Западът е готов да легализира леките наркотици
В Ню Йорк започна специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на борбата с наркотърговията. Участниците разискват върху различните подходи към този крайно важен проблем. Западът е готов да легализира леките наркотици, а в някои страни и региони това вече е сторено; в ред източни държави обаче за тях все още режат глави.
* * *
В началото на миналата година на малко индонезийско островче край Ява бяха разстреляни осем затворника от Бразилия, Австралия и Нигерия, осъдени за търговия с наркотици. Екзекутираха ги, без да уважат молбите на бразилския президент и премиера на Австралия, в чиито страни няма смъртно наказание.
Индонезийският държавен глава Джоко Видодо бе непреклонен. Да си припомним и скорошния доклад на „Амнести интернешънъл“, според който лъвският дял от почти хиляда екзекутирани престъпници в Иран са били наркотърговци. Тези и немалко други подобни факти показват все по-големи разлики в отношението на Изтока и на Запада към наркотиците, чийто годишен оборот достига около 380 милиарда долара.
До неотдавна Съединените щати бяха в лагера на непримиримите
борци с наркотърговията. През последните години обаче те
посмекчиха доста отношението си към проблема. Специалистите
сочат за причини епидемията от употреба на опиати, обхванала
средната класа в Америка, и легализирането на марихуаната в
редица щати.
Първоначално специалната сесия на Общото събрание на ООН за
наркотиците бе насрочена за 2019 г. По настояване на трите
най-силно засегнати от наркотиците латиноамерикански страни
(Мексико, Колумбия и Гватемала) обаче форумът бе изместен за
тази пролет. Предходното Общо събрание на тази тема се състоя
през 1998 г. Участниците приеха тогава девиз: „Свят без
наркотици: можем да го направим!“.
За 18 години светът не се освободи от наркотиците. Напротив,
според мнозина експерти днес сме в още по-лошо положение.
За борба с наркотърговията всяка година се харчат близо 100
милиарда долара, кажи-речи колкото помощта, отпускана на бедните
страни от богатите. И въпреки дългогодишната военна окупация
Афганистан все още произвежда почти 90 на сто от целия хероин на
планетата.
От 2006 до 2015 г. в необявената война на мексиканското
правителство срещу наркокартелите и в разчиствания на сметки
между бандитите са загинали близо 100 хил. жители на страната.
Но няма данни да е намалял потокът от наркотици, превозвани през
Мексико към САЩ. До голяма степен дрогата е причина в Хондурас
да се отчитат 84 убийства на 100 хил. души. За сравнение, в САЩ
този показател е 3,8, а в Испания – 0,8.
Заради безплодните опити на властите да ликвидират
наркотърговията със сила обществеността настоя държавата да
изземе търговията с дрога от организираната престъпност. Това
движение бе оглавено от латиноамерикански страни. Уругвай
например легализира марихуаната през 2013 г. Много важно
събитие, останало впрочем почти незабелязано. После и САЩ
започнаха да разрешават марихуаната, макар не на федерално
равнище, а в отделни щати. Вашингтон смята да води същата
гъвкава политика и занапред. Референдум за легализиране на
марихуаната се очаква тази година в Калифорния.
В Източна Азия наркотърговията е развита може би колкото и в
Латинска Америка. Проблемът с насилието в Азия впрочем далеч не
е толкова остър. Това е причината азиатските страни да не
подкрепят латиноамериканските в стремежа към легализиране на
леките дроги. Има и психологическо обяснение: след опиумните
войни от средата на 19-и век наркотичната зависимост е смятана
от азиатците за морална слабост.
Европа заема центристка позиция между двете Америки и Азия.
Позицията на Русия е по-близка до тази на азиатските страни.
БТА