Световното по вино мина в Пловдив незабелязано. Българи от журито разказват отвътре

Залата за дегустации на Конкурс мондиал Брюксел в панаира в Пловдив. Снимка: пресцентър на мондиала

„Световното първенство по вино“ – Concours Mondial de Bruxelles, мина тихо и незабелязано в Пловдив от 29-ти април до 1 май. А това е един от най-престижните конкурси за вина в света, който не без основание е наричан „Световно първенство”. (Бел. авт. – Мой приятел ми писа от Сицилия, че разбрал за конкурса от италианските медии. А в България, винарска страна, само два-три вестника споменаха, че се открива такъв конкурс, и дотам).

Това е единственият световен пътуващ винен конкурс, който отначало е започнал със седалище в Брюксел, но вече се провежда всяка година в различни градове по света. За 23-тото издание на конкурса в Пловдив дойдоха 320 енолози, технолози по винопроизводство, сомелиери, хора от винаро-лозарски асоциации, търговци на вина, и журналисти, общо от 55 държави, за да оценяват близо 9000 вина от цял свят.
Мнозина сочат Concours Mondial de Bruxelles като най-престижният независим винен конкурс в света. Това е голямо събитие и за българското винарство, защото в тези няколко дни експерти по виното от цял свят посетиха различни български изби и семинар по българските сортове вино.
Домакинството на България докара тук световния винен елит, който иначе не би дошъл.
Българските вина, които участваха в Concours Mondial de Bruxelles тази година са 257, от 70 производители. За сравнение, преди 5 години, през 2012 г. в конкурса са участвали само 48 вина от 7 производители от България.

В международното жури участваха и 41 българи (досега само около 20 българи участват в конкурсни дегустации по света, за всяко участие се трупат точки и се прави досие).

Дегустациите са слепи, тоест вината се опитват без дегустаторът да знае какво опитва. Дегустационните комисии бяха 58, всяка от по 5 души от различна националност, плюс президент.
Сред българските членове на комисиите освен енолози и сомелиери бяха например и журналистът и преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет д-р Ясен Бориславов и философът, преподавател в Нов български университет д-р Ясен Захариев, които от години участват в дегустации и пишат за вино.

Оценките за медалите

Оценките в конкурса се правят по професионалната 100-точкова система. Бронзови медали не се дават. Необходими са минимум точки за медалите:

84-86,5 точки – сребърен медал

86,6-92
точки – златен медал

92-100
точки – гранд златен медал (наричан още дабъл голд – двойно злато)
(Резултатите от конкурса ще излязат към средата на май)
– – ––

Коментарите на трима от българските участници в журито:

Александър Канев: Бяха изненадани от България

Енолог, завършил в Швейцария, специализирал в Бордо, бивш мениджър на винарните „Беса Вали” (вината „Енира”) и „Анжелус естейтс”. Причината да го поканят в журито е, че направени лично от него вина „Стелиън” са имали 3 златни медала от „Конкурс мондиал Брюксел” и един двойно злато. Сега работи по свой проект за винарна в Южна България и е създал собствена марка бутикови вина „АК”.

Александър Канев на дегустациите. Снимка: лична Фейсбук страница

„За пръв път присъствам в конкурс с организация, която бих я сравнил с военна организация. В България има още много да учим. Конкурсът се провежда всяка година в различна точка на света, не всеки си дава сметка какво означава това. Те идват не само с организацията, но и с елементарните аксесоари, като започнеш от чаши, преминеш през декантери и т. н., всички брошури, знамена, имам чувството, че са си донесли и миялните машини. Човек трябва да си представи какво са 9000 проби, една проба е поне 12 бутилки.
Всичко беше поставено и поднесено на всеки член на комисия с точната температура, за всяко вино – червено, бяло, сортове, пенливо.

България се представи на много високо ниво, защото нашите млади енолози се представиха на висота. В България много малко хора си дават сметка за това събитие, което се случи. Някак си мина незабелязано. Това е жалко. Конкурсът даде уникален фокус върху България и това тепърва ще бъде оценено.

Експерти от цял свят си тръгнаха с много добро, топло чувство. Повечето имаха представа за България с 10 години назад, а някои са ни мислили за страна от Третия свят. И сега си тръгват със съвсем друга представа, те бяха изненадани от това, което виждат, и от професионалното ниво на българските енолози.

В моята комисия не минаха български вина, тествахме на ден по 50-60 вина – португалски, испански, австралийски, италиански, френски. Всеки един дегустационен лист се пази и се прави профил на всеки един дегустатор, с оценките му. Това е много ценно, тези хора са въвели стандарти и ги спазват.

Сравнявайки го с други конкурси, този се развива все по-нагоре. През 2000 година са започнали с 1000 проби, сега са стигнали до 9000 проби. България може да се гордее, че у нас са тествани близо 1000 проби повече от миналогодишния конкурс.”

Залата за дегустации на Конкурс мондиал Брюксел в панаира в Пловдив. Снимка: пресцентър на мондиала


Александър Велянов: Малко знаем за света

Наричат го пътуващият технолог. Близо 20 години прави вина първо в Австралия, после в Нова Зеландия. Бутикови вина, които се продават по клубове и специализирани магазини. Междувременно прави вина и в наши изби (гроздоберът и сезонът в Северното и Южното полукълбо се разминават и това дава възможност един технолог да работи на две места в една година). В момента е решил две години да работи само в България. Прави вина за винарна „Фоур френдс”, за „Анжелус естейтс” и др. Вината му от чужбина са награждавани по различни световни конкурси. Работил е с някои от най-големите винари в онзи край на света.

Александър Велянов. Снимка: лична Фейсбук страница

„Беше много голям шанс за нас, да покажем на света какво правим, като вино, като лайфстайл, усещане за живот. Тези, които се интересуват от вино, естествено се интересуват и от храна. По това можеш да научиш много за цивилизационното ниво на един народ. Представихме се добре. Имаме силни индиректни връзки с туризъм, нови хора, които ще дойдат да видят.

В журито бяха 40 души българи, досега не е било толкова масово, това е реверанс към домакините. Досега около 20 наши експерти дегустират редовно по чужбина. На всяко събитие конкурс трупаш определени точки.

Имаше вина от Египет, имаше китайски. Ние знаем малко за света. Аз дегустирах белгийско шампанско (тоест пенливо вино), и от Люксембург, и английско. Дегустацията е сляпа, дегустираш като вина, а не пречупено през района, произхода, знаеш само реколтата. Разбира се, някои ги познаваш – кианти, бордо, а накрая на деня шефът на комисията дава лист със списъка на вината, да видим какво сме дегустирали. Българско вино не ми се падна.

Имаше и проби с дефектни вина. Това е странно, оказа, че се има производители на вино, които не осъзнават, че имат проблеми. Имаше такива чилийски. Там държат на чистота на плода, на изявата на плода, но въпреки това някой беше пратил проба, която беше отхвърлена.”

Димитър Панов: Белите вина бяха по-добри

Един от най-известните български енолози, работил през годините във винпром Русе, Винарна Свищов, „Домейн Бойар”, в момента е консултант на „Домейн Бойар”. Негови вина „Солитер” и др., правени в съавторство с Капка Георгиева, са печелили сребърни и златни медали от Конкурса в Брюксел и други световни конкурси.

Димитър Панов. Снимка: e-vestnik

„Според мен нямаше върхове, най-прочути вина. Поне през моята комисия не минаха такива. Но минаха много хубави бели вина от Южна Африка, повечето шардоне. От 7 от тези вина ще излязат поне 5 медала.

Имаше вина от Чили, от Лангедок, Франция, най-различни. Средно по 50 проби на ден дегустирахме. Прави впечатление, че белите вина бяха с много добро качество, червените – реколта 2014 беше по-слаба.

Не съм се мъчил да ги позная кое какво е. Всеки ден организаторите пускат по две еднакви проби, за да проверят как оценява комисията. Един карменер го познах, че е един и същи, и втория път му дадох 2 точки повече, че ми се стори, че първия път го ощетих (смее се). В моята комисия имаше жена от Южна Корея, говори френски и английски, живее в Италия, имаше португалец, испанка от Галиция…

Досега съм бил в жури само в Германия, Вайн трофи в Берлин. И в Испания във Валядолид. Поканиха ме журито и на следващия Конкурс мондиал Брюксел, в Испания ще бъде. Сигурно ще отида. Много добра организация.”

БългарияВиното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.