Украйна неуверено се движи напред след търговското споразумение с ЕС

Преди да се плъзгат по равното или да се спускат по склоновете, много от ските в света тръгват от това оживено, разпростряло се на голяма площ предприятие в Западна Украйна. Тук опитни механици комбинират меки ленти от въглеродни влакна с тънки твърди титаниеви листове, след което ги пресоват при висока температура, оформят ги и ги излъскват, превръщайки ги в готови дъски за каране по равното или за употреба по планинските склонове.

Също тук опитни работници нагорещяват на пара дърво и го извиват в стикове, използвани от хокеисти по целия свят, с маркови имена като „Найк“ и „Оксело“. Австрийският собственик на предприятието „Фишер спортс“ плаща на работниците заплата, равняваща се на 307 долара месечно – вероятно една осма от сумата, която опитни дърводелци и механици биха получавали в родината на Фишер.

А след януари, когато влезе в сила новото търговско
споразумение между Украйна и 28-те страни от ЕС, разходите на
Фишер паднаха още повече с отмяната на митата върху машините и
суровините, внасяни в страната, и за готовите продукти, които се
изнасят обратно.

Заплащането може да изглежда нищожно по западните стандарти,
но 1500-те работници в предприятието гледат на работата си като
на благодатна възможност. Украйна е една от най-бедните страни
в северното полукълбо с икономика, която генерира под 3100
долара на човек годишно.
„Европа е нашето бъдеще“, казва Юри В. Орос, механик на
производствената линия за ски.

Но това бъдеще е помрачено от неспокойното минало на
Украйна, враждата й с Русия и национализма, който заплашва
солидарността в Европейския съюз. Неотдавна в Холандия на
референдум, чиито резултати не бяха задължителни, близо две
трети от холандските избиратели поискаха от правителството да
оттегли подкрепата си за търговското споразумение с Украйна.

Макар „Фишер“ и други мултинационални компании, включително
„Нексанс“, френски производител на електрически кабели, да
инвестираха в производство в Украйна, за да се възползват от
споразумението с ЕС за свободна търговия, редица компании се
колебаят да започнат бизнес в тази бивша съветска република.
Така че не е ясно колко по-далече от западния край на
Украйна близо до границата с Полша, където се намират повечето
такива предприятия, може да стигнат изгодите от търговското
споразумение. А също как ще се отразят цялостно на икономиката в
тази страна с население 44,4 милиона, от които 5 милиона в
момента живеят в райони, към които имат претенции Русия или
проруските сепаратисти.

„От време на време бележим единични успехи, но е твърде рано
да се говори за успехи като цяло“, казва Тимофий Милованов,
ръководител на киевския Институт по икономика.
Като цяло икономиката на Украйна почти не отбелязва растеж,
притисната от ниска производителност и широко разпространена
корупция, заяви Милованов. Едва в дългосрочна перспектива би
могло търговското споразумение да изведе украинците от
бедността.

Споразумението, известно като Споразумение за асоцииране с
ЕС, вече извървя труден път. След като бивши украински президент
го отхвърли през 2013 г., предпочитайки сделка с Москва,
проевропейските граждани излязоха по улиците в Киев на протести,
които доведоха до революция.

Новото правителство в Киев подписа споразумението с ЕС през
март 2014 година. Но същия месец Русия анексира украинската
провинция Крим, разпалвайки подкрепяна от Москва гражданска
война в Източна Украйна.

До влизането в сила на споразумението с ЕС толкова много
украинци бяха обезумели или отчаяни от войната и годините на
рецесия, че едва го забелязаха.

Но тук в Мукачево, живописно градче с калдъръмени улици и
замък от 14-и век, останал от Австро-унгарската империя, заводът
„Фишер“ дава бегъл поглед за това как в бъдеще ще изглежда
по-голямата европейска интеграция за тази страна.

Украинският субсидиар на „Фишер“, частна собственост, не
разкрива финансовите разчети на завода. Но ръководители казват,
че очакват изгодите от търговското споразумение да добавят около
500 хиляди евро към печалбите през тази година.
„В Украйна има всички необходими условия за инвестиции“,
каза директорът на завода Василий Рябич в интервю, дадено от
офиса му, който гледа към добре поддържания двор на завода,
заобиколен от розови храсти.

По начина, по който северноамериканското споразумение за
свободна търговия от 1994 г. даде тласък на леката индустрия по
границата на Мексико със САЩ, споразумението за асоцииране има
за цел да насърчи развитието в районите по границите на Украйна
с ЕС. В замяна Украйна е задължена да промени икономическата си
политика с мерки като съдебна реформа и промени в правилата за
даване на държавни поръчки.

Заводът „Фишер“ е само един от белезите на чуждестранните
инвестиции, които се множат в Лвов – регионалната столица на
Западна Украйна.

Френската компания „Нексанс“ неотдавна нае земя близо до
Лвов, където планира да инвестира 120 милиона гривни, или около
4,7 милиона долара, за завод за автомобилни гуми, където ще
бъдат открити 2 хиляди работни места. Друг завод на „Нексанс“ в
района вече прави гуми за БМВ, „Дженерал мотърс“ и други
автомобилни компании.

„Леони“, германски конкурент на „Нексанс“, управлява завод
в Стрий, в Лвовска област, произвеждайки кабели за „Фолксваген“,
„Опел“, „Порше“ и други.

„Фуджикура“, японски производител на автомобилни части,
миналата есен обяви планове да отвори завод през следващите три
години, в който ще бъдат наети около 3 хиляди украинци.
„Икономиката е ориентирана към Европа“, каза Вероника
Мовчан, икономист във „ВоксУкрайна“, изследователска организация
в Киев.

Завоят на запад увеличи търговията на Украйна с ЕС на повече
от една трета от общия внос и износ – за сравнение през 2012 г.
този дял е бил под една четвърт.
През същото време обаче украинският износ за Русия е паднал
с повече от една втора на 12,7 процента – дял, който може да се
свие още, тъй като Москва наложи мита на стоките от Украйна в
отговор на споразумението й с ЕС.

Безмитната търговия с Европейския съюз е двупосочна улица:
тъй като все повече европейски продукти се конкурират с местните
стоки, Украйна може дори да не достигне скромната прогноза от 1
процент растеж тази година, предупреждават някои икономисти.

Търговското споразумение наложи също строги ограничения
върху вноса на земеделска продукция в ЕС, въпреки че селското
стопанство е една от силните страни на Украйна. Квотите за
безмитен мед например са толкова малки, че украинските пчелари
ги изпълняват за първите шест седмици на годината.

„Ако Украйна има някаква надежда изобщо, това е селското
стопанство“, казва Иван Чакаров, главен икономист за бившия
Съветски съюз в Ситибанк. „Но фактът, че те вече са изпълнили
повечето годишни квоти, показва, че споразумението не дава
желания резултат.“

Това е още една причина привържениците на търговския договор
да разчитат на по-нататъшен успех от завода „Фишер“, чието
производство се разраства извън ските и стиковете за хокей.

Показал сръчност при работата с материали от фиброкарбон и
на фона на увеличеното търсене в региона на автомобилни части,
заводът е създал цех за трудоемкото шлифоване на компоненти за
автомобилната индустрия.

Лъскавите, леки части включват монтажни възли за двигателите
за високоефективния модел на БМВ М3 и външни панели за Ауди,
Порше и Тесла. След полирането частите се транспортират обратно
към по-богатите пазари.

„Ние сме като в Китай“, казва Рябич, директорът на завода,
„но на границата с Европа.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.