www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 25 април 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Тридесет години след катастрофата - отчаяние и трескава дейност в Чернобил

26 Април 2016

 

Асошиейтед прес

Реакторът на АЕЦ в Чернобил след взрива. Снимка: архив

Тридесет години след най-тежката ядрена катастрофа в света край Чернобилската атомна централа едновременно цари отчаяние и кипи трескава дейност, витае усещане за унищожено минало и тежко бъдеще.

Централата е изоставена. След експлозията в четвърти блок в ранните часове на 26 април 1986 г. останалите реактори постепенно бяха изведени от експлоатация и от 2000 г. насам обширният комплекс не е произвел нито ват енергия.

Само на няколкостотин метра от внушителната развалина стотици работници се трудят за изграждане на огромна и необикновена конструкция, представляваща първа стъпка към разчистването на останалите тонове радиоактивни отпадъци.

Възлизащият на 2 милиарда евро проект за Нов обезопасителен изолатор (New Safe Confinement), финансиран от международни дарения и от Европейската банка за възстановяване и развитие, е надпревара с времето, макар че (което е обезпокоително) колко време ще е нужно, е неизвестно. След експлозията и пожара, избълвали в атмосферата облак от радиоактивни частици над голяма част от Северна Европа, съветските работници изградиха т.нар. саркофаг върху реактора - конструкция от бетон и стомана, чиято задача бе да не допуска радиоактивни отпадъци да попадат в атмосферата.

Построената набързо конструкция, завършена само за пет месеца, беше проектирана да трае около 30 години и даде признаци на сериозно влошаване на състоянието.

Когато новата конструкция, наподобяваща 30-етажна сглобяема
военна барака, бъде завършена, тя ще бъде придвижена бавно по
релси над саркофага и реактора. След това роботизирани машини
във вътрешността на конструкцията ще започнат да демонтират
саркофага и разрушения реактор, и да събират отпадъците за
прехвърлянето им в близко складово съоръжение. Според сегашните
планове този процес би трябвало да започне през 2017 г.

“Арката вече е изградена в пълните си размери - височина от
108 метра, широчина 250 м и 150 м дължина. Тя ще представлява
обезопасителен изолатор над четвърти реактор и е проектирана да
издържи 100 години. . .. Така Украйна ще има шанс да демонтира
четвърти реактор и да го обезопаси завинаги”, казва Дейвид
Дрискол, директор по безопасността във френския консорциум
“Новарка”, който изгражда съоръжението.

Недалеч от обекта, грохотът на тежки автомобили и шумът от
работата по строежа заглъхва в тишината, в която е потънал
призрачният град Припят.

На 4 км от централата, Припят бе изграден за нейните
работници. Открит през 1970 г., той беше образец на съветския
идеал - спретнати комплекси от високи жилищни блокове, голям
площад с внушителен хотел и Дворец на културата “Енергетик”.
Петдесетте хиляди души, живели някога тук, бяха бързо-бързо
евакуирани след експлозията. Днес единственият звук от човешко
присъствие идва от туристическите групи, които идват да се дивят
на опасните останки, като ръждясващото виенско колело, което
трябвало да заработи само дни след експлозията.

След бедствието властите определиха около централата т.нар.
Забранена зона - площ от 2600 кв. км, където не би трябвало да
живее никой. Все някак обаче животът продължава в село Чернобил,
където работниците, осигуряващи поддръжката и наблюдението на
централата, живеят за кратки периоди - често две седмици са там,
а две - не, за да намалят изложеността си на радиоактивните
частици, излъчващи се от заразената почва. Освен това
стотина-двеста души от евакуираните от зоната в крайна сметка са
се върнали, повече привързани към домовете си, отколкото
разтревожени от радиацията.

Ако опустошението в района на Чернобил е фрапиращо очевидно,
страданията на хората, засегнати от катастрофата често е почти
невидимо. Около 600 000 души са били изпратени като ликвидатори
да гасят пожара (като понякога са можели да работят не повече от
минута преди да избягат от радиацията), да карат заразени с
радиация камиони до сметището или пък да разчистват.

Ликвидаторите, които все още са живи 30 години след
бедствието, страдат от всевъзможни заболявания. Според доклад на
украинското здравно министерство едва 5 процента от тях могат
да се смятат за наистина здрави.

Пораженията, причинени на здравето им от чернобилската
експлозия обаче трудно могат да се измерят. Докладът от 2005 г.
на Чернобилския форум, създаден от Международната агенция за
атомна енергия (МААЕ) посочва, че починалите вследствие на
радиацията ликвидатори вероятно са около 4000. Според здравната
агенция на ООН починалите от рак вследствие на радиацията са над
9000, а някои организации, като “Грийнпийс” смятат, че те са 10
пъти повече.

Последиците за мозъка със сигурност са смущаващи десетилетия
по-късно.
“Много от хората, които са работили в района в първите дни и
месеци, са били облъчени с радиация, несъвместима с живота”,
каза пред АП бившият ликвидатор Олександър Жишченко.
“Ликвидацията - местните жители, тези които живееха в Припят,
наричат тази трагедия с една дума: Война”, добави той.

БТА





Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com