Хиляди мигранти все още поемат към ЕС по балканския маршрут

Асошиейтед прес

Бежанци на границата между Сърбия и Унгария. Снимка: АП/БТА

Хиляди мигранти продължават да пътуват през Унгария на път към Западна Европа въпреки оградите, затварянето на граници и сделката на ЕС с Турция за спиране на мигрантските набези по море към Гърция.

Унгарските власти задържаха за кратко близо 11 хиляди души тази година за нарушаване на загражденията от бодлива тел по границите със Сърбия и Хърватия, а повечето от тях по-късно продължиха пътуването си към Австрия, Германия и други предпочитани дестинации в ЕС, изтъкват хуманитарни организации и правителството.

Вместо да прекосяват морето от Турция към Гърция, някои от
новопристигналите са дошли по опасния път от Турция през
България и после в Сърбия, където всекидневно пристигат по
стотина души.

Въпреки че общият брой на онези, които достигат Унгария, е
само част от вълната, заляла страната в разгара на мигрантската
криза миналата година, продължаващият приток принуди Австрия да
върне контрола по границата с Унгария.

„Издигането на стени по пътя на мигрантския поток не е
отговорът, това не решава самия проблем“, казва Бабар Балоч,
говорител за Централна Европа на Върховния комисариат на ООН за
бежанците. „Какъвто и подход да възприеме унгарското
правителство, то не помага на себе си, на бежанците или на ЕС.“
Само че унгарското правителство продължава да настоява, че
оградата е дала резултат.

„Временното заграждение за сигурност по границата –
обикновено наричано ограда – оправда очакванията, тъй като след
построяването му броят на незаконните преминавания спадна
рязко“, заяви правителственият говорител Золтан Ковач.
Полицейски данни показват, че докато 47 хиляди мигранти и
бежанци са били задържани за влизане в Унгария през януари-април
2015 г., броят им е спаднал на 10 309 за същия период на тази
година.

Най-честите страни на произход на търсещите убежище са били
Афганистан, Пакистан и Ирак, следвани от Мароко, Иран, Сирия и
Алжир. Миналата година списъкът се оглавяваше от Сирия, следвана
от Афганистан и Косово.

В приемателен център в град Бичке, на 34 км западно от
Будапеща, някои от новодошлите обмислят следващите си стъпки.
Матюлах, гимназист от източния афганистански град
Джалалабад, заяви, че се опитва да стигне до Германия, където да
продължи образованието си. Той не разкри фамилното си име,
загрижен за семейството си, останало у дома – за баща си, който
е полицай, и тримата си по-малки братя и сестри.

„Тръгнах с одобрението на баща си, защото Даеш искаше да ме
отвлече“, разказва Матюлах. „Ако остана в Унгария, се страхувам,
че ще ме върнат обратно.“

Говорещият на урду тийнейджър каза, че му е отнело месец да
стигне до Унгария, тъй като каналджиите го прехвърляли през
Иран, Турция, България и Сърбия.

Смята се, че пътят през България е по-опасен, отколкото през
Гърция, защото България също е издигнала гранична ограда и има
съобщения за доброволци -„ловци на мигранти“, и за полицейско
насилие.

Унгарското правителство призна, че повечето от
кандидатствалите за убежище в Унгария не искат да останат там.
Въпреки че страната е приела тази година близо 13 400 кандидати
за убежище, по-малко от 2300 от тях продължават да са в
приемните центрове.

„Все повече и повече изчакват, докато случаите им да бъдат
разрешени, но много от мигрантите продължават да гледат на
Унгария като на транзитна страна“, каза Ковач.
Това не учудва агенциите за подпомагане и защитниците на
мигрантите.

„Бежанците не смятат, че имат шанс да получат убежище в
Унгария“, казва Марта Пардави, съпредседател на унгарския
Хелзинкски комитет.

До края на март Унгария е предоставила убежище или друга
форма на международна закрила на 154 души според последните
налични данни, при 508 одобрения за цялата 2015 г.

„Ясно е, че Унгария не иска бежанци“, казва Балоч от ВКБООН.
„Тя се опитва да прехвърли отговорността вместо да я сподели в
момент, в който Европа продължава да се бори с бежанската
криза.“

Унгария оправда оградата с нуждата да защити вътрешните си
граници, а премиерът Виктор Орбан нарече мигрантския поток
„инвазия“, заплашваща сигурността на Европа и християнската
култура.

Миналата година Орбан описа мигрантите като предимно млади
хора, „които приличат повече на армия, отколкото на кандидати за
убежище; младежи от арабския свят, които приличат по-скоро на
воини“.

Когато балканският маршрут внезапно бе затворен в началото
на март, хиляди мигранти останаха блокирани в Македония и
Сърбия. А когато мигрантската сделка между ЕС и Турция влезе в
сила на 20 март, много други останаха блокирани в Гърция.

Пренаселеността в Бичке и на други места накара Унгария да
отвори отново миналата седмица приемателния център в източния
град Корменд, близо до границата с Австрия, за да настани до 300
души в палатки.

Австрия, която върна контрола по границата си с Унгария в
края на април, усили патрулите в района, притеснена от
евентуален мигрантски наплив.

Ако австрийските мерки се окажат ефикасни, броят на
търсещите убежище, блокирани в Унгария, ще се увеличи.

„Макар че унгарските центрове са претъпкани, ситуацията
остава под контрол“, каза Пардави. „Тази тенденция може да се
промени, ако Австрия спре да толерира нередовните влизания на
бежанци, които са подали молбите си в Унгария. Просто няма да
има място да бъдат настанени всички.“

Седнал на пейка пред супермаркет в Бичке, 22-годишният Али
Хусейни казва, че заедно с неколцина приятели напуснал Пакистан
преди три месеца, разчитайки на каналджии. Довели ги в центъра в
Бичке три дни след като ги хванали на границата със Сърбия.
Планирали да останат в лагера за две седмици, за да се
възстановят от тримесечното пътуване.

„Останаха ни малко пари, така че вероятно ще извървим пеша
остатъка от пътя“, каза Хусейни, който се надява да отиде при
приятели и да си намери работа в Италия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.