Мианма – икономиката се съживява, но остава тежкият детски труд

Сое Зея Тун
Ройтерс

Когато лодка, пълна с чакъл, акостира на кея в Янгон, 14-годишният Аун Хтет Мят пълни кош и го пренася на гръб до камионите, които разнасят товара до строителните обекти, изникнали из разрастващия се голям град в Мианма.

За всеки кош трудовият посредник дава на момчето пръчка, която то слага в пластмасова бутилка, вързана на колана му. В края на смяната, която в най-натоварените периоди може да продължи до 24 часа, той разменя пръчките с пари – за 100 коша получава около 2,50 долара.

„Нося кошове с камъни по цял ден,“ казва Аун Хтет Мят, който работи на кея през последните две години. „Ако няма лодки с чакъл за разтоварване, работя при шофьорите на автобуси като помощник,“ допълва той.

Всяко пето дете в Мианма на възраст между 10 и 17 години
работи вместо да ходи на училище, сочат данни от доклад за
заетостта, публикуван миналия месец. Отварянето на икономиката
след 2011 година предизвика скок на търсенето на работна сила.
След като бившата Бирма излезе от почти 50-годишен период на
запуснатост при управлението на военните, Янгон се превърна в
обширна строителна площадка.

Тан Тан Уин и двамата й синове тинейджъри са започнали
работа на същия кей като Аун Хтет Мят, след като починал
съпругът й. Семейството сега разчита на трудов посредник, който
й дава пари назаем в замяна на непрекъсната работа на повикване,
когато пристигне лодка.

„Той ни осигурява място за живеене и можем да взимаме пари
от него, когато нямаме работа,“ казва Тан Тан Уин, докато
синовете й пренасят поредния товар с чакъл на гърбовете си.
„Нямаме как иначе да му върнем парите, така че когато ни викне
да работим, не можем да откажем,“ допълва тя.

Историята й е често срещана в гетата в Янгон, пълни с хора,
дошли от провинцията, след като икономиката пое нагоре, казва
Майкъл Слингсби, експерт по градска бедност в Янгон.
„Хората взимат пари назаем от кредитори и, за да си върнат
дълговете, пращат децата да работят,“ посочва той.

Законът рядко се прилага

Мей Уин Минт, високопоставен член на Националната лига за
демокрация на Аун Сан Су Чжи, която пое властта този месец,
заяви, че справянето с детския труд е една от основните цели на
партията.

„Ако не можем да решим този проблем, няма да има развитие в
страната, тъй като те ще бъдат хората, които ще служат на
страната в бъдеще,“ посочи тя. „Те трябва да имат образование за
тази цел,“ допълни Мей Уин Минт.

За това първото свободно избрано правителство от началото на
60-те, ще трябва да се захване с трудовите закони, които според
експерти са разпокъсани и рядко се прилагат.

Законите на Мианма забраняват деца под 13 години да работят
в магазини или заводи, а тинейджърите между 13 и 15 години не
трябва да работят повече от четири часа на ден или през нощта.
Никой под 18 години не бива да носи тежки товари, заяви Вики
Баумън, бивш британски посланик, който сега управлява
Мианмарския център за отговорен бизнес в Янгон.

Освен в строителството детският труд се вижда най-вече в
хотелиерството, като дори малки деца сервират храна в често
срещаните мианмарски чайни магазини. Много деца работят също
така във ферми за риба и рибна преработка.

На рибния пазар Сан Пя в Янгон, който е най-големият в страната,
за два дни през февруари Ройтерс откри момчета и момичета на
възраст 9 години, които чистеха и обработваха риба, а освен това
разтоварваха лодки и камиони през 12-часовата нощна смяна.
„Не искам синът ми да работи тази тежка работа,“ казва
56-годишният Хла Минт, чийто 15-годишен син работи на Сан Пя.

Той говори от техния дом в разнебитена бамбукова хижа близо до
речния бряг. Хла Минт не споделя големите надежди на
сънародниците си за правителството на Аун Сан Су Чжи.
„Каквото и да казват, че ще направят или ще ни дадат, то
никога няма да стигне тук,“ казва той. „Не вярвам да има някаква промяна,“ допълва Хла Минт.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.