъединяване към ЕС.

Москва бавно губи влиянието си в Източна Европа с
присъединяването на някои страни там към ЕС и НАТО. Неотдавна
малката Черна гора бе поканена да стане член на западния военен
алианс въпреки силните протести на Русия.

Това остави Москва да се бори да възвърне
икономическото, политическото и социалното си присъствие в
региона. Сърбия изглежда е основна цел на Кремъл, тъй като се
стреми да запази някакъв вид буферна зона срещу разпростиращото
се западно влияние.

Много сърби все още се чувстват като жертви на Запада,
години след бомбардировките на НАТО, и не виждат реална изгода
от продължителните преговори за присъединяване към ЕС. За тях
близки отношения със славянския съюзник Русия изглеждат много
по-привлекателен вариант.

Ако крайнодесните партии спечелят голяма подкрепа на
изборите, това може да извади от релсите амбициите за ЕС на
страната и да дестабилизира един регион, разкъсан от войни през
90-те години на миналия век.

Анализатори казват, че Русия работи усилено, за да
увеличи базата си на влияние в Сърбия, като надгражда вече
силните културни и исторически отношения. Руски представители –
включително Путин и премиерът Дмитрий Медведев – са чести гости
на фона на възход на икономическото сътрудничество,
политическите и военни връзки.

Йелена Милич от прозападния мозъчен тръст Център за
евроатлантически изследвания заяви, че т.нар. мека власт на
Русия, въздействаща на сръбската политика чрез привличане и
убеждаване, а не чрез сила – е достигнала обезпокоителни нива.

„Заменянето на демокрация с автокрация при сегашния
руски модел е главната цел на руската мека власт в Сърбия и
региона“, казва Милич. „Друга цел е да се отслаби подкрепата за
европейската интеграция и да се дискредитира самата концепция на
разширяването на ЕС и НАТО“.

Милич каза, че има над 100 подкрепяни от Москва
организации и медии, активни в Сърбия, както и значително
нарастване на клонящи към дясното политически групи, които
агресивно се застъпват за интеграция с Русия и прекратяване на
усилията на Сърбия за членство в ЕС.

След като Сърбия наскоро изненадващо одобри споразумение
за засилено сътрудничество с НАТО, проруските групи бързо
отговориха с антинатовски демонстрации като протестиращите
носеха снимски на Путин и скандираха срещу ЕС.

В съседна Черна гора, също славянска и православна
страна като Сърбия и Русия, опозицията срещу НАТО се радва на
открита подкрепа от Русия. Опозиционни групи организираха
насилствени протести, за да подкопаят кандидатурата за членство
в НАТО в обстановка на предупреждения от Кремъл за неуточнени
„ответни мерки“.

Сръбският премиер консерватор Александър Вучич, който се
очаква да остане на власт след изборите в неделя, заявява, че
неговото правителство ще преследва интеграция в ЕС, но също така
ще укпрепва близките си връзки с Москва. Правителството на
Вучич отказа да се присъедини към санкциите на Запада срещу
Русия във връзка с Украйна и обяви военен неутралитет, за да
избегне гнева на Русия. Но да остане политически и военно
неутрална би могло да се окаже трудно за Сърбия, докато тя се
придвижва по пътя към ЕС.

Вучич е изправен пред нарастваща опозиция от крайно
десни групи, които искат съюз само с Русия. Лидерът на Сръбската
радикална партия Воислав Шешел, който наскоро бе оправдан за
военни престъпления от трибунала на ООН и чиято популярност в
Сърбия нараства, обеща да превърне предстоящия вот в референдум
за връзките с ЕС и Русия.

Нищо добро не е дошло от ЕС, Америка и други наши
традиционни врагове на Запад. Те ни бомбардираха, убиха нашите
деца и ни отнеха земи, заяви Шешел. Ние трябва да се присъединим
към съюз с нашите руски братя. Те никога не са ни бомбардирали,
каза той.

Макар руските инвестиции в Сърбия да са скромни в
сравнение с тези на ЕС, търговията се увеличава и проучванията
продължават да показват, че Сърбия смята Москва за най-важния си
съюзник. Макар повечето сърби да вярват, че както жизненият,
така и демократичният стандарт е по-висок на Запад отколкото в
Русия и по-скоро биха живели и работили на Запад отколкото в
Русия, мнозинството биха приветствали руско военно присъствие в
страната и биха подкрепили законовата система и външната
политика на Москва, сочи неотдавнашно проучване.

Проруската пропаганда е в пълен ход преди изборите.
Притежаваните от Кремъл медии на сръбски език произвеждат
предубедено отразяване на събитията, за да подкрепят групите,
които обслужват интересите на Русия. Проруските групи
организират митинги в подкрепа на ЕС и НАТО, националистически
политици критикуват Запада, като същевременно обещават
„икономическо възраждане съвместно с нашите братя руснаци“, а
прокремълски тролове реагират масово на всяко развитие.
Милич, ръководителката на прозападната група
анализатори, е била обект на нападение на проруски групи. След
като се появила в телевизионно предаване, застъпвайки се за
членството на Сърбия в НАТО, последвали лавина от омраза и
заплашителни послания, а нейното име бе публично споменавано на
демонстрации срещу НАТО. Обидите в социалните медии включваха
заплахи с изнасилване на нейната дъщеря тийнейджърка и заставиха
полицията да й осигури 24-часова охрана.

В Ягодина, малък индустриален град в Централна Сърбия,
фигурата на Путин е само един от многото признаци на възхищение.
„Императоре, ние те обичаме“, пише на един билборд в центъра на
Ягодина под снимка на Путин. Фланелки с Путин се продават на
улицата и в няколко кафенета, дори заскусвални на името на Путин
бяха отворени из цяла Сърбия. На откриването на фигурата
миналия месец в музея присъства външният министър Ивица Дачич,
политически наставник на кмета на Ягодина.

Путин е нашата главна атракция, заяви управителят на музея
Йелена Булатович, добавяйки, че след откриването на фигурата
броят на посетителите е скочил с 50 процента. Попитана защо
фигурата на Путин изглежда по-висока отколкото самия руски
президент, тя отговори: „Нямаше как да допуснем някой ученик от
гимназията да застане до фигурата и да се окаже по-висок от
Путин“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.