Кремъл и инвеститорите

в. Франкфуртер алгемайне

Владимир Путин произнася годишното си послание. Снимка: от тв екрана

Ако напредъкът идваше по поръчка, то Съветският съюз никога не би се разпаднал. Руското правителство изглежда осъзна това, използвайки тайнствена формула: „импортозаместване“.

Руските политици и уравляващи сега изглежда имат нова вълшебна думичка. Тя е достатъчно обстоятелствена и абстрактна, за да има някакъв смисъл за бюрократите и същевременно звучи достатъчно програмно за концепция: „импортозаместване“. Тя може да се преведе като специализиран термин за „заместване на вноса“, под което се подразбира „сега това ще си го правим сами“. Премиерът Дмитрий Медведев използва новата вълшебна думичка достатъчно често, например, когато неотдавна откри завод за петролни помпи в Урал (в град Челябинск – бел. ред).

Налагането на това понятие започна преди две години, когато във връзка с конфликта в Украйна Русия изпадна в най-голямата външнополитическа криза след постсъветския период. Тогава Кремъл призова към импортозаместване, за да бъде укрепена руската промишленост.

По принцип тук всичко е правилно – след
прехода към пазарна икономика Москва силно пренебрегна процеса
на създаване на конкурентоспособни производители. Много от
стоките, които се произвеждат в страната, са морално остарели.
Ако напредъкът можеше да идва по заповед и да се купува с
държавни пари, то никога не би се стигнало до разпадането на
Съветския съюз.

Промяната не дойде от хубаво. През пролетта на 2014 година
Кремъл, въпреки нормите на международното право, анексира
полуостров Крим, а след това подкрепи борбата на проруските
сепаратисти в Източна Украйна. Западните страни, най-вече САЩ и
Европейският съюз, обявиха икономически санкции. Москва реагира,
забранявайки вноса на множество селскостопански и хранителни
стоки. Продуктите, чийто внос все още бе разрешен, пък силно
поскъпнаха заради обезценяването на рублата. С поевтиняването на
петрола започна да се усеща и липсата на приходите, които до
този момент позволяваха на Русия удобно да развива значителни
сектори от икономическата структура за сметка на вноса.
Световната банка тогава оцени, че над 70 % от всички руски
компании получават от чужбина продукция за продажба или
преработка.

Като цяло руската държава по думите на Медведев е похарчила
точно 74 милиарда рубли (1 милиард евро) за заместването на
вноса. Засега обаче се случва това, което се и очакваше –
руските продукти поскъпнаха не само заради нарасналото търсене,
но и защото изчезна конкуренцията и руските производители
успяват да продадат продукцията си на по-високи цени. Държавните
поръчки, които основно са насочени в подкрепа на местните
производители, през 2015 година дори са поскъпнали с 40 %,
съобщава министерството на икономиката.

Русия има спешна нужда от модернизация

Както и преди обаче структурата не се променя. В
обработващата промишленост миналата година инвестициите са
намалели с 10 %, особено силно в селското стопанство и в
преработката на хранителни продукти, т. е. в областите, които
особено много спечелиха от защитата на руските производители.

Наистина в резултат се отчита растеж от 3 %, но от този темп
могат да бъдат доволни малко сектори. Компаниите увеличават
производството според мощностите, с които вече разполагат, и се
радват на допълнителните приходи. Те обаче се боят да разширят
производството. Това е разбираемо, тъй като за да направят
инвестиции, които ще се изплатят едва след няколко години,
предприемачите имат нужда от сигурност в утрешния ден. Доста е
трудно да се изгради бизнес модел върху основата на потенциално
променливата политика на Кремъл. Затова в Русия традиционно
проблем са малките мощности и инвестиции.

Кремъл е прав за едно – Русия наистина има нужда от
модернизация и разширяване на основните отрасли, възможни в
страна с толкова огромни ресурси, например – металообработването
и хранително-вкусовата промишленост. Освен това именно в тези
отраслите могат да бъдат създадени множество малки и средни
фирми, които в Русия очевидно са недостатъчно. Москва обаче
избира погрешни инструменти. Финансовите потоци, насочени към
създаване на цели отрасли, достигат отделния предприемач само
като слаб дъждец. Чистият протекционизъм, включващ поставяне на
бариери пред вноса или предписанията да се купува от руски
производители, носи само временни печалби.

А опитът с големи пари да се прави избрана
високотехнологична продукция, каквото вече се предполага, че има
на световния пазар (да си припомним петролните сонди в
Челябинск), е толкова скъпо, колкото и продължително начинание,
което освен това се разпространява само на ограничения вътрешен
пазар.

Който иска процъфтяваща предприемаческа среда, трябва да
даде на бизнеса пространство да извършва стопанска дейност.
Ръководителят на една компания трябва да е готов да инвестира и
тогава, когато знае, че няма да получи никакви държавни пари и
никакви обезщетения за руските рискове. Това означава, че
рисковете трябва да се намалят. А те включват хронична правна
нестабилност, задушаваща бюрокрация и корупция, липса на
отговорност на учрежденията и държавна безстопанственост. Само
че, за да постигне такъв политически обрат, на Кремъл ще му се
наложи да се заеме с държавния апарат и да ореже синекурните
чиновници и политици. Москва по-скоро би се отказала от Крим, би
казал циникът.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.