Сара Пейлин – политическата майка на Доналд Тръмп

Сара Палин и Доналд Тръмп. Снимка: от тв екрана

„Познавам Русия добре. Бях на голямо събитие там преди две-три години, на конкурса „Мис вселена“ – Доналд Тръмп.

„Всъщност можеш да видиш Русия от сушата тук, в Аляска“ – Сара Пейлин.

Марк Солтър, дългогодишният съветник на Джон Маккейн, бе попитан съвсем скоро от журналиста от сп. „Политико“ Глен Тръш дали смята, че с избора на Сара Пейлин за кандидат за вицепрезидент на президентските избори през 2008 г. Маккейн „е открехнал вратата за кандидат от типа на Тръмп“. „Може би донякъде“, каза Солтър след пауза.

Глупости на търкалета. Солтър бе сдържан в изказването си. Номинирането на Пейлин не открехна вратата за Тръмп. То го роди. Пейлин е политическата майка на Тръмп.

Някои от приликите между тях, например любопитния начин, по които демонстрират познанията си за Русия, са повърхностни. Когато Тръмп бе попитан от журналиста от Ен Би Си Чък Тод откъде получава съвети по военните въпроси, той отвърна: „Ами гледам предавания… Когато човек гледа вашето предаване и всички останали предавания, знаеш как е“.

Това бе меко казано повторение на отговора, който Пейлин даде на Кати Кърик през 2008 г. на въпроса кои вестници и списания чете: „Ъ-ъ-м, всички, всички които са ми попадали през всичките тези години“.

Но приликите между самите кандидати и привържениците, които
те вдъхновиха, са по-дълбоки. Нападките срещу медиите.
Демонизирането на това, което наричат „върхушка“. Огромните и на
моменти агресивни тълпи. Голямата трибуна, която бе дадена на
двамата кандидати от телевизия „Фокс нюз“. Расистките отзиви
сред поддръжниците. Параноята от това да не би да бъдат
забранени оръжията. Подозрителността към науката. Принасянето в
жертва на мюсюлманите. Описването на президента Барак Обама като
нещо различно от американец.

Много преди Тръмп да си изгради национална политическа
репутация, поставяйки под съмнение автентичността на акта за
раждане на Обама, същото стори Пейлин. През декември 2009 г. тя
нарече „справедлив“ въпроса за месторождението на Обама
„справедлив“ и че задаването му е „честна игра“, и каза, че
„обществото с право се пита за това“. През 2011 г., след като
Тръмп каза, че ще изпрати детективи в Хавай да проверят дали
Обама наистина се е родил там, Пейлин отвърна „Браво на него!“.

Преди Тръмп да заяви, че би върнал прилаганото навремето при
разпити изтезание с вода, при което разпитваният получава
усещането, че се дави (waterboarding), както и „още много
по-лоши неща“, на сцената отново бе Пейлин. Преди две години тя
каза как „ако ние бяхме на власт, щеше да се знае, че
изтезанието с вода е начинът, по който кръщаваме терористите“.

Преди Тръмп да предложи забрана за мюсюлманите да имигрират
в САЩ (позиция, която Пейлин подкрепя) и за принудителна
регистрация на мюсюлманите, отново Пейлин се бе изявила. „Нека
Аллах оправи нещата“, каза тя през 2013 г. по повод сирийската
гражданска война.

Скоро след като бе номинирана за кандидат за вицепрезидент
на Маккейн през 2008 г., отидох да гледам как води кампания във
Флорида пред 8000 души. Когато препрочетох статията си, която
написах тогава, ми заприлича много на митингите на Тръмп, които
видях тази година. Тя оправда обвинението си, че Обама „си дружи
с терористи“ с думите: Обама не е „човек, който гледа на
Америка по начина, по който вие и аз гледаме на Америка“. Тя
каза, че за Обама „Америка е достатъчно несъвършена, за да
работи с бивш местен терорист, който е атакувал собствената си
страна“. Докато ругаеше срещу този „доморасъл терорист“ на
име Бил Еърс, мъж от публиката се изправи и се провикна: „Убийте
го!“.

Тя насъска тълпата срещу пресата по начин, напомнящ
митингите с поддръжници на Тръмп, насочени срещу изпратените на
организирани от него събития репортери: „Привържениците на
Пейлин се нахвърлиха върху репортери в зоната, отредена за
журналисти, размахвайки продълговати и вдигащи шум балони и
хулейки на висок глас. Други ръсеха обиди срещу снимачен екип.
Един привърженик на Пейлин изрече на висок глас расов епитет по
адрес на чернокож звукооператор и му каза: „Седни, момче“.

Тогава тя подбуждаше расова неприязън (опита се да вдигне
шум около бившия проповедник на Обама, отец Джеремая Райт,
въпреки че Маккейн нарече това прекалено) и се скара с
партийната върхушка (на председателя на Републиканската партия
във Флорида не бе позволено да се качи на самолета й, защото
поставил под съмнение способностите на Пейлин).

Никол Уолъс, бивш високопоставен представител на кампанията
на Маккейн през 2008 г., направи през януари паралел между
двамата във в. „Ню Йорк таймс“, когато Пейлин изрази подкрепа за
Тръмп: „Тръмп яхна вълната на тревогата, която Пейлин изрази за
пръв път гласно като кандидат за вицепрезидент на Маккейн. Сега
Тръмп узурпира и значително разшири електората на Пейлин, но
връзката между двете движения е неопровержима“.

Достойно за възхищение е, че Маккейн не позволи гневът да
завладее кампанията му през 2008 г.: на един от митингите си той
поправи жена, която нарече Обама „арабин“, използвайки различен
подход от Тръмп, който на едно от събиранията с привърженици не
отвърна на твърдение, че Обама е мюсюлманин.

Но сега няма такъв филтър. А мъжът, който ни даде Пейлин
през 2008 г., се тревожи, че политическото й потомство може да
му отнеме тази година мястото в Сената в Аризона. С Тръмп като
кандидат на Републиканската партия за президентските избори през
ноември, Маккейн каза: „това може да се окаже надпреварата на
живота ми“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.