САЩ разтвориха противоракетния щит над Европа. Въпреки гнева на Русия

Асошиейтед прес

Противоракетният щит над Европа. Илюстрация: уан юроп

Противоракетна система на САЩ, предназначена да защитава Европа от заплахи с балистични ракети, набира висока скорост тази седмица с база в Румъния, която от днес ще бъде в оперативна готовност, и още една в Полша, чиято първа копка предстои утре.

Системата се изгражда от години и според представители на НАТО и на САЩ е насочена срещу потенциални заплахи с ракети с голям обсег от Близкия изток, имайки предвид преди всичко Иран.

Но Русия е непреклонно против да има на прага си модерната военна система и това със сигурност ще увеличи още повече напрежението между Русия и Запада, които са по-обтегнати
отвсякога след Студената война.

САЩ и НАТО казват, че ракетният щит, който е способен да
проследява и сваля идващи ракети, е напълно отбранителен и при
всички случаи е безпомощен срещу огромния запас на Русия от
междуконтинентални балистични ракети.

„Имаме много, много трудни предизвикателства“ в отношенията
с Русия, заяви вчера в Букурещ, Румъния,Франк Роуз,
помощник-държавен секретар по въпросите на контрола над
въоръженията, проверките и сътрудничеството. „Русия изгражда от
дълго време модерна система и го прави добре. Ние нямаме
техническия капацитет да се справим с тази заплаха.“

Макар че Кремъл не гледа на натовската противоракетна
система като на заплаха за ядрените си сили в сегашния й
ограничен вид, тя се страхува, че американският противоракетен
щит може рано или късно да ерозира възпиращия потенциал на
руските ядрени сили, когато тя стане по-мощна в бъдеще.

Руски представители отхвърлят твърдението, че планираният
противоракетен щит е предназначен за отблъскване на ракетни
заплахи от Иран, а президентът Владимир Путин изтъква
непоколебимостта на САЩ и НАТО да продължат проекта дори и след
сключената с Иран ядрена сделка като доказателство, че той е
насочен срещу Русия.

Западни представители отричат това.
„Разпространяването на балистични ракети е растяща заплаха“,
заяви заместник-говорителят на НАТО Кармен Ромеро. „Все повече
страни се опитват да разработват или да придобиват балистични
ракети. Освен това ракетната технология става все
по-усъвършенствана, смъртоносна и точна, и с все по-голям
обсег.“
„За нас би било безотговорно да пренебрегнем тази реална
ракетна заплаха“, каза Ромеро.

Русия заплаши в отговор на планираната база в Полша да
разположи ракетни комплекси „Искандер“ в Калининград, руска
територия, притисната между Полша и Литва и най-милитаризираната
зона в Европа.

„Искандер“-ите, които могат да бъдат въоръжени и с ядрени, и
с конвенционални бойни глави, имат обсег до 500 км и могат да
достигат почти до всяка точка в Полша. Те бяха разположени
временно в Калининград по време на военни маневри миналата
година, за да демонстрират способността на Русия за бързо
разполагане. Полски служители от отбраната са убедени, че
ракетите все още са там.

„Това, срещу което руснаците протестират, са сили, които не
могат да ги застрашат“, заяви Михал Барановски, директорът във
Варшава на Германския фонд „Маршал“ – институция, посветена на
трансатлантическите въпроси.

„Техните протести са безпочвени“, добави Барановски. „Ние
знаем – и те знаят, – че тези сили за отбрана са на такова
равнище, че лесно може да бъдат елиминирани.“

Служители от САЩ, НАТО и Румъния ще участват днес в
церемония, с която ще отбележат влизането в оперативна готовност
на базата в Девеселу, село в Южна Румъния, като генералният
секретар на НАТО Столтенберг ще произнесе реч. Ден по-късно
полски и американски представители ще грабнат в ръце лопати, за
да направят първа копка на планираната база в полското село
Реджиково, близо до Балтийско море. Тя ще бъде готова през 2018
г.

Двете бази ще бъдат част от система, наречена Европейски
поетапен адаптивен подход /ЕПАП/ към ПРО – терминология, която
подсказва, че способностите й ще растат с привеждането на
различните елементи в оперативна готовност. Засега системата
включва също радар в Турция и четири ескадрени миноносеца,
базирани на пристанище в Испания. Със само временни способности,
тя е в момента под командването на американския флот, но ще
бъде прехвърлена към НАТО, когато бъде напълно готова.
Програмата бе започната от бившия президент Джордж Буш, но
преработена значително при президента Барак Обама, който
премахна компонент, планиран за Чехия.

В първите години на планирането Русия и НАТО все още
работеха върху това, което наричаха, „стратегическо
партньорство“. Днес отношенията им са в много по-конфронтационна
фаза, което стана видно неотдавна от схватките между
американски и руски военни в Балтийско море.

Руски бойни самолети преминаха опасно близо над американски
ескадрен миноносец миналия месец, доближавайки се на 9 метра от
бойния кораб, което флотът на САЩ окачестви като „симулация на
нападение“, а руски изтребител направи маневра от висшия
пилотаж, известна като „бъчва“, край разузнавателен самолет на
ВВС на САЩ. Американски служители осъдиха тези маневри като
непрофесионални и опасни, а държавният секретар Джон Кери заяви,
че по военните правила на САЩ ескадреният миноносец е можел да
открие огън.

Руснаците омаловажиха инцидентите, като външният министър
Сергей Лавров каза, че самолетите са били на „безопасна
дистанция“.

Отношенията между Русия и НАТО взеха остър обрат към
по-лошо, след като Русия анексира Крим през 2014 г. и започна да
подкрепя проруския бунт в Източна Украйна. Това накара НАТО да
организира военни учения в Централна и Източна Европа, за да
успокои съюзниците си, които се освободиха от контрола от Москва
преди четвърт век и се опасяват, че отново може да станат
мишена.

Военно учение с участието на около 25 хиляди войници
„Анаконда 16“ ще се състои в Полша идния месец – най-голямото
през последните години.

НАТО обмисля също план за ротационно разполагане на около 4
хиляди войници в балтийските страни и вероятно Полша за
успокояване на притеснените съюзници. Натовските министри на
отбраната се очаква да обсъдят този план през юни, като
окончателното решение за разполагането ще бъде взето месец
по-късно от Обама и лидерите на страните от НАТО на среща на
високо равнище във Варшава.

Анализаторът Барановски заяви, че дори с очакваните военни
мерки НАТО ще има само една десета от силите, които Русия е
разположила по фронта си.
„Това е нищо в сравнение със силите, които Русия вече има в
района“, посочи той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.