СофияПловдивВарнаБургасРусе

Никола Анастасов на 84: И ние всички станахме рошави гарги…

Никола Анастасов, наричан „Усмивката на Сатирата“, на 84 години (вляво), с неизменната си усмивка, с която е познат още от 60-те години. На снимката вдясно е от БНТ през 70-те. Снимки: бТВ и БНТ

Неузнаваем, отслабнал, остарял, но с неизменната си усмивка, актьорът Никола Анастасов превъзмогна влошеното си здраве и се появи на рождения си ден в представление пред публиката на Сатиричния театър. Актьорът навърши 84 години и това стана повод за малко тържество след спектакъла. През последните 2 години Анастасов претърпява 8 операции, всички направени от гастроентеролога Ради Цонев, когото актьорът вече нарича свой син.
Анастасов, наричан „Усмивката на Сатирата“ даде интервю пред камерата на бТВ:

– Защо решихте точно на рождения си ден отново да излезете на сцена?

– Е, това е изненадата за мен. Аз не знаех, че са предвидили на 22-ри на рождения ми ден, че ще имам представление, не знаех, че и до тогава ще се оправя със здравето, за да играя. Нещо съдба, сигурно, или тарикатлък на някои колеги, викат: „Дайте да се почерпим по случай рождения му ден”.

– Толкова много години сте прекарал тук в този театър…

– Цял живот.

Никола Анастасов приема поздравления от публиката на 84-ия си рожден ден в Сатирата. Снимка: от екрана на бТВ

– Колко са всъщност?

– Тука 59 само в Сатиричния театър и 2 – един във Враца и един във Варна. При основаването на театъра от тогава съм актьор и съм много щастлив, че от тогава не напуснах театъра си, макар че ме поканиха в Народния и толкова беше престижно да играеш в Народния, по много причини, но като ме видя Стефан Сърчаджиев директорът на нашия Сатиричен театър, че отивам при директора на Народния театър, за да уговаряме условията, вика: „Да не си стъпил в Народния театър, връщай се веднага, остани си в тоя театър! Той е твой!”

В роля в Сатиричния театър, 70-те години. Снимка: Архив на Сатиричния театър
В роля в Сатиричния театър, 70-те години. Снимка: Архив на Сатиричния театър
В роля в Сатиричния театър, 70-те години. Снимка: Архив на Сатиричния театърСнимка: в. СегаВ роля в Сатиричния театър, края на 60-те години. Снимка: Архив на Сатиричния театърС Георги Калоянчев и Георги Парцалев. Снимка: Архив на Сатиричния театърНане и Вуте - с Димитър Манчев. Снимка: Архив на Сатиричния театърв шоу по БНТ, 70-те години. Снимка: БНТВъв филма Във филма С Кирил Господинов, Георги Парцалев, певицата Леа Иванова. Снимка: Архив на Сатиричния театър Никола Анастасов приема поздравления от публиката на 84-ия си рожден ден в Сатирата. Снимка: от екрана на бТВ

И аз наистина го превърнах в мой театър и повече не му изневерих. Аз въобще не съм му изневерил, но бях на крачка да вляза в помпозната червена сграда на големите творци, но ето тука съм много по-щастлив.

– Наричат ви „Усмивката”. Това е един от прякорите ви, а какво ви кара да се усмихвате?

– Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен. Всички живеем за да се радваме един на друг, а смеха както казвам аз е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма. Но той Калоянчев го измисли това „усмивката на Сатиричния театър”.

– Вие защо обичате толкова театъра? Задавал ли сте си този въпрос?

– Много е странен и чуден въпросът ви, защото аз кандидатствах от немай къде в театралната академия, защото другаде не ме приемаха и не бях и гледал театър при това, а само опера. Имах нахалството да се явя и изпълня, и то научих стихотворението „Юноша” на Христо Смирненски за 2 дни, и на третия се явих. Сега, аз просто съм имал съм късмет, харесали са ме.
По едно време вече пресяване на последен тур изведнъж викат: „Абе, кой го пусна пък това момче”? И професор Филипов каза: „Абе нека влезе, щом е достигнал до тука, значи си има нещо”.
И аз влязох в неговия клас и той там каза: „Ей, аз те взех, макар че имаш много кусури. Но нали за това е театралната академия – да превърнем минусите в плюсове! Това, което имаш, разбира се, крив нос, щръкнали уши, нисичък си, дребен, всичко може да се пооправи, ако се превърнеш в един комедиен актьор, в едни характери човешки и ги превъплътиш на сцената и това ще покрие всички твои недостатъци”.

С Кирил Господинов, Георги Парцалев, певицата Леа Иванова. Снимка: Архив на Сатиричния театър

Големият педагог Дановски, който стана директор на Сатиричния театър, така ни учи – като е гарга, да е рошава, и ние станахме всички рошави гарги. И ето от тези рошави гарги се явиха куп големи български артисти, които остават за вечни времена.

– Кого помните най-ярко от всички тези артисти?

– Просто ще обидя някой. Те са толкова много и всички са различни – ами Григор Вачков, ами Парцалев, ами Калоянчев, Константин Коцев, Васил Попов, ако започна да изреждам, това са страхотни брилянти,  да имаш в спектакъла си такива актьори разностранни неповторими, а и жените…. Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, всички, които се научихме на този нов вид театър сега толкова любим и не мога никога да го напусна дори с малка операцийка на корема – пак дойдох и играх.
Сега аз бях страшно изненадан, когато преди два дни стъпих след дълго отсъствие в театъра и видях афиша, „Новите дрехи на краля” и замрях, защото това е, тази пиеса я играхме ние, най-първите актьори на театъра, и там играх моята първа роля. И така се зарадвах, като че аз ще играя.
Но те сигурно си имат свой стил, сега ще ги гледам като излезе премиерата, ще ги гледам и сигурно ще им се радвам, защото всеки носи със себе си нещо ново неподозиращо и неочаквано, така че поколенията се сменят, дано да се запази приемствеността, а иначе таланти Бог дал в България.

– А за собствения си рожден ден какво ще си пожелаете?

– Да мога да изиграя следващото представление пак.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.