Вторият мандат на Бойко Борисов – нов низ от безобразия

Проф. Антоний Тодоров. Снимка: e-vestnik

„Отдавна не бях публикувал в блога си, защото събитията ми даваха толкова много теми, че наистина не насмогнах да откликна. Затова реших да изчакам и да се опитам да обобщя онова, което разбирам, че се случва в момента. А то е низ от безобразия, ако изобщо такъв израз е част от обичайния ми публичен език.“ Това е първото изречение от постинг в блога ми от февруари 2012 г. С удивление забелязах, че заглавието не е променило никак значението си да описва ставащото в „градините на властта“ днес, четири години по-късно.

Откакто беше формирано с много мъка второто правителство на Бойко Борисов, познатите от първия му мандат безобразия, които първоначално като че бяха малко позатихнали, отново се проявяват. Основната причина за това е както в познатия стил на премиера, който си представя политическата борба като силово елиминиране на всяка съпротива, така и чувството в ГЕРБ, че нямат достатъчно силна опозиция, която да им отнеме властта.

Първото безобразие е относителна новост – поощряването на самоуправството. Премиерът първоначално похвали самозваните пазители на границата, но след острите реакции, се измъкна с поредното умилително оправдание. Но самоуправството се превърна с обществена норма – както като реакция на липсващата публична власт, неспособна да осигури елементарния ред, така и като подражание на публичното говорене от страна на премиера и някои пламенни негови привърженици. Агресията по пътищата стана норма, самоорганизиращите се протести срещу ромски махали след всеки инцидент с ромски бандити се изродиха в масово отмъщение, което не прави разлика между виновни и невинни. И ако правителството прави нещо по тези въпроси, колкото и малко да е, то е под строгия поглед на Брюксел. ГЕРБ не пое никаква отговорност, макар мнозина в тази партия да подкрепят тези разновидности на самоуправството, представяни за „изпълнение на гражданския дълг“.

Второто безобразие е завръщането на театралните арести. Последният е на бившия вече шеф на Фонда за лечение на деца. Арестът му, проведен по всички правила от ГДБОП (тежко въоръжени бойци с маски на лицата), сякаш беше на опасен наркотрафикант, който несъмнено държи в ръцете си базука. Дори оставям настрана това, че обвиненията още от самото начало започват да се пропукват, че според прокуратурата няма основание за съмнения в подкуп и т.н. По-важното е, че отново станахме свидетели на зрелищен арест – сякаш няма цивилизовани начини за арест, ако се наложи. Да не говорим, че оттогава Фондът е абсолютно блокиран и за нуждаещите се деца няма никакво решение. Засега ГЕРБ не поема никаква отговорност за това.

Третото безобразие е приемането набързо от едно плаващо и минимално мнозинство на съвършено реакционни нови изборни правила: задължително гласуване, санкция с отписване от избирателния списък, премахване на изборните секции в чужбина извън българските мисии, забрана на местни изборни коалиции. Казвам реакционни, защото промяната влошава още повече публичния образ на изборите и демотивира още повече гражданите да участват в изборите. Безобразието се засили от опитите да се договаря на дребно едно или друго нововъведение с някакви смешни компенсации. Като например въвеждането на вот „не подкрепям никого“, който да се смята за валиден, или обещанието за бързо въвеждане на машинно и електронно (от дистанция) гласуване. Неразборията стана пълна, когато Бойко Борисов се обяви против собственото си партийно мнозинство, а последното даде заден ход – виновни са оказаха единствено „патриотите“ от НФСБ, които внесоха тези поправки. ГЕРБ отново се опита да се измъкне от отговорност.

Четвъртото безобразие е провалената съдебна реформа. Какво драматично добро се случи след разделянето на ВСС на две колегии? Абсолютно нищо. Има ли развитие по казуса с „двете каки“, както премиерът нарече две съдийки, които споделяха много любопитни неща за политическите влияния в съдебната власт. Любопитни за пресата, но не и за прокуратурата, нито за ВСС. Какво стана с бунта на съдиите? Също нищо – нарасна натискът върху тях, обвиниха ги, че не искат да бъдат проверяване като всички граждани, а Лозан Панов беше представен едва ли не за „съдия на мафията“, защото дръзна да говори публично (което в действителност наистина е безпрецедентно за един съдия – обичайно съдиите говорят чрез актовете си). Но да припомним: няма промени и по такива станали знакови казуси като тефтерчето на Филип Златанов (никакво развитие, пък и самото тефтерче беше мистериозно откраднато), като тефтерчето на предшестващия го Красьо Черния (някой де помни още нещо по случая?), да не говорим да още по-скандални, но вече забравени афери като „Мишо Бирата“ от първия мандат на Борисов, или от същия мандат знаменития разговор между него, министъра на земеделието Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов. Поуволниха и попреместиха някого, главният заподозрян остана извън полезрението. Така стана и с Цветан Цветанов – той беше оправдан както за шестте апартамента, така и за спрените, но постановени от съда СРС-та, срещу приближен негов служител. Остана горчивият вкус за нещо нагласено.

Петото безобразие е делото за КТБ. Банката беше източена, но правителството на ГЕРБ умело изнамери един единствен виновен и тръгна да го преследва. Никой всъщност не разбра, какво е станало, особено след ажиотажа около секретния и после разсекретен доклад на международния одитор. Поредната история за разлюбеният довереник, на когото отнемат бизнеса, но този път шумно и пред медиите. Загубите са за всички – публичният фонд ще покрие влоговете до определената сума, загубилите парите си държавни предприятия няма да получат нищо, всички ще са доволни от тази мащабна борба с корупцията. ГЕРБ, разбира се, отново не носи никаква отговорност. Особено пък с поемането на нови публични задължения – до 16 млрд., макар да ни успокояват, че едва ли ще бъдат толкова. Е, не сме като Гърция, но лесно можем да попаднем в същата ситуация – нима нашите управляващи елити са по-различни от гръцките, онези, които доведоха страната си до финансова катастрофа?

Чудя се, дали да продължавам с безобразията, или това вече е напълно достатъчно, за да искаме нещо да се промени. Можем да добавим разрастващите се форми на дискриминация на (най-вече) млади жени, назначавани с условието, ако излязат в отпуск по майчинство, да върнат на фирмата определена сума. И това при фактическата демографска катастрофа. Или пък истерията със забраната на носенето на бурки. Всъщност става дума за никаби (фереджета), но дали не и за обикновените забрадки? Защо истерия – защото явлението е толкова маргинално, толкова неприемано от мюсюлманите в България, че медийната истерия няма никакво оправдание. Достатъчно е малко възпитание, малко вникване в причините за това явление най-вече сред млади ромки, малко обръщане на внимание на един-двама по-разпалени имами.

Но най-дразнещото в цялата ситуация е невероятното самохвалство на премиера – няма ден, в който с бащинска снизходителност да не ни каже, какво „ни е построил“, какво „ни е решил“, как умело се справя, какво оставя на поколенията. Един публичен език, който бях решил, че отдавна сме изоставили. Но наред с това „главозамайване от успехите“, последните месеци са изпъстрени от протести: майки, лекари, полицаи, земеделци… Няма мира за този народен премиер! Дори се стигна да парадоксалния „протест без искания“.Както някога е казал Демостен на атиняните: „Атиняни, вие сте щастливи хора! Каквото и да направите, все ще е добро!“ След аплодисментите добавил: „Дотам сте се докарали!“ Та и ние така.

Затова ни е нужно да поизчистим своите Авгиеви обори, макар и без Херкулес. За да си върнем Републиката, общото достояние.

От блога на проф. Антоний Тодоров. Заглавието е на редакцията

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.