Западът е готов да легализира леките наркотици

Кой епротив легализирането?
Плакат за легализацията на марихуаната, на който е изписано кой е най-против това в САЩ: полицейските синдикати, частните затвори, алкохолните компании, синдикатите на фармацевтичните заводи и на надзирателите в затворите.

В Ню Йорк започна специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на борбата с наркотърговията. Участниците разискват върху различните подходи към този крайно важен проблем. Западът е готов да легализира леките наркотици, а в някои страни и региони това вече е сторено; в ред източни държави обаче за тях все още режат глави.

* * *
В началото на миналата година на малко индонезийско островче край Ява бяха разстреляни осем затворника от Бразилия, Австралия и Нигерия, осъдени за търговия с наркотици. Екзекутираха ги, без да уважат молбите на бразилския президент и премиера на Австралия, в чиито страни няма смъртно наказание.

Индонезийският държавен глава Джоко Видодо бе непреклонен. Да си припомним и скорошния доклад на „Амнести интернешънъл“, според който лъвският дял от почти хиляда екзекутирани престъпници в Иран са били наркотърговци. Тези и немалко други подобни факти показват все по-големи разлики в отношението на Изтока и на Запада към наркотиците, чийто годишен оборот достига около 380 милиарда долара.

До неотдавна Съединените щати бяха в лагера на непримиримите
борци с наркотърговията. През последните години обаче те
посмекчиха доста отношението си към проблема. Специалистите
сочат за причини епидемията от употреба на опиати, обхванала
средната класа в Америка, и легализирането на марихуаната в
редица щати.

Първоначално специалната сесия на Общото събрание на ООН за
наркотиците бе насрочена за 2019 г. По настояване на трите
най-силно засегнати от наркотиците латиноамерикански страни
(Мексико, Колумбия и Гватемала) обаче форумът бе изместен за
тази пролет. Предходното Общо събрание на тази тема се състоя
през 1998 г. Участниците приеха тогава девиз: „Свят без
наркотици: можем да го направим!“.

За 18 години светът не се освободи от наркотиците. Напротив,
според мнозина експерти днес сме в още по-лошо положение.
За борба с наркотърговията всяка година се харчат близо 100
милиарда долара, кажи-речи колкото помощта, отпускана на бедните
страни от богатите. И въпреки дългогодишната военна окупация
Афганистан все още произвежда почти 90 на сто от целия хероин на
планетата.

От 2006 до 2015 г. в необявената война на мексиканското
правителство срещу наркокартелите и в разчиствания на сметки
между бандитите са загинали близо 100 хил. жители на страната.
Но няма данни да е намалял потокът от наркотици, превозвани през
Мексико към САЩ. До голяма степен дрогата е причина в Хондурас
да се отчитат 84 убийства на 100 хил. души. За сравнение, в САЩ
този показател е 3,8, а в Испания – 0,8.

Заради безплодните опити на властите да ликвидират
наркотърговията със сила обществеността настоя държавата да
изземе търговията с дрога от организираната престъпност. Това
движение бе оглавено от латиноамерикански страни. Уругвай
например легализира марихуаната през 2013 г. Много важно
събитие, останало впрочем почти незабелязано. После и САЩ
започнаха да разрешават марихуаната, макар не на федерално
равнище, а в отделни щати. Вашингтон смята да води същата
гъвкава политика и занапред. Референдум за легализиране на
марихуаната се очаква тази година в Калифорния.

В Източна Азия наркотърговията е развита може би колкото и в
Латинска Америка. Проблемът с насилието в Азия впрочем далеч не
е толкова остър. Това е причината азиатските страни да не
подкрепят латиноамериканските в стремежа към легализиране на
леките дроги. Има и психологическо обяснение: след опиумните
войни от средата на 19-и век наркотичната зависимост е смятана
от азиатците за морална слабост.

Европа заема центристка позиция между двете Америки и Азия.
Позицията на Русия е по-близка до тази на азиатските страни.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.